Изложба „Обгърнати в приказки“ представя Бистра Сирин в Троян

Изложба „Обгърнати в приказки“ е посветена на Деня на народните будители – 1 ноември.Автор на уникалната изложба е Бистра Сирин. Тя ще бъде открита на 28 октомври (петък) от 17:00 часа в Информационно-културния център Троян, съобщиха от Общинската администрация. Посетителите ще видят картини и луксозни авторски шалове, създадени чрез комбиниране на класически и модерни технологии.

В интервю взето от https://eklekti.com/  с Бистра Сирин  във връзка с дизайнерски проект „ОБГЪРНАТИ В ПРИКАЗКИ”, осъществен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура”, ще разберем истинската същност на приказния проект.

– Представете се за тези наши читатели, които не са чели предишните ни публикации за Вас или от Вас. Вие творите в много и различни сфери: Изобразителни изкуства, поезия, сценични форми, методи на неформалното образование, дизайн, мода, костюмография, преди година дори режисирахте кратък дигитален танцов пърформанс, водите литературни клубове, любителски театър за деца, наративни игри, арт работилници… Коя е главната Ви професия?

Бистра Сирин – Започнах кариерата си като художник, но скоро разширих обхвата до много повече изкуства и културни сфери. В момента предпочитам да мисля за себе си, като за „откривател” на липсващи връзки и елементи в сферата на изкуствата и културата.

– Има ли все още какво да се открива?

Бистра Сирин – Че то повечето стои неразкрито. Това, че Човечеството изживява някаква криза, някакво „забиване” и „изчерпване”, е факт, но това е изкуствено инжениран проблем. Повечето човешки (психически, ментален и социален) потенциал не се е явил такъв, какъвто е заложен от Създателя („разумния дизайнер”). Нито пък вселената ни е разкрита в голяма дълбочина. Тепърва трябва да открием кои сме, къде сме се родили и за какво сме създадени.

– Защо избрахте точно тази тема на проекта си?

Бистра Сирин – Защото отдавна искам да свържа тези две сфери на живота си – да вкарам приказките в модата. И модата в приказките.

– Но защо?

Бистра Сирин – Модата е станала нарицателно за „преходното”, „суетното”. Тя много ярко отразява вкусовете и настроенията на деня, но и също толкова силно влияе на тяхното формиране. От друга страна, приказките са едно от най-трайните неща – те са свързани с осъзнатите и неосъзнати дълбочини на традицията, с народопсихологията, с кода на нашето ДНК, ако щете. Цялото знание на цивилизацията за скритите структури и закономерности „кристализира” в приказки и митове. И така – да свържеш преходното и непреходното си е творческо предизвикателство.

– Значи обичате да предизвиквате себе си?

Бистра Сирин  – Не и в нашумелия смисъл. Днес е модерно самоцелно да се самодоказваш, да се правиш на „интересен” – това е глупаво и плитко. Истинската уникалност е да приемеш предизвикателството, което самият Живот ти отправя. Да кажем, че първоначално изпитваш някаква неудовлетвореност – някаква липса. С времето тя става все по-настойчива, докато накрая разбираш, че (понеже ти си „чул гласа й”) точно ти си призван да дадеш решението, да материализираш липсващото. Цялото ми творчесво е плод на нуждата да видя във форма и образ онова, което невидимо ме е измъчвало в копнежите. Така започнах да си шия дрехи, да рисувам на коприна, да пиша стихове, да създавам „вълшебно” време-пространство на сцената, да правя липсващите връзки между различни сфери на културата, образованието и социалния живот.

– Значи в модата липсват приказки?

Бистра Сирин – О, не! Модата е пълна с приказки. Да кажем, всички тениски с рок и поп банди са вид „закачане” за определена приказка, история, за определен „свят”. Но българската мода (като цяло) е доста имитаторска и чуждопоклонническа. Много малко „наши”, собствени образи присъстват. Което е жалко, имайки предвид, че основите на цялата европейска цивилизация лежат в нашите земи.

– Защо решихте да правите шалове с литературни персонажи, а не, да кажем, с шевици?

