75 години довършваме жп линията през Троян

Голямата мечта от двете страни на Балкана: вече 75 години довършваме жп линията през Троян и жадуваме да има светлина в края на Троянския тунел, а влаковете да се разминават под „Къпинчо“…

Улисани в нелекото ежедневие и проблеми, в борбата с неприятните изненади, с поредното извънредно произшествие, с преодоляването на следващата криза, свели очи и/или глава под тежестта на грижите, нека положим усилие, отново да се изправим, да вдигнем бодро и замечтано очи с ведър поглед, с по-далечен хоризонт и с празнично настроение.

Имаме този повод:

На 31.10.2023 г. се навършва знаменателен за Троян и Троянци празничен ¾-вековен Юбилей от официалното тържествено откриване на жп участъка Ловеч – Троян. 75 години жп линията ни свързва!
Като оставим настрана текущите, а и предшестващите конюктури, политизация, партизация, партизанщина, украси, PR и текущи предизборни страсти, нека се опитаме да се съсредоточим отново върху значимите, съществени, важни и перспективни каузи за Троян, Троянци, региона и за България, пък поне и с няколко благи празнични думи.

Нека си припомним, чрез няколко исторически факта (виж кратката историческа справка), че жп участъка до Троян е само една част, предпоставка за сбъдването на Голямата мечта на Троянци и на Карловци. Старопланинско тунелно жп преминаване, има нееднократно доказани предимства пред алтернативните маршрути, както и положително, перспективно стратегическо значение не само за нас Троянци, но и за Родината, а и за целия Европейския югоизток.
Дори и в наше време, вземете например, дори само актуалните проекти за Европейска транспортна свързаност; за „транспортни коридори“; за трансграничното и добросъседство сътрудничество; за строителство на нови Дунавски мостове и фериботни връзки; за подобряване на свързаността ни с Беломорските (гръцки) пристанища; ако щете и с инициативата „Триморие“, която прераства в „Четири Морие“… Голямата мечта на Троянци винаги е била не само идеал, а и обоснована, икономически целесъобразна и жизнеспособна идея. Да не забравяме, че изначално, никога не е замисляно жп гара Троян да е крайна гара! Жп участъка до Троян е само един етап. И към момента, по същество меридианната жп линия си остава незавършена… Крайно време е, за „запретнем ръкави“ и да я довършим, най-малкото с изграждането на на жп тунела при Троян!!!

Тук е мястото, в навечерието на юбилея, със свеждане на глави и със синовни, поколенчески признателност и благодарност, да се преклоним пред плеядата имена, пред живота и делото на онези наши предци, прогледнали стратегически, пророчески, прозорливо и и далновидно и инициирали и работили за реализацията на идеята за Троянския жп тунел, сред които: първия Български академик, Ловчанлията акад. Лукан Хашнов, автор на Плана „Дунав – Егея“ от 1909/10 гг.; инж. Любен Божков – Генерален директор на „БДЖ“; инж. Андон Прахов; жп. проектантите от 30-те, 60-те и 80-те години на миналия век; членовете на Троянските инициативни (акционни) комитети; Строителите на жп линията; В по-ново време: проф. д. г. н. Марин Деведжиев – Основател и Председател на Асоциацията „Централен транспортен коридор“; инж. Желязко Домусчиев – Съучредител и първи Председател на Сдружението за изграждане на тунел Троян – Карлово“, Кмет на Община Карлово; Нанчо Чакъров – Съучредител и последен Председател на Сдружението за изграждане на тунел Троян – Карлово“, Председател на Общинския съвет – Троян и много други знайни и незнайни заслужили за делото личности, повече от които, уви не са редом с нас.

Железопътната линия не само ни свързва. Тя не само ни поставя, като „точка“ и то по-голяма на картата на България, Европа и Светът. Нека не забравяме, че ние (условно) градихме жп линията, но и както е бил популярен и изключително верен девизът от времето на нейното строителство, „линията гради нас“. „Гради“, като общуване с външния свят, като „отваряне“ и достъпност на града и региона; като средство за надежден, сигурен, масов, икономичен, социален и екологичен транспорт на градежа на жилища, обществена инфраструктура и индустрия в града и околията; като средство за търговия и конкурентоспособност, като туристическа достъпност; като атракционен железопътен туризъм; като устойчивост на развитието; като по-добра икономическа среда, привлекателност за инвестиции, но и сама по себе си, като сигурност в днешния и в утрешния ден, като оптимистична перспектива за всички нас!
Независимо от дистанцията на изминалите десетилетия въпреки, че вече болшинството от строителите на линията, по обясними и неумолими причини, вече не са сред нас, не бива и не може да се забравят огромните желание и ентусиазъм на местното население за изграждането на линията през Троян, голямото значение което й се възлага за цялата ж. п. мрежата на България, трудностите при реализацията на участъка до Троян, трудът и материалите с които участват десетки хиляди местни жители от Ловешко и Троянско, младежката международна бригада и други важни моменти. Затова определено, Железницата, до голяма степен е не само държавна, а и наша – на Троянци и от всички нас също зависи нейното бъдеще. И нека не я забравяме, и да не гледаме на нея като безусловна даденост, а и като на наша отговорност. Тя определено не е само нашето минало и настояще, но и по-светлото ни бъдеще!
Да, известно и доказано е, че „линията за Троян има закъснение 100 години“, както гласи небезивестния легендарен лозунг. Не можахме да се наредим сред първите (иначе си имаме амбиция и ни отива!), както е било с електрификацията на града. Но дори и по-късно, с жп линията, Троян, получи и получава своето ускорено и устойчиво развитие, така щото, той десетилетия се съизмерва със себеподобните, а и с по-големи градове в България. Само след още някакви си 5 години, когато ще честваме (силно се надявам) 80-годишнината й, ще честваме и 160-годишнината на самия Троян, тоест 50% от градската ни история е и железопътна! Да не забравяме азбучните, учебникарски и крилати стародавни сентенции, че „Пътят е Живот“ и че „Става нещо там, където има бара и гара“. С известна доза чувство на актуален хумор: Текущо реката в някои места понадолу попресъхна и се изгуби и в тези населени места нещата се „отттекоха“… Та, да си пазим и „барата“ и „гарата“!

