Троянският манастир е в топ 3 на най-разглеждани забележителности

Троянският манастир е в топ 3 на най-посещаваните забележителности в България за изминалата година, научаваме от dnevnik.bg.

В класацията преди Светата обител „Успение Богородично“, находяща се в село Орешак и  на 10 км от Троян, са  Храм-паметникът „Св. Александър Невски“ в София и  Църквата „Света София“ . На четвърто място е  Рилският манастир.

Останалите най-посещавани забележителности са:

5. „Екшън Аквапаркът“ в Созопол
6. Църквата „Света Неделя“ в София
7. Нос Калиакра
8. Централна автогара – София
9. Църквата „Света Троица“ в Банско
10. Църквата „Успение на Св. Богородица“ в Самоков

Прави впечатление, че богопоклоничеството е с приоритет в България.

Нашата страна е класирана на 46-о място сред най-посещаваните страни в Google Street View през 2021 г. Класацията се оглавява от Индонезия, САЩ и Япония, следвани от Мексико и Бразилия. Последните позиции в топ 100 се заемат от Узбекистан (98), Лаоската народнодемократична република, а Малдивите, която е една от най-желаните дестинации за почивка от българите, се нарежда на 100-тно място.

От 2007 г. насам автомобилите на Street View са заснели и споделили повече от 220 милиарда изображения в Street View и са пропътували над 10 милиона мили, равняващи се на над 400 обиколки на земното кълбо.

Най- посещаваните български градове в Street view са София, Бургас, Пловдив, Варна, Стара Загора.

Троянският манастир

На десет километра източно от Троян, непосредствено до Орешака, в красива местност на брега на Черни Осъм, е разположен Троянският ставропигиален манастир „Успение Богородично„.

За неговата ранна история няма достатъчно данни. Не е доказано дали манастирът е съществувал през средновековието. Основавайки се на сведения от по-късно време, по-голяма част от изследователите приемат, че е възникнал в началото на XVII век. Сведенията от една изгубена история съобщават, че негов основател бил неизвестен монах-отшелник, който първоначално построил около Осъма малка дървена църквица „Рождество Богородично“.

През средата на XVIII в. игумен на манастира бил Христофор от Сопот. Той преустроил сградите и обзавел църквата. По време на игумена Пахомий (също от Сопот) през втората половина на XVIII в. на мястото на първоначалната църквица била построена нова, разширена в 1812 година.

Историята на Троянския манастир през XVII-XIX в. е низ от погроми и ограбвания, причинени от поробителите. Манастирът устоял благодарение на упоритостта на родолюбиви и будни монаси и на поддръжката на свободолюбиви и предприемчиви жители на околните балкански селца и колиби, на зараждащото се занаятчийско съсловие. В резултат на тази подкрепа през втората половина на XVIII в. в труднодостъпната местност източно от манастира бил изграден скитът „Св. Никола“, а около 1830 г. – скитът „Св. Йоан Предтеча“ в местността Зелениковец, на около осем километра южно в планината. За да се отърват от грабителството на ловешките гръцки владици, монасите многократно правили опити да издействуват самостоятелност на манастира. В 1830 г. в резултат на настоятелните им молби получили специална грамота от цариградския патриарх, с която манастирът е обявен за ставропигиален.

През цялото си съществуване Троянският манастир бил локално средище за духовна просвета.

В средата на XVIII в. преди Освобождението, тук функционирало килийно училище. Много будни духовници от Възраждането, като Йосиф Соколски, св. Онуфрий Габровски и други, получили образованието си тук. В началото на XIX в. в манастира се подвизавал монахът-художник Лекитий, създател на няколко щампи.

Израз на стабилизирането на манастира било строителството на нова църква през 1835 г. и разширяването на жилищните постройки. Строежът бил осъществен с ентусиазираната помощ на местното население, както и с дарителството на занаятчийски сдружения и на отделни първенци от Троян, Тетевен, Копривщица, Севлиево, Карлово, Калофер и други. Солидната каменна постройка на храма е дело на майстора Константин от с. Пещера.

Троянски манастир – кулата-камбанария. Създаването на сегашния внушителен вид на манастира продължило до края на XIX век. До построеното от майстор Петър западно крило през 1865 г. майстор Иван от Млечево издигнал четириетажната постройка на кулата-камбанария. Горната част впоследствие била съборена, а през 1987 г. – реконструирана. На втория етаж на кулата е поместен параклис, посветен на славянските просветители Кирил и Методий. Северният манастирски двор, както и някои стопански постройки, е изграден в началото на нашия век.

Монасите от Троянския манастир по време на робството винаги поддържали тесни връзки с народа. Те подкрепяли неговата жажда за духовна и политическа свобода. В манастира намирали убежище народните закрилници – хайдутите, а неколкократно в своята опасна дейност тук се подвизавал и Апостолът на свободата Васил Левски.

Най-значителен паметник на културата в Троянския манастир е църквата „Успение Богородично“. Разположена в южния двор, сред двуетажните и триетажните еркерни жилищни сгради, тя представлява архитектурен и колоритен център на ансамбъла. По план тя е еднокорабна постройка (наос и притвор), двуделна по оста изток-запад, с три конхи в източната част и със средно висок купол над нея. От западната страна е имала открита нартика (галерия), продължена по-късно до половината на северната стена. За първоначалния вид на църквата и за сградите около нея съдим по една щампа от 1839 г. и от описанието и рисунките на унгарския пътешественик Феликс Каниц.

За украса на новопостроената църква троянските монаси поканили през 1847 г. един от най-известните и утвърдели се възрожденски художници – Захарий Зограф. Неговите стенописи покриват всички вътрешни стени на храма с ярки багрени хармонии и множество редки сюжети. Ръководейки се от своите възрожденски и патриотични възгледи, наред с обичайните Христос Вседържител, деветте ангелски чина, пророците, евангелистите, празниците, чудесата Христови, светците-войни, художникът помества на централно място – срещу олтара, образите на св.св. Кирил и Методий, св. Михаил Болгарин (навярно Михаил Воин от Патукс) и софийските мъченици св. Георги Нови и св. Никола (Софийски). Наред с това в нишите на прозорците Захарий

 

Автор:
https://www.troyanmonastery.com/istoriya/

Руслана Попсавова

Главен редактор на сайта „Троян експрес“ и фотограф на медията
Back to top button