В памет на патриарх Максим
В памет на негово светейшество българския патриарх Максим в Троянския манастир „Успение Богородично“ бе отслужена Света литургия и панихида по повод 10-годишнина от смъртта му.
Патриарх Максим почина на 6 ноември 2012 г. на 98-годишна възраст след като беше начело на Българската православна църква в продължение на 41 години.
Той беше погребан в църквата на Светата обител в близост до Троян непосредствено до чудотворната икона на света Богородица Троеручица.
Паметта на патриарх Максим ще бъде почетена от духовници и граждани.
„Негово светейшество блаженопочиналия патриарх Максим ще остане в съзнанието на всички българи, на всички духовници, на всички християни по света като човек на доблестта, човек на верното, каноничното, догматично изповядване на вярата, човек мъченик в своя живот поради много изпитания, които Бог му поднесе, за да ги отстоява и за да бъде верен пример на патриаршеско високослужение. Бог да го прости. Царство небесно да му бъде и светлият му пример да се помни“, сподели игуменът на троянската света обител Величкий епископ Сионий.
На 29 октомври 2022 г. БПЦ-БП отбеляза 108 години от рождението на българския патриарх и Софийски митрополит Максим. Той е роден на 29 октомври 1914 г. в село Орешак, Троян, в семейството на Найден Минков Рачев и Пена Борджукова, със светското име Марин. От 1929 до 1935 г. учи в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“, която завършва с отличие.
През следващите три години Марин е певец и деловодител при храма „Успение Богородично“ в Русе. От есента на 1938 до 1942 г. изучава богословие в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, като през ваканциите е певец, библиотекар и проповедник в Троянската света обител.
На 13 декември 1941 г., през последната година на обучението си, приема в параклиса на Богословския факултет монашески постриг с името Максим, от Ловчанския митрополит Филарет и под духовното наставничество на тогавашния игумен на Рилския манастир архимандрит Натанаил. Седмица по-късно в храма на Софийската духовна семинария е ръкоположен в йеродяконски чин от Врачанския митрополит Паисий.
След кратко служене като митрополитски дякон и проповедник в Ловчанската епархия, е назначен за учител-възпитател в Софийската духовна семинария. На тази длъжност йеродякон Максим е близо пет години – от 1942 до лятото на 1947 г. На 12 юли 1947 г. по решение на Светия синод е възведен в архимандритско достойнство от Доростолския и Червенски митрополит Михаил.
От 1 септември 1947 до 1 май 1950 г. архимандрит Максим е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия, след което (до 1955 г.) е предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия.
След завръщането си в България от 15 юли 1955 до 1960 г. заема поста главен секретар на Светия синод, като е и председател на редакционната колегия на Синодалното издателство на Българската православна църква (от 1957 до 1960 г.).
Хиротонисан е в епископски сан с титлата „Браницки“ на 30 декември 1956 г. в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. На 30 октомври 1960 г. е избран, а на 20 ноември е канонично утвърден за Ловчански митрополит. След смъртта на патриарх Кирил, митрополит Максим е наместник-председател на Светия синод от 13 март до 4 юли 1971 г.
На 4 юли 1971 г. Църковно-народният патриаршески избирателен събор в София с единодушие провъзгласява митрополит Максим за патриарх на Българската православна църква и за Софийски митрополит. На интронизацията му присъстват глави и представители на всички поместни православни църкви. Патриарх Максим е начело на БПЦ от 4 юли 1971 г. до своята кончина – на 6 ноември 2012 г.
