Лицето на завод „Машстрой“

Лицето на завод „Машстрой“  е Иван Попов, за когото  Христо Костов сподели с нас статията си

През 2022 г. се навършват 90 години от рождението на Иван Лалев Попов, един човек, който в съзнанието на много Троянци е останал като пример за един много интересен и скромен човек. Започнал работа в завод „Машстрой” без опит, но с много желание и трудолюбие той изминава пътя от началник отдел до генерален директор и се изгражда като строител на светлото бъдеще ЗИМ „Машстрой“. Роден е на 09.02.1932 г. в махала „Сеновоза“, Троян. Завършва основно образование в Троян, а средно в икономически техникум в гр. Варна. Работи две години като счетоводител в СОАТ – Троян. От 1951 до 1955 г. учи и завършва висше образование в Икономическия институт Варна със специалност „Икономика на индустрията“. Трудовият му път започва в ЗММ „Машстрой” като Началник отдел „Планов“ от 01.07.1956 до 15. 02. 1965 г. След доказването му като добър плановик през 1965 г. е назначен за зам.-директор по икономическите въпроси на Завода. Голям е приносът му и в специализирането на производството на металорежещи машини, а по-късно и при внедряването в производствената програма на високопроизводителните машини. Любовта му към завода, обичта към професията, съзнанието и отговорността към поставените му задачи го поставят пред ново предизвикателство. През лятото 1976 г. той е издигнат от ГК на БКП за Главен директор на ЗММ „Машстрой“ ( ръководи завода в продължение на двадесет години до 1996 г.) Важни за историята на завода са думите му, казани през 1977 г. на юбилейна среща по повод 30-годишнината на ЗММ „Машстрой“: „Особено радостна е равносметката от изминатия път. Трудностите се забравят. Или ако се помнят, те са като факел, който осветява пътя към още по-високи производствени успехи. Трябваше да изминат години, в които ЗММ „Машстрой“ съвсем закономерно да се оформи като специализиран завод за металорежещи машини. Това утвърждаване дойде със задружния труд на всички: работници, специалисти, инженери, технолози, икономисти. В качеството си на ръководител, на тази знаменателна дата не мога да не спомена имената на предишните свои колеги: Димитър Паймаков, Никола Събев, Кольо Найденов и Пенко Даскалов. Всеки един от тях е вложил много енергия, целия си организаторски талант, за да стигнем до днешния голям успех. За кратък период занаятчийската работилница се превърна в завод. В това епохално израстване наред с работниците дадоха своя ценен принос и инженеро-техническите работници. В историята на завода ще останат имената на много труженици, но някои от тях като: инж. Кино Акалски и бившият генерален директор на ДСО „ЗММ“ инж. Щилян Петров се открояват, тъй като с техните имена е свързано създаването и усвояването на производствено-технологичния процес на научна основа.Най-продължително време директор на завода е бил Пенко Даскалов – цели 14 години. През това време заводът се утвърждава в сегашния си облик. Голям е приносът му и в специализирането на производството за металорежещи машини, а по-късно и при внедряването на високопроизводителните машини. В близко бъдеще нашият завод ще бъде крупен производител на стругове с Признание, на което се радвам, доверие, което напълно трябва да оправдаем. И ние ще го оправдаем!“ Успешното управление на Попов дава веднага резултати – числеността на персонала през 1977 г. става 1484 души, т.е. ръст от 49,5 пъти. Обемът на продукцията нараства над 6, 000 пъти. Под негово ръководство е подготвена трансмисия за задвижване на целия организационен, производствен и технологичен механизъм за изпълнение на 7–мата петилетка. За Иван Попов колективът е голяма сила, която е в състояние да извърши истински трудови подвизи. Специализирането на завода за производство на металорежещи машини е един знаменателен факт в неговата история, зад който стоят творчеството, дръзновението и упоритостта на този ръководител.. Този богат „урожай“ на троянските машиностроители обединява в себе си: себеотрицание, дисциплина и твърдост, това е борба и труд за достигане на световно равнище.Продукцията на завода тръгва по пет лъча – до петте континента, и 63 страни в света. Целият трудов път на Иван Лалев Попов в продължение на 40-сет години преминава в завода на различни ръководни длъжности. Така той се превръща в живата история на завод „Машстрой” и неговите колеги и приятели говорят вдъхновено и развълнувано за човека с голямо сърце и добра душа. През годините Иван Попов е избиран за общински и окръжен съветник и дългогодишен член на Пленума и Бюро на ГК, ОбК на БКП – Троян и член на Пленума на ОК на БКП – Ловеч. След 10.10.1989 г. остава верен на социалистическата идея и е избиран три мандата за общински съветник от листата на БСП в Общински съвет – Троян от 1991 до 2003 г., в същото време продължава да е и активен член на Изпълнителното Бюро на ОбС на БСП – Троян. Наред със своята стопанска и политическа дейност, той проявява и голяма обществена ангажираност в родния си град като дългогодишен председател на секцията по „Футбол“ към спортно дружество „Чавдар“. Полага не малко усилия за възстановяването на Кооперация Троянска Популярна банка, в периода след 1992 г,, и е дългогодишен член на Управителния съвет. Като изявен стопански ръководител получава много признания и отличия. Носител е на високи държавни и правителствени отличия за своята отдадена и дългогодишна работа като стопански ръководител в Троян. Послучай неговият 80-сет годишен юбилей с решение на Обшински съвет Троян Иван Попов на тържествена сесия на ОбС-Троян през 2013 г. е удостоен с почетната награда „Златен герб -Троян“. За съжаление колкото и да е активен един, човек рано или късно идва и края на земния му път.Иван Попов почина на 26.05.2015 г. Личността му ще бъде запомнена в родния му Троян с неговата всеотдайност и човечност, качества на един голям Човек и Ръководител!
ИЗПОЛЗВАНИ МАТЕРИАЛИ:
Борисов, Хр., Индустриалният Троян – документална хроника, изд. „Полиграф ЮГ“ АД, Троян, 2020, с. 318-319, 326, 448
Урчев, Г., Чокоев, Д., Генков., М, Машстрой Троян, държавно издателство „Техника“, С., 1970, стр. 42-44.
Калов, Ив., Вечната младост на завода, изд. ДПОП „Офсетграфик“ – кл. 3, С. 1977, стр. 59, 61.
Генковски, М., Троянолюбие, изд. Симолина 94, Троян, 2020, с. 81.
Генковски, М., Ние сме троянци, изд. Симолина 94, Троян, 2020, с. 95-96.
Генковски, М., Възторг и сълзи за Троян, изд. Симолина 94, Троян, 2020, с.25-27.
Вестник Троянски глас, бр. 12, година I, 22 ноември, 2000 г.