Три дълготрайни строителни материала

Преди около 10 000 години човекът започва да прави значителни промени в начина си на живот. Той се отказва от номадския начин на живот и започва да се задържа на едно място за по-дълъг период от време. Това най-вероятно се дължи на края на последната ледникова епоха, в резултат, на което ресурсите са станали по-богати. На човека не му се е налагало да пътува толкова далеч, за да намери храна, затова е оставал на места с изобилие от нея. По-уседналият начин на живот, с течение на времето е довел до някои предизвикателства. Вместо да търси подслон в пещери или да прави временни убежища от животински кожи, човекът започнал да търси по-устойчиви материали, с които да изгражда дълготрайни жилища.

Човекът е използвал разнообразни материали в историята и те помагат да се обрисува картината на нашия безкраен стремеж да създаваме дълготрайни конструкции, които да отговарят на променящите се нужди. Еволюцията на архитектурата отговаря на тези предизвикателства и се занимава с културните възприятия за това как трябва да се проектират и използват сградите. Интересното е, че въпреки еволюцията на строителните материали, използването на тежки строителни машини, софтуери за проектирана и всякакви други подобрения, то част от строителните материали използвани преди хиляди години остават непроменени. Съвременното строителство би било немислими без използването на материали като бетон и стомана, строителна техника като багери, кранове, включително и резервните части за Komatsu, CAT, JCB, Case, New Holland и други. Всички тези „облекчения“ са намерили своя път в съвременните строителни дейности, но нека се върнем към фундаменталните елементи и да ги разгледаме по-детайлно.

В следващите редове ще разгледаме три материала, които са били използвани от човека за изграждане на домове, зали, храмове и различни други структури. И трите материала се използват и днес и разбирането им ще ни помогне да направим историческия преход от колиби от кал и палатки до небостъргачи, които могат да поберат хиляди хора.

Нека да започнем с вечния универсалния строителен материал, използван както от хората, така и от термитите: дървото.

Дърво

Дървото има много предимства като строителен материал. То може да се използва като основен строителен материал, както при изграждането на дървени къщи, или пък може да се смеси с други материали и да се използва като декоративен елемент или носеща конструкция. В сравнение с камъка, дървото е леко и здраво, след като е изсушено, за да се отстрани влагата. Освен това е лесно да се реже по дължина. Именно поради тази причина дървото е подходящо за декорация и интериорни решения. Въпреки че вече по-рядко се използва като декоративен елемент, защото в съвременното строителство вече е много по-лесно и ефективно да се използват пана за растерен окачен таван например вместо да се правят дървени декорации.

Използването на дърво обаче има и някои недостатъци. То се разлага с течение на времето и е податливо на увреждания от влага (като сухо гниене), и на хищни насекоми (като термити). Пожарът също е сериозен проблем.

Дори и с тези недостатъци, дървените конструкции могат да издържат дълго време. Дори може да се изненадате от това колко дълго. Храмът Хорю-джи в Япония, който датира от VIII век, е най-старата дървена конструкция в света.

В следващия раздел ще разгледаме как играта с кал може да бъде полезна при изработването на тухли.

Тухли

Тухлите, които обикновено се правят от глина, са използвани в много древни структури като римските акведукти, Пантеона и Великата китайска стена. Шумерите са първите, които правят тухли, и можем да заключим, че тези ранни тухли са били груби, неравни, изсушени на слънцето блокове, най-вероятно направени от тиня, отложена след бури, когато високите води са се оттеглили.

Тинята е била изкопана, натрошена на парчета и използвана за строеж на колиби и други структури, след като е изсъхнала по естествен път до много твърда консистенция. След известни опити и грешки са разработени форми и калъпи за производство на еднородни тухли, които могат лесно да се подреждат, образувайки гладки стени с чисти ъгли.

Този метод на производство на тухли се използва и днес и е изключително издръжлив при сух климат. Ако обаче вали твърде много, стените на старателно построената Ви колиба ще се превърнат в кал. Този проблем може да се реши чрез използване на много топлина. Тези тухли са дълготрайни, устойчиви на атмосферни влияния и пожароустойчиви, както и лесни за изработка и при работа с тях.

В следващия раздел ще разгледаме камъка – един вечен строителен материал.

Камък

Камъкът е здрав и красив, но също така е труден за добиване, тежък за транспортиране и няма никаква еластичност. Камъкът може да бъде изключително здрав и полезен природен материал, когато са налице ресурси за неговото изкопаване и прецизно изрязване. Той може да се подрежда без хоросан и може да издържа големи вертикални натоварвания, за разлика от тухлите. Камъкът е устойчив на деформации, издържа на атмосферни влияния, на огън и спомага за поддържането на стабилна вътрешна среда. Съществуват толкова много великолепни каменни конструкции, че изглежда жалко, че в съвременното строителство камъкът се използва предимно за декорация.

Декоративните каменни фурнири например, са изместили камъка в съвременното строителство поради наличието на по-евтини и по-ефективни строителни материали. Конструкциите от стомана, дърво и бетон с тънък слой декоративен камък отвън може да изглеждат скромни, но те са по-съвместими със съвременните бюджети и строителни стандарти, отколкото впечатляващите, извисяващи се каменни постройки на историческите сгради. По-новите синтетични материали дори имитират външния вид на камъка в много по-леки и по-евтини форми, като по този начин напълно отпада необходимостта от фурнири.

Камъкът все още се използва заради естетическата си стойност и едва ли някога ще бъде напълно премахнат. Камъкът, използван като материал, най-вероятно съществува още от времето, когато първите заселници от каменната ера са използвали няколко камъка, за да придържат капаците на палатките си, и като декоративен елемент в човешкия дизайн, несъмнено ще продължи да бъде част от нашите структури още дълго време.