Спешна акция в Северен джендем: Троянските спасители успяха да спасят пострадал

Очертава се безсънна нощ  за троянските спасители, които  помогнаха днес на пострадал в резервата, разположен в Национален парк „Централен Балкан“, България – Северен Джендем  и  в момента са  на акция за транспортирането му , съобщи Марин Сираков от Планинска служба (ПСС) Троян.

Пострадалият е от София и е алпинист. При изкачване на  стена е  счупил крак. Той не е бил сам и благодарение на това спасителите са получили сигнала за произшествието.

След няколко часа мъжът вече е спасен, дадена му е медицинска помощ и отведен в болница.

Да напомним, че троянските спасители бяха едни от първите, които се отзоваха в помощ за пострадалите в Турция. всички те са бяха наградени от кмета на Община Троян , а кучето Берго с медал. На сесията на Общински съвет Троян съветниците единодушно приеха предложението на Донка Михайлова и  решиха да бъдат наградени с парична награда.

„Северен Джендем“ е обявен е за резерват с обща площ 1610 хектара със Заповед № 995 на Комитета за опазване на природната среда при Министерския съвет от 30.09.1983 година, с цел опазването на няколко отделни екосистеми, както и на скалните и карстови образувания.

Местоположение
Северният Джендем е резерватът с най-голяма средна надморска височина в НП „Централен Балкан“. Обхваща района между северните склонове на върховете Безименен, Ботев, Малък Юмрук, Ушите, Параджика, Юрушка грамада и Марагидик, ограждащи водосборния басейн на река Видима.

Геоложки строеж и релеф
Северният Джендем се състои от две геоложки формации. Ниската част (до 1300 м н.в.) е от варовици от периодите юра и креда на мезозойската ера. От 1300 м нагоре до Малкия Юмрук (2340 м) са гранити от палеозоя. В източната част (в областта на Видимското пръскало) гранитът е едрозърнест и с червеникав цвят вследствие на изветрелия фелдшпат. На югозапад (в подножието на Параджика и Юрушка грамада) той става сив, ситнозърнест и много здрав; такъв е и в средната част (около Михова планинка и над нея). В най-западната част (Ботев, Ливадето и Просеката) постепенно преминава в среднозърнест и едрозърнест, сив и много здрав.

Релефът е силно разчленен и богат на скални форми, които много често са труднопроходими. Къси и стръмни вододели, теснини, масивни скални стени с височина до 200 – 300 м и множество водопади по реката и притоците ѝ, най-големи от които са Видимското и Ходжовското пръскало, създават характерната суровост на пейзажа. В билната зона има много обширни тревни заравнености