Милена Тодорова и Владимир Илиев преди старта в Контиолахти

Милена Тодорова и Владимир Илиев – най-добрите български биатлонисти,  гостуваха в предаването „Код Спорт“ по RING TV. Поводът е, че след две седмици е  стартът на сезона за Световната купа по биатлон (29 ноември, Контиолахти – Финландия).

Милена  и Владо са родени в Троян и имат медали от световни първенства. Тя ликува със сребро и два бронза от шампионата при девойките, а той направи удар с второ място при мъжете, което му отреди приза „Спортист на годината“ в България през 2019 г. Освен на трасето, двамата са заедно и в живота, като планират сватба. Ето акценти от интервюто с българските асове в биатлона:

– Защо през последните десетина години успехите на България в биатлона се редуват със скандали? Вашият прочит на ситуацията?

Владо: Аз съм го мислил много пъти наистина и винаги съм бил учуден защо. Свързани са със скандали може би, когато при едни състезатели или хора от екипа във федерацията по биатлон, когато си тръгват не знам защо, манталитет ли е това на българина, когато си тръгваш от едно място, трябва да се скараш с всички и да си отидеш. А не можеш достойно да станеш и да кажеш: „Благодаря за съвместната работа в тези години.“ И да си отидеш с достойнство. Така се получава, не знам и аз, нямам точен отговор, но съм забелязал, че е така наистина. Може би Екатерина Дафовска беше доста близка, което е хубаво, със състезатели и може би определени хора си позволяваха някои неща явно от тази близост. Но не мога да си обясня, наистина е доста трудно. Това е чисто откъм състезатели и с предишните министри имаше доста неща.

– Бизнесменът Атанас Фурнаджиев има амбициозна програма, особено по отношение на маркетинг, спонсори, мениджмънт. Има ли вече реална промяна в управлението или е още рано да се каже?

Владо: Не смятам, че можеш да даваш някакви оценки толкова скоро. Да, наистина финансово се усеща, има подобрение. Но все пак трябва да мине и зимата, и тези финансови усещания да се подкрепят и с успехи, защото е много важно, когато има пари, да знаеш как да ги изразходваш. Не е достатъчно просто да има много пари. Това е основното, надявам се покрай него да са точните хора и наистина да ги ръководят по най-добрия начин.

– Скъсихме ли дистанцията до богатите страни в биатлона? Колко далеч са от нас като организация, материална база и прочие? Дайте примери, ако имате.

Милена: Според нас са доста пред нас. Аз вече от няколко години имам възможност да съм и в женския биатлон, тъй като преди това съм била и по младежки купи, младежки световни. Там разликата не е толкова голяма между нас и между тях. Даже бих казала, че там сме доста конкурентноспособни с техните екипи на тези купи, докато вече когато отидеш в големия биатлон, разликата става огромна – откъм материална база, откъм хора, които ги обслужват, откъм персонал. Според мен разликата в резултатите идва точно оттам, тъй като смятам, че те се подготвят доста професионално, докато ние се опитваме на база с това, с което разполагаме, да направим нещата максимално професионални, но просто с тях работят много хора и това се усеща накрая.

– Миналата зима сякаш остави повече разочарование у вас, особено с представянето на олимпиадата в Пекин. Какво се обърка в Китай?

Милена: Беше доста тежко. Ние бяхме подготвени, че ще е студено, че ще е ветровито, че ще е тежко по трасето и т.н.

Владо: Първо да кажем, че не се оправдаваме. Това наистина е реално. Ние сме си направили анализи.

Милена: Наистина беше много по-тежко от това, което аз лично очаквах, тъй като имам проблем със замръзването на ръцете. Просто студът и вятърът, всичко беше много повече от това, което аз лично очаквах. В зимен спорт съм и съм виждала всякакви студове, ветрове и ситуации, но там трасето беше много тежко. Като цяло явно на такова ниво, поне при мен, ми е била подготовката.

Владо: Наистина проблемът беше, че отмениха предолимпийската неделя. Винаги преди олимпиада в предишната година правят Световна купа като тест за съдии, за състезатели. Но това нещо го нямаше заради COVID-19. Наистина думите, които казаха за това място бяха малки. Когато отидохме на място, просто или Олимпийският комитет не си е свършил работата, не знам как може да изберат такова място за олимпийски игри. До нас бяха и ски скоковете, при такъв вятър и в такива условия просто е невъзможно да се проведе нормално честно състезание. Скриеше ли се слънцето, ставаше под минус 30 градуса за секунди. Както си караш спокойно на минус 18 градуса седмица или 10 дни, привикваш на тази температура, но изведнъж се скрива слънцето и става минус 30. Пипнеш ли пушката, за секунди ръцете са толкова студени, че няма начин да ги стоплиш. Всеки имаше такива проблеми, но естествено големите отбори бяха по-подготвени от нас. Не се оплакваме, просто олимпиадата си е олимпиада, трябва да си готов на всичко. Явно имаше доста причини и в екипа, и в персонала. Винаги на олимпиади са ни по-малки екипите незнайно защо, може би заради бройките в Олимпийския комитет, което за мен не е логично да ходим на Световна купа с по-голям екип, отколкото на олимпийски игри.

– Отдавна се говори, че в Троян ще се построи модерен център за биатлон. Доколко е реално, действа ли се в тази посока или всичко е ала предизборни обещания?

Владо: Това е болна тема. Дано аз доживея да го видя.

Милена: Наистина от много години се говори. Направиха стрелбището и всички бяхме много развълнувани, че всъщност нещата ще станат, защото стрелбището според мен е едно от най-трудните неща, които да се направят. Но се оказа, че след това е още по-сложно.

Владо: Да добавя, че това е по времето на министър Нейков. Тогава се направи. Понеже наистина е голяма сумата и трябваше да е на етапи. След това да следва площадката, за която чак сега служебният министър г-жа Лечева отпусна средствата. Но след стрелбището имаше един застой, който не мога да сметна колко години е. Сега чак са разписани сумите за площадката, но това не е краят. Има много работа още.

– Милена, ти си в началото на кариерата си, а Владо наближава финала – как виждате бъдещето си в спорта? Може ли да станете тандем състезател с треньор-съпруг? Тази формула е успешна за България – достатъчно е само да споменем Стефка Костадинова и Николай Петров, Мария Гроздева и Валери Григоров, Румяна Нейкова и Свилен Нейков…

Владо: Всичко е възможно.

Милена: Да, аз се надявам!

Владо: Не изключваме никакъв вариант. Не крия, че наистина виждам в нея доста перспектива в бъдещето. Човек, който може да постигне много. Не само, че ми е годеница и бъдеща жена, но го казвам, защото съм доста години в спорта и съм наблюдавал много спортисти и състезатели. Знам какво трябва, за да станеш голям шампион, чисто като човек. А тя го има, даже повече от мен в някои области. Сигурен съм, че има голямо бъдеще! Не се изключват тези варианти, но след като приключа с кариерата, трябва да вземем пауза, да помислим дали ни се занимава с това нещо или дългите години са ни отегчили и уморили от цялата система, в която сме.

 

Източник
topsport.bg

Руслана Попсавова

Главен редактор на сайта „Троян експрес“ и фотограф на медията
Back to top button