Бистра Сирин  – Това вече се прави. И то успешно. Но шевицата е твърде абстрактен език. Доста българи я избират, просто като израз на носталгия по бабите и дядовците си, по разпадащите се семейни и родови връзки. Това е хубава тенденция, но недостатъчна. Липсват останалите „езици” – възможности за идентификация с исторически и митични персонажи, сюжети, архетипи.

– Вие съчетавате в шаловете си както натуралистични портрети, така и декоративни фризове. Не се ли сблъскват двата „езика”?

Бистра Сирин – Правилно сте забелязали – стилът ми е доста еклектичен. Умишлено. Съвременният човек е многоизмерен, многопластов – живее успоредно в няколко нива на реалности – едни по-конкретни, други по-абстрактни. Той преживява и „мисли” в различни езици – от символите на иконките в дигиталния свят, през езика на рекламите, клиповете и предметния свят, архетипите във филмите, та чак до преките образи на случките и явленията в живота му. Дори когато не осъзнава някой от езиците, той продължава да му „говори“ от бекграунда. Ето такъв момент има в шала „Неродена мома” – освен илюстрации с момата, ябълката, чешмата с мед и мляко, двореца, има и един фриз на оградата, който е изграден от соларни кръгове, с тракийски мотив. Оградата не е персонаж, не е дори ключов елемент като чешмата – тя просто „си стои” там, но напомня, че момата е взета от Слънчовата градина, намеква за тракийската „нишка” в българския фолклор.

– Не е ли претоварен съвременният човек от образи и значения?

Бистра Сирин  – В предишните епохи човечеството също е живеело в не-еднопланово, символно мислене, но никога толкова сложно, „многоетажно” (друг е въпросът, че не всички „живеят” на всички нива).

– Това добре ли е или зле – да се живее многопланово?

Бистра Сирин  – Това е реалността. Кой може да каже кое е по-съвършено – простото или сложното? Част от човечеството става изключително плитко и неосъзнато-зависимо от дигиталните дразнители на сетивността и чувствата (цял ден в подрусване в тик-ток ритми или цъкане по фейсбук-плакатни-идилии). От друга страна, доста хора започват да мислят все по-„наедро” – бумът на конспиративните теории и хипотези например е явен симптом, че „бирата и кебапчето” не стигат и е опит да се „видят” нещата в по-висока перспектива (успешно или не).

– Виждам, че най-много шалове имате по сюжетите на „Неродена мома” и „Златната ябълка”. Защо точно тези приказки?

Бистра Сирин  – Тези двете са изключително разпространени – има ги записани от много събирачи под различни вариации. Освен това са много представителни за тракиийската, а оттам и българската космогония – например ходенето до Слънчовия дворец и допитването до Слънцето за „невъзможните” решения. Също така – „слизането на Долната земя”, която символизира несъзнаваното – за разлика от повечето варианти при други подобни европейски приказки, в „Тримата братя и златната ябълка“ Долният Свят има не едно, а две нива! – Малкият брат първо слиза (съвсем съзнателно и доброволно) през „кладенеца”(пътят „навътре”) до царството, където господства ламята и там се справя доста лесно и успешно, но след предателството на братята си „пада” на черния овен в още по-долната земя, където не отива по своя воля и е принуден наистина да познае „кой” е и да активира истинския си потенциал.

– Според вас на какво се дължи тази разлика и какво говори тя за Българина?

Бистра Сирин  – Че в нашия фолклор има съхранено много по-комплексно познание за Света и Човека, по-древно. Ако щете, приемам го като пророчество. Ние, които сме „най-малкият (и презрян) брат” и „прецаквани” от всички „велики сили”, точно ние можем да освободим запушения и узурпиран „Източник” в самата сърцевина на света. И да се „венчаем” за най-вълшебната и красива сила. Само да тръгнем „по следите”.

– Какъв е този фриз, успоредно с „реалистичните” образи в шала?

Бистра Сирин  – Това е „плетеницата” на цялата приказка „открай-докрай” – от идването на ламята до венчавката. От една страна, тя е като корените на самото ябълково дърво, които „обгръщат” целия сюжет, като метафора на самото Дърво на Живота. От друга, имитира старинна дърворезба – едно от най-традиционните български изкуства – ето ви още една условност – изкуство в изкуството. Впрочем олтарните възрожденски дърворезби говорят, общо взето, за същото – победата на Героя (в лицето на Христос) над злото, над змея. Фризът „разказва” приказката от гледна точка на Кръговото време – кръга от събития, които има да се случат, да затворят цикъла на инициацията. Той е „кодов” език. Другите елементи я „разказват” от гледна точка на „човешкото” – в човешкия свят „героят” винаги е конкретна личност, има индивидуални черти, сложни, неповторими, лично негови преживявания. (Да призная, че за една сватба това лято направих дори персонализиран шал – замених лицата на малкия брат и любимата му с лицата на булката и младоженеца – защото „сватбата” си е в крайна сметка знаково, „Приказно”, вълшебно събитие.)

– Има ли място за героизъм в днешно време?

Бистра Сирин  – Изисква се от нас, щем – не щем. Реалността, в която сме попаднали – Дървото на познаване на Добро и Зло – си е по естество „програмирана” за героизъм – за противопоставяне и надделяване.

– Разкажете нещо за отделните композиции.

Бистра Сирин  – Повечето са решени на базата на контрасти. В „Речи, чекръче!” девойката е „ценна” еднакво и когато се усмихва и на устните й разцъфва роза, и когато плаче и падат бисери.

– Какво би могло да ползва това съвременния човек, в един реален свят, където не падат рози и бисери?

Бистра Сирин  – Ами, например да не се самозомбира в „позитивно мислене”. Всички чувства и емоции са „скъпоценни” и нужни (няма по-красиви от тъжните песни и това е парадокс). Тази девойка напомня на самата дарба на твореца (актьор, поет, певец, разказвач и т.н.) – и чрез тъжното, и чрез веселото печели благоволение, препитание, но най-важното – и двете са „инструмент” да излезе наяве Истината. Впрочем символиката на „Слънце и Месечина” е подобна и затова и композицията е решена подобно.

– Така ли? Там виждаме девойка и момък.

Бистра Сирин  – Да, те са близнаци. Момчето е златно и печели битката за истината не с война, а със „слънчевия” си характер, усмивка и лик (явление, изчезнало в родните му земи, където царува клеветата). Сребърната му сестра пък олицетворява истинската женска харизма – тя го чака в гората, пазейки го в сърцето си, в своите молитви и мисли, докато той си изпълни мисията. Поставих в ръцете им съответно сокол и славей, защото всяка от тези същности си има своята сила, „полет” и песен. Накрая те се явяват заедно, като свидетели за Истината и спасение за наклеветената си майка и излъгания от клеветниците цар – техния баща. Тези два образа бяха голямо изпитание за мен, защото не е лесно да пресъздадеш одухотворени лица, с определено излъчване.

– А какво ще кажете за ламята? Лесно ли се рисуват чудовища?

Бистра Сирин  – И да, и не. Интернет е пълен с чудовища. Но аз имах вътрешно усещане, че и ламята, и змеят от ТАЗИ приказка си имат конкретна, ясна форма в подсъзнанието ми и трябва да я „позная”, да я нацеля. Рисувах и опитвах дотогава, докато ми се видяха достатъчно убедитилни. Но съм доволна. И сега, като ги погледна, си казвам „Да! Точно това е „моята” ламя!” или „Да – този змей е такъв!” Впрочем за доста образи, след като ги нарисувах, имах дежавю, че вече съм ги виждала. И не говоря за обичайните прилики с други, а едно специфично усещане на „съвпадане”.

– Вярвате ли в бъдещето на приказките? Не е ли съвременният човек твърде практичен, приземен?

Бистра Сирин  – Те са толкова дълбоко присъщи на човешкото общество, че докато го има, ще има нужда и от приказки. Доказали са се като много успешен инструмент за пренос на информация, поуки и ценности. Ако човечеството „мутира”, тогава вече не знам. Но дори трансхуманизма си има своите „митове” и приказни фантазии (което е показателно как не можем да „заобиколим” този език).