Как се справя Сейхан Весведин в живота – продължение

Преди години Ви  разказахме за младия мъж от Троян – Сейхан Весведин, за когото няма невъзможни неща. 27-годишният младеж е без крака, но взима шофьорска книжка, за да кара кола и да ходи на работа.

Сейхан е роден с рядко заболяване и родителите му го изоставят в дом. Ампутирани са и двата му крака.

Проектът, по който допреди време работил в пенсионерския клуб в Троян, приключил. Опитите му да си намери нова работа се оказват неуспешни в балканския град. Но в София намира. Доставя пици, като кара автомобил. И после българската действителност – изгонили  го, защото имало много оплаквания от клиенти, че не качвал пиците до етажите, а ги карал да слизат пред блоковете. Това научаваме от поста на Никола Рахнев от Гората.бг в социалната мрежа Фейсбук.

Изгонването става – всяко зло за добро! Сейхан получава работа в една държавна агенция, където работи с технологии и се справя добре, и е доволен от  всички колеги и ръководство, пояснява Махнев.

Основателят на Гората.бг е разбрал за поредната гадна история спрямо Сейхан и я споделя.

Хазайката на Сейхан вдига наема на апартамента двойно, без предупреждение. Той взема държавна заплата и не може да плаща над 1000 лв. за квартира. Затова се налага да си намери нова.

Той се грижи за две котки, спасил ги е от улицата с увреждания са и казва, че не може да ги остави, защото са душици.

Има си мебели, затова иска да е необзаведено, за да може котките да не повредят нещо чуждо.

Най-важното жилището да е достъпно за инвалидни колички, да е в София, на удобна локация, сега работи в център, но живее в „Манастирски ливади“ – може да е навсякъде.

Никола умолява – „И наемът да е разумен, примерно двустаен, до 700 лв. е идеално, но ще му помагам с наема, ако се наложи, а и вярвам, че след тази публикация ще има и по-добри възможности за работа…“.

След срещата си със Сейхан е направен план, какво му е нужно, как може да се постигне. Окото му е чудесно, след успешна операция, да, има още 5 месеца с конци на ретината.

Но трябва да се извърши   операцията на гръбначния стълб, заради тежката сколиоза, която застрашава живота му и най-накрая протезирането.

С диагностицирането се е заела д-р Елена Илиева от Пирогов, а има и  подозрение, че и нейни колеги ще се включат, ще има пълен Ядрено магнитен резонанс (ЯМР) на 3 зони на гръбначен стълб, за да се проследи сколиозата и какво е най-добре да се направи.

„С добрината на Мама Нинджа (Мария Пеева) и д-р Даниела Данчева, ще има истинска професионална консултация за протезирането, какво да се случи, за да има протези на двата крака и да може пак да се изправи! Вярваме, че ще е възможно, пък дори и да минат години, защото сколиозата ще иска операция, после ще има рехабилитация, връщане на ставите в нормална функционалност, мускулно изграждане и др.

С подкрепата на приятели, лекари и добри хора, ще съберем мнения за операцията (вероятно в Турция, защото в България, поне към момента никой не се наема), ще направим необходимото, за да сме сигурни, че той има най-добрия избор и най-добрите възможности.

СЕГА НЕ събираме, той има работа и се справя, макар и трудно, каквото не стига – му помагам за тези текущи разходи, като има нужда ще кажем. 

С тези думи завършва разказа си благодетелят Никола Рахнев.

Публикуваме тази история, защото не можем да останем безучастни към съдбата на този млад мъж.

Защото той се бори с живота , напук на всички гадости.

Какво разказва за себе си Сейхан?

Родил съм се с рядката болест спина бифида, или т.нар. недоразвит гръбначен стълб, което е довело до парализа на долните ми крайници. Възможностите пред мен са били две – или да умра от инфекция малко след раждането, или да не мога да ходя. Това най-вероятно е и причината родителите ми да ме изоставят. Не им се сърдя. Всеки си взима решенията в собствения живот. Моето е да се боря, да бъда добър човек и да успявам в начинанията си, колкото мога. След като оставам сирак, държавата поема грижата над мен. Години наред съм живял в дома за деца с увреждания в Луковит, където межддругото е пълен ад. След това ме прехвърлиха в интерната в Дълбок дол, на 13 километра от Троян. Винаги ми се е отдавало да рисувам и затова кандидатствах след 7-и клас в художественото училище в града. Приеха ме със специалност рисуване и керамика. Справях се добре, като дори съм участвал в няколко ученически изложби. Преди няколко години за жалост ми се появи странен кокоши трън на крака. Той се разрасна и инфектира, което засегна костите. Така се наложи да ампутират краката ми. Не казвам, че не ми е трудно, но казвам, че повече от възможно, ако човек се стегне и има устрем и сили, за живот, да се справи със всяка тегоба. Така става по-силен и щастлив.