
Творческа работилница „Рисуване върху коприна и стъкло“ в Троян
Творческа работилница „Рисуване върху коприна и стъкло“ ще се проведе на 7 юли от 10.00 часа в градинката пред Информационно-културния център (ИКЦ), съобщават от Общинска администрация Троян.
Община Троян ще бъде домакин на събитието „Изкуство върху коприна с полъха на Балкана и морето“ , организирано от Ива Пенчева- художник и ръководител на детска школа за приложни изкуства – град Габрово.
Арт ателието за рисуване върху коприна и стъкло е безплатно за деца и възрастни, както и материалите за работа, тъй като инициативата е финансирана от Национален фонд „Култура“. Участниците ще могат да се докоснат до тези нетипични материали, а най-добрите произведения ще бъдат включени в обща изложба, на която ще можете да се насладите в залата на ИКЦ на първия етаж в Троян. Можете да заявите желание за участие на имейл vdocheva@troyan.bg
Каним Ви да се включите в събитието и да откриете художника в себе си!
Историята на рисуването върху коприна
Батик е древен метод за цветно рисуване върху тъкани. Думата е с явански произход и производна на думите амба (“пиша”) и титик (от индонезийски “точка”). Той е наречен траен метод, защото традиционно е бил използван горещ восък, за да проникне през тъканта и да я предпази от боята. Така благодарение на восъка се контролира оцветяването. В днешно време восъкът се използва за контур. Батикът е модерна и много лесна техника за използване на бои. Ранни данни за батик са открити в индийските скални рисунки. Ленени дрехи, украсени с рисунки са открити при разкопки в Египет. Те датират от 5-ти век пр. хр. В тракийските гробници (от 15-14 в. пр.хр.) по българските земи са открити рисунки на знатни тракийци, чиито дрехи са били украсени с изящни рисунки. В Япония са открити копринени паравани от 8 в., изработени от китайски художници. Предполага се, че батикът е създаден в Китай около 581 г. и пренесен в Япония, Централна Азия, Средният изток и Индия по пътя на коприната. Методът е бил приет и приспособен най-ентусиазирано в Индонезия.