И най-силният пожар угасва, смирен пред силата на българския дух

През месец януари в едно китно селище, кацнало в сърцето на Троянския балкан, голям пожар отне единствената обществена сграда – библиотека, салон и поща, която пазеше културната и социалната идентичност на белишчани.
Село Белиш, община Троян има вековна история, в която ярко се отразява гостоприемството на семейство Ковашки и тяхната стара ковачница, приютявали неведнъж Дякон Левски по пътя на неговата борба за Освобождение. Тук са родени Христо Радевски (1903 – 1996) – български поет, публицист, мемоарист и проф. д-р и.н. Минко Минков (1928 – 2005) – български икономист, социолог и демограф. В днешно време селото е дом на много лекари и общественици.
В землището на Белиш са открити и изложени в Националния исторически музей древни тракийски находки. Това е най-дългото село – 10 км. Районът е запазил своите природни забележителности, както и богатството на животинския и растителния свят, а днес е известен с разнообразието на гъби, билки и сливи.
След големия пожар, отнел на жителите на село Белиш единственото място, което предоставяше възможност за срещи и социални контакти, днес ние Ви призоваваме – нека всеки от вас дари, за да можем да възстановим, възродим и обогатим културния фонд. Идеите за бъдещето на селото са свързани със запазване на културната и националната идентичност, образователни и социални дейности.
Всеки огън е несигурен и слаб пред силата на човешката душа, която копнее чрез светлината си ще възроди народната идентичност.

Сметката по която може да дарите:
IBAN сметка: BG86 RZBB 9155 1015 5506 94
За повече подробности по дарителската кампания може да се свържете с Марияна Петкова, тел. 0894 745 129 и Мирчо Мирчев – тел. 0887 051 154

Белиш е село в Северна България и съществува над 400 години. Намира се в подножието на Стара Планина. От община Троян, област Ловеч. е на 3,5 км (10 км от най-далечната махала). В близост е и прочутият Троянски манастир.

Състои се от четири махали – Селището, Нова махала, Ангелска и Маргатина, които отстоят на големи разстояния една от друга. Преди години е имало над 40 махали, които са били носили името на белишки родове. Например – Ковашката, Ангелска

На запад селото граничи с река Осъм, на север – със селата Добродан и Врабево, на изток – Дебнево и Гумощник. Орешак и Патрешко са на юг от Белиш. През 1993 година е имало 320 жители и 420 жилищни сгради. Сега жилищните сгради са толкова, но населението е малко над 100 ( по лична карта). Имало е училище, читалище. Закрити са през годините. Има много дърводелски цехове и фабрика за мебели. Има няколко кравеферми.