В условията, когато трасето на дълго дострояваната, многострадална автомагистрала „Хемус“, по конюнктурни и тясно регионално-местни, егоистично-егоцентрични „прищевки“, заобиколи много далеч на север града ни (повтаряйки ненаучената грешка от преди 120 години с изместването, респективно удължаването на Централната ни железопътна магистрала) и когато перифразирано и по аналогия, дори не можем да очистим снега от Троянския проход и текущо да го поддържаме в нормално и безопасно за движение техническо състояние, проектът за жп тунел при нашия град, е единствения спасителен, „слънчев“ съществен инфраструктурен/транспортен лъч на надеждата за нас и за нашия град. А на всичкото отгоре, се влоши и общественото автотранспортно обслужване на населението. За съжаление, обществениците, „елитът“, „еснафът“ и най-вече управленците на Троян, като че ли не можа да направи нищо видимо и съществено по темата, поне засега. А и лобито ни и сливовата (известно: „отваряща железни врати“), уви, не стигнаха за нещо повече…
Само история, минало, мит, легенда ли са били и/или са все още живи, настояще и реалност прословутите Троянски предприемчивост, практичност, прагматичност, амбициозност, прогресивно и съвременно (модерно: иновативни) мислене и действие, търговски, бизнес и пазарен нюх, стремеж към „Дойран“ – ски победи и т. н.?!? Същите Троянци ли сме?!?

Къде е днес Троян и къде ще бъде утре?

Знаем ли къде искаме да бъдем?!? В центъра на България, заобиколен отвсякъде от важните трасета… Нещо като България на Балканите?!?
Жп тунелът трябва да го има час по-скоро. За да ни има на… картата и за да има хора тук и за да сме жив, устойчив, средищен, притегателен и привлекателен градски център и добро, желано място за живеене! „Щастието е посока, а не крайна гара!“
В противен случай, за нас и особено за гостите от чужбина, България ще е „голяма“ страна, поне по време пътуване:

И с вяра и надежда, ще продължаваме да нахъсано да си чакаме „стратегическите инвеститори“ и „туристопотокът“!

Спомняме си с носталгия големите тържества за 40-тата и за 50-тата годишнина на жп участъка. Последното, по-значимо тържество за ознаменуване годишнина на нашата жп линия се организира и проведе за нейната 60-годишнина през далечната 2008 г. Не е публично известно за 70-годишнината на линията през 2018 г. да се е провеждало някакво тържествено мероприятие. Дали защото, повечето строители вече не са сред нас; дали като обективен процес, по принцип гледаме нещата, което имаме по-отдавна, като на някаква даденост и не ги оценяваме по достойнство; дали загубихме нещо доскоро нормално, човешко и одухотворено, някъде по трасето, по пътя?!?
За съжаление, въпреки положените не малко усилия, към момента и в тази юбилейна година, не се стигна до подобаващо тържествено железопътно празненство. Подетата обществена инициатива, на която, за огромно съжаление, не бе съдено да се реализира, бе подкрепена от Общините Троян и Ловеч, от Областна управа Ловеч, от НД „Традиция, от запасното офицерство, Железниците и др. Като част от юбилейния 30-ти пореден „Български фестивал на сливата“, в юбилейната за Троян, за Железниците и за Жп войски 2023-та година, се предвиждаха такива интересни програмни елементи, като: пътуване на юбилеен влак с парен локомотив от Плевен до Троян, исторически възстановки, културни програми в гарите Ловеч и Троян, пътуване и дефилир на духови оркестри и др. Може би пък, с Божията помощ и викане на „Неволята“, ще успеем задружно следващия път?!? А засега оставаме със вдъхновяващите спомени…

На всички Ветерани-строители на ж. п. линията, на всички бивши, настоящи и бъдещи Железничари, на всички Приятели на Железницата, на всички клиенти на железницата, на всички Троянци – Честит Железопътен юбилей!

Нека все така, пред нашата железница Ловеч – Троян свети зелен светофар!
Нека да има светлина в Троянския жп тунел!
Нека да се разминават влаковете под „Къпинчо“!

маг-. инж. Георги Стайковски – Приятел на Железниците и още нещо!:)

Ето и кратката историческа справка за Голямата мечта на Троянци:

1893 г. – За пръв път се проучва възможността за прокарване на ж. п. линия Ловеч – Троян, като част от тогава проектираната Централна за България железопътна линия Кюстендил – София – Орхание (днес. Ботевград) – Ловеч – Севлиево – Търново – Шумен – Каспичан;

1909 – 1910 г. – Проект на Ловчанлията академик Лукан Хашнов за меридианна железница „Дунав – Егея” от Никопол през Плевен – Ловеч – Троян – Карлово – Хисаря – