Любомир Досев – „…Радиолюбителството е сериозна работа…“

Васил Марковски: Здравейте господин Досев. Аз се казвам Васил Марковски и съм от клуб „Медии“ на СУ „Васил Левски“ – Троян. Благодаря за възможността да Ви задам няколко въпроса.

Васил Марковски: На какво според Вас се дължат големите успехи, които радиоклуб Троян, постигна на Световното първенство по радиозасичане в чешкия град Либерец, което се проведе в края на месец август тази година?

Любомир Досев: Причините за успеха се дължат на една дългогодишна традиция на радиоклуба.

От 1980 г. насам ние имаме още три световни шампиона в категорията юноши.

Радиоклуб „Троян“ в областта на радио засичането е най-добрият клуб в България, на всичкото отгоре ние сме световни шампиони по късовълнови радиовръзки в света. Имаме световни успехи не само в областта на радиозасичането, където наш състезател стана двукратен световен шампион, но жънем успехи и в късовълновия спорт.

Така че радиоклуб Троян има страхотно много успехи, няма друг радиоклуб в България, който да има толкова много успехи. Преди две години успяхме да възстановим клуба, тъй като той от 20 години не функционираше.

Васил Марковски: Г-н Досев, знам, че първият радиоклуб в Троян е бил открит в далечната 1955 г. Бихте ли ни разказали малко повече за началото.

Любомир Досев: Да, официално съществува оттогава. Но още от преди това няколко ентусиасти са били създали като любители основите на клуба. А от 1955 г. започва да функционира като щатен радиоклуб, За да развива най-вече дейността за радиотелеграфия в помощ на армията за донаборници радиотелеграфисти. 

Полека-лека започва да се развива спортът радиозасичане и късовълнов радиоспорт и радиовръзки на далечни разстояния. 

Васил Марковски: Как успяхте да съберете сили и да възродите радиоклуба след толкова много години?

Любомир Досев: Да, вярно е, че 20 години не беше функционирал радиоклубът, но приятели и познати решихме да го съживим наново, защото е грехота да не функционира клуб с такава история. Радиолюбителството е сериозна работа и смея да заявя, малко и на жаргон, че не е за „прости“ хора. Радиолюбителите са хора с широка обща култура и технически познания. Ние правим връзки с цял свят. Трябва да знаем къде се намират примерно Нова Зеландия или островите в Тихия океан, Патагония и т.н. Това е страхотно важно нещо. Ние можем да се ориентираме навсякъде по света.

Радиозасичането е спорт който много прилича на ориентирането, той е горски спорт.

При него само с приемник и слушалки трябва да се открият да кажем 5 приемника, пръснати в гората, и то само по радиосигнала. Радиозасичането беше много развит спорт в бившите социалистически страни. В последните години в Китай отново осъзнаха, че радиозасичането е спорт който развива всички качества – както бегови, така и качества за ориентиране в сложна обстановка и технически умения. Ето защо на последното световно първенство само представителите на Китай бяха 300 човека. Те са осъзнали ползите и предимствата на този спорт. Отчели са, че той развива описаните от мен способности и затова в почти всяко китайско училище се развива тази дисциплина. По този начин успяват да изкарат децата навън, сред природата, активно да спортуват, да развиват интелектуалните си способности и в същото време да ги откъснат поне за кратко от компютрите. 

Това е същината на нашия спорт. В тази насока са и нашите амбиции. 

И така преди три години няколко ентусиасти започнахме да си говорим за възраждане на клуба и преди две години успяхме. Регистрирахме се по съответния ред и се обърнахме към общината, която ни предостави помещението, в което сега се намираме (близо до десететажния блок до автогарата).

Васил Марковски: Г-н Досев, Вас лично кой ви запали по този спорт? 

Любомир Досев: Запали ме бившият началник на радиоклуба Васил Николски. Помня, че бях в шести клас, той дойде в училище и толкова увлекателно разказваше за радиозасичането, че още на другия ден всички момчета от класа отидохме пред радиоклуба, който тогава се намираше на мястото на сегашното Бюро по труда. Така тръгна и моята спортна кариера. След това станах многократен републикански шампион, а впоследствие и 3 години бях треньор на националния отбор по радиозасичане. 

Организирал съм над 50 състезания по радиозасичане. Състезания организирах дори когато клуба беше преустановил дейност. Много от състезателите идваха, защото знаеха, че в Троян се бяга добре и състезанията са на ниво. 

Любомир Досев: Ще си позволя да използвам трибуната на Вашата медия за да съобщя, че на 30 септември и на 1 октомври в гр. Троян ще се проведе държавното първенство по радиозасичане. Стартът на 30.09. ще бъде даден от детската площадка над тенис-корта, трасето минава покрай църквата, Дрянската чешма и финалът ще бъде на центъра на града. Организирали сме голямо тържество и приканвам всички активисти, приятели и жители на гр. Троян да се присъединят и насладят на невероятната емоция, която ще им поднесем.

Васил Марковски: Благодаря Ви за отделеното време. Пожелавам здраве на Вас и всички членове и симпатизанти на радиоклуба, бъдете все така устремени към нови и нови победи в радио засичането. 

Васил Марковски, Клуб „Медии“ – СУ „Васил Левски“, Троян

Снимки: интернет и личен архив