Художникът Христо Йонков в „Нощта на музеите” – Плевен

Художникът Христо Йонков участва с творби  в „Нощта на музеите” – Плевен , ни съобщава Лина Борджиева, преподавател в НУПИ“Проф.Венко Колев“ Троян.

И тази година Плевен отвори вратите на музеите и галериите си за европейската инициатива „Нощта на музеите”. В най-голямата галерия „Илия Бешков” – артистично лице на града – любителите на българското художествено изкуство могат да разгледат четири гостуващи изложби: рисунки на Владимир Димитров-Майстора (представят се от Ловешката галерия „Проф. Теофан Сокеров”); избрана колекция от съвременна графика (представя се от Русенската художествена галерия); хумористични рисунки от цикъла „Нашенци” на незабравимия Чудомир, също и картини от неговата съпруга Мара Чорбаджийска (представени от Литературно-художествения музей „Чудомир” – Казанлък). Сред тази чудновата художествена мозайка се намират и глинените пластики на Христо Йонков – бивш учител по керамика, също и дългогодишен директор на Националното училище по приложни изкуства „Проф. Венко Колев” – Троян.

Христо Йонков в момента живее и твори в град София. Той е едно от водещите лица в съвременната артистична керамика у нас. Дългогодишен член на Съюза на българските художници е, а зад гърба си има десетки изложби, както и престижни награди. Самият факт, че е нареден в централната плевенска галерия „Илия Бешков” до имена като Владимир Димитров-Майстора и Чудомир, говори недвусмислено за таланта му, както и за важното му и характерно присъствие в нашето художествено пространство.

Скулптурната колекцията на Христо Йонков прави впечатление с явния си стремеж да отправи вниманието на възприемателя към праначалото на човека и неговата архаична игра на битие на земята – може би някъде в митологичните и библейските времена. Тази идейност се носи предимно от подбраните овални форми, съчетани с ажурните решения и параболоидните геометрични линии, които ги изграждат в една сложно комбинирана плетеница от стилизирани елементи и детайли. Художникът е изградил пластиките си от тъмна и светла глина и тази контрастираща комбинация ни отвежда към оня момент, когато Творецът е казал заветното „Да бъде светлина!” и това повелително изречение е дало начален тласък на Играта. Открояват се и някои отделни по-малки форми от червен материал, като че ли да напомнят, че светът всъщност може да бъде и цветен и е важно да търсим и откриваме нюансите между крайностите, които имат силата така често и фаталистично да се набиват в нашето полезрение, за да ни хвърлят в драматичности.

В художествената сбирка на Христо Йонков се срещат и немалък брой високи пластики, които носят алюзията за Вавилонската кула, а заедно с нея и идеята за стремежа на човека към познаването на непознатото, трудно обяснимото и съвършеното, наречено Бог. Част от тези форми изглеждат съвсем умишлено недовършени, сякаш за да напомнят отново, че достигането до абсолютната истина за човека е почти невъзможно, а може би пък това е така, защото има сили, които рушат и съзнателно пречат. На високите форми контрастират прилепени до земята ниски, които говорят за това, че от нея именно тръгва всичко и не бива да забравяме този факт, ако искаме да успеем в пътуването си към знанието. Тази идея пък ни отпраща към втория принцип на Хермес, който гласи: „Каквото е горе, това е и долу; каквото е долу, това е и горе“.

Цялата полифонична палитра от философски внушения е подкрепена също и от заглавията на керамичните форми. Наименованията въздействат както със своята лаконичност, така и с енигматичността си: „Органика”, „Органични форми”, „Фосили”, „Вятър”, „Воин”, „Нашественици”, „Лабиринт”, „Огнище”, „Светилник”, „Древни обиталища”, „Бяла кула”, „Следи” и др. Философски настроеният ценител на пластичното изкуство, възприемайки изложбата на Христо Йонков, вероятно би останал с впечатлението, че се намира в един първобитиен свят, в който съществуват както унищожителните, така и градящите сили, като вторите видимо доминират и водят човека към светлината, топлината, уюта и сигурността, а може би и към висотата на познанието, което оставя трайни следи дълбоко в човешката памет.