Болен влизаш, още по- болен излизаш – що е то?
Болен влизаш, но излизаш още по-болен. Що е то?
Тази гатанка с повишена трудност задавам към борещите се за власт в момента, към кметовете на общините на територията на Област Ловеч, към Регионална здравна инспекция – Ловеч.
За да ги подпомогна, ще им дам жокер, разказвайки патилата ни – моите и на приятеля ми – в Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) „Проф. д-р Параскев Стоянов“ АД – Ловеч вчера.
Бях чувала много истории за тази областна болница, но не ги вярвах, защото не бях ги изпитала скоро на гърба си. Казвам скоро, защото през далечната 1999 година, когато се разболя баща ми, бях намразила хората в бели престилки (не че сега ги обожавам) заради бездушието, некомпетентността и вземане на решения, без да направят необходимите изследвания, преди да извършват интервенции. Преди 24 години бургаски хирурзи и неврохирурзи извършиха 4 интервенции на татко за 45 дни, докато не откриха, че има карценом на простата и само това да лекуват. Предложиха ми тогава да му направят (поредната) операция, за да премахнат карценома, но аз категорично отказах и подписах декларация. Татко, който тази година щеше да навърши 100 години, живя след това 9 години и почина от мъка по мама, която уж беше здрава, но след два инсулта за 14 дни си отиде. Татко не успя да преодолее скръбта и за три дни затвори завинаги очи и се събра с нея – там горе (2008 г.).
Тогава моите родители бяха под грижите на д-р Катя Нанева от ДКЦ 1 Пловдив, която и досега ми е личен лекар. За нея няма ден, няма нощ. Винаги е била на разположение и тя бе човекът, който ме подкрепяше в тези трудни години.
Минаха 24 години и ми се наложи отново да изживявам ужаса да посещавам болнично заведение.
Трябваше да посетим с Пламен държавната болница в Ловеч, защото единственият ревматолог за областта, проф. д-р Николов, има само 3 приемни дни в седмицата.
Всичко бях организирала – транспорт, час за прием, за да не стоим и да чакаме. В крайна сметка всеки работи и има началници.
Първият етап бе успешно завършен – посещението при личната лекарка на Пламен
Оттук започна ужасът. Като всички нормални хора, ние имаме биологични нужди и ни трябваше да посетим обществена тоалетна на територията на поликлиничното отделение – отново в Ловеч.
Но… какво се оказа! Трябва да имаш личен лекар, който в момента да е на работа, да вземеш ключ от него и да влезеш в „платинената“ тоалетна. Тоалетните са 4 на брой (на етаж по една), но всичките бяха заключени (даже и на лабораториите). На вратите имаха един и същ надпис – ключът е при личните лекари. А тези, на които личният лекар не е в Ловеч, какво правят?
След това започна чакане, защото докторът щеше да дойде в 13:00 часа. А ние решихме да потърсим по-топло място, където да не духа или поне малко да има топлина. Но не намерихме. Навсякъде по коридорите на болницата бе студено, течение. Пейките, на които трябваше да седим и чакаме, бяха под прозорците, през които отвън влизаше студ. Температурата навън бе 2 градуса. Вътре помещението бе 6 градуса. Хората (пациентите) – кой с патерици, кой подсмърча, кой не може да стои на краката си, кой има температура – всички стояха и чакаха примерно да им дойде редът. Да, всички бяха с маски. Но да чакаш да минеш на преглед в България и в държавна болница означава да си вземеш отпуск (и то неплатен) и да излезеш болен оттам.
Така стана и при нас. Тази нощ Пламен не е спал (аз също), защото студът му помля шиповете на врата и той не може да се мръдне. Днес ни чакат отново мъки – да ходим на изследвания. В общинската болница (МБАЛ) в Троян не е така , за което сме много благодарни.
Обръщам се към кметовете на всички общини в област Ловеч, към областния управител инж. Светослав Славчев, към Регионална здравна инспекция – Ловеч и към всички загрижени за българския народ.
Уважаеми управляващи, вземете мерки българите да оцелеят и да имат нормален живот, нормално здравеопазване. Българинът е болен – да, но не защото не иска да се лекува, а защото условията за лечение са кошмарни.
Болен влизаш, още по-болен излизаш от болнично заведение!
Това е!
П.П.
Това, което пиша в момента, го споделих и с кмета на община Ловеч Корнелия Маринова, която също се ядоса, но каза „Държавата трябва да вземе мерки, а тя (държавата) нехае“.
Руслана Попсавова, обикновен български гражданин
