Изложба от реалистични макети на защитени видове животни

Изложба от реалистични макети на защитени видове животни и красотата на НАТУРА 2000 ще се открие  на 24.12.2022 г. в Природонаучния музей в  село Черни Осъм, община Троян.

Изложба от реалистични макети на защитени видове животни -2
Брадат лешояд

Зелени Балкани ще гостуват в Природонаучния музей от 24 декември с две изложби, представящи богатствата на нашата страна. Изложба от реалистични макети на защитени видове животни и фотоизложба за красотата на НАТУРА 2000 може да видите всеки ден от 08:00 до 17:00 часа в музея.

9 макета в реални размери на защитени видове животни ще бъдат експонирани в залата на Природонаучния музей. Макетите са на:

Ловен сокол (Falco cherrug) – най-едрият сокол в България, световно застрашен вид и критично застрашен за България. Видът и неговите местообитания са обект на защита от екологичната мрежа Натура 2000;

Червеногуша гъска (Branta ruficollis) – световно застрашен и защитен вид, обект на опазване в екологичната мрежа Натура 2000. България е важно място за опазването на вида – в по-студени години почти цялата световна популация прекарва зимата в района на Приморска Добруджа;

Брадат лешояд (Gypaetus barbatus) – символ на българската природозащита и изчезнал от територията на страната преди повече от 50 години. Включен в Световния червен списък на застрашените животни в категория “Потенциално Застрашен” (IUCN Red list / Near threatened) и в множество други международни регламенти. В България видът е Изчезнал (Extinct), вписан в Приложение 2 и 3 на Закона за биологичното разнообразие.

Белоглав лешояд (Gyps fulvus Hablizl, 1783) – Белоглавият лешояд е един от четирите вида лешояди, които се срещат в Европа – едра и впечатляваща птица. Широко разпространен и многоброен в миналото, в края на миналия век, белоглавият лешояд е с едва 1–2 активни гнезда само в Източни Родопи. Благодарение на усилията на природозащитни организации, днес популацията на вида нараства и можем да го видим в Стара планина, Източни Родопи и Кресна.

Изложба от реалистични макети на защитени видове животни -1
Дългоух прилеп

Кафяв дълхоух пилеп (Plecotus auritus) – Строго защитен. Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Бонска конвенция – Приложение II, EUROBATS,Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 4. Рядък вид, среща се главно в планините (Рила,Пирин, Родопите, Стара планина).

Бутилконос делфин, Афала в мащаб (Tursiops truncatus Montagu, 1821) – Афалите са разпространение по цялата крайбрежна зона на Черно море, като понякога се срещат и далеч навътре в открито море. Обикновено сформират големи групи през есента. Това е най-едрият представител на китоподобните в Черно море, достигащ дължина до 3,3 м и тегло до 300 кг. Продължителността на живота е 25–30 години.

Морска свиня/муткур (Phocoena phocoena Linnaeus, 1758) – Муткурът е най-малкият представител на китоподобните в Черно море, като дължината на тялото му е средно 1,3–1,5 м, а средно тегло – 30 кг. Главата е къса и заоблена, а рострума (клюна) не е отличим.Изложба от реалистични макети на защитени видове животни -3

Белошипа ветрушка (Falco naumanni, Fleischer, 1818) – Белошипата ветрушка е малък вид сокол, много близък с черношипата ветрушка (керкенеза). Хищник, чиято основна храна са едри насекоми и дребни гризачи, което го прави полезен помощник на човека в борбата с неприятелите в земеделските територии.

Малък корморан (Microcarbo pygmeus) – Известен още като малка дяволица, малкият корморан е средно-едра колониално гнездяща рибоядна птица. Видът е тясно свързан с различни по характер водоеми, като гнезди обикновено в смесени колонии заедно с чапли. У нас е гнездящ, мигриращ и презимуващ вид, като понастоящем се среща целогодишно в страната.

Втората изложба на Зелени Балкани „НАТУРА 2000 в България“ представя 30 атрактивни фотоса, на красиви местообитания и видове с европейско консервационно значение.

Натура 2000:
Натура 2000 е най-мащабната координирана мрежа за опазване на природата. Повече от 30 % от територията на България попада в обхвата на мрежата – 120 защитени зони за опазване на дивите птици и 234 защитени зони за опазване на природните местообитания.

 

Руслана Попсавова

Главен редактор на сайта „Троян експрес“ и фотограф на медията
Back to top button