Шестата родовата среща „Пеловски отново заедно“
Голяма родова среща „Пеловски отново заедно“ на една от най-старите постоянни фамилии в България с доказана 5-вековна история ще се състои на 26 август (събота) от 11.00 ч. до 15.00 ч. в град Угърчин.
От 11.00 ч. до 13.00 ч. в центъра на града на пл. „Свобода“ ще се състои и официалната част на събитието, когато ще бъде презентиран и исторически доклад, представящ историята и географското разселване на представителите на фамилия Пеловски в България. Очакват се над 150 представители на фамилия Пеловски от цялата страна да участват в събитието.
Подобни фамилни срещи в България се организират рядко и обикновено събират близки роднини и членове на семействата. Срещата „ПЕЛОВСКИ ОТНОВО ЗАЕДНО“ цели продължаването на изследователската работа по проследяването и историческото значение на една българска фамилия, оцеляла през вековете.
ФАМИЛНИТЕ ИМЕНА В БЪЛГАРИЯ
Фамилните имена и именната система такава, каквато я познаваме сега, възникват в България едва в края на 19-и век.
До ден днешен в България има два типа системи за образуване на фамилни имена:
1. Постоянна фамилия – фамилно име е името на рода на бащата, с което той е известен в обществото.
2. Непостоянна фамилия – фамилно име е името на дядото. Тоест имената на дядовците стават фамилия за внуците и така всяко ново поколение носи различна фамилия от предходното си. Това по същество е османска практика и мохамеданска традиция, която оказва пагубна роля върху българската именна система и родова памет през вековете. Тази традиция е наложена в някои български региони и все още е в сила и до днес.
ФАМИЛИЯ ПЕЛОВСКИ Е СРЕД ПОСТОЯННИТЕ ФАМИЛИИ, ЗАПАЗИЛА СЕ ОТ 16-И ВЕК НАСАМ
По исторически данни се установява, че фамилният род Пеловски е един от най-старите, многолюдни и известни родове в България, съществувал и през II-то българско царство. От съвременни и по-стари проучвания e установено, че Пеловски са започнали миграционния си път в края на 15-и и началото на 16-и век от днешна Северна Македония (гр. Битола, гр. Струмица и гр. Радовиш), като разселването ѝ в Северна България става около 1500 г.
В края на 15-и и началото на 16-и век Пеловски напускат родните си населени места в днешна Северна Македония и тръгват на север. Минават през Софийското поле, преминават Стара планина през Арабаконашкия (Ботевградски), или по-вероятно през Етрополския проход, и се настаняват временно в Етрополския край (с. Осиковица, с. Видраре и с. Джурово). Известно е, че след време Пеловски се разселват във Врачанския, Троянския и Тетевенския край.
Във Врачанския край Пеловски са населявали със сигурност с. Лик, с. Борован, с. Малорад и гр. Мездра.
В района на Троянския Балкан те се разпространяват в гр. Троян, с. Орешак, гр. Ловеч, с. Дебнево и достигат до с. Шипково.
В района на Тетевен Пеловски се заселват в гр. Тетевен и с. Гложене.
След заселването на Пеловски във Врачанско, разпространението на рода продължава в няколко географски посоки:
1.Плевенско (гр. Пелово – сега гр. Искър, гр. Кнежа, гр. Червен бряг, с. Ракита, с. Ставерци, с. Телиш)
2. Района на гр. Роман (с. Долна Бешовица, с. Кунино и с. Батулци)
3. Угърчинско (гр. Угърчин и с. Торос)
4. Луковитския край (с. Петревене, с. Карлуково и с. Дерманци)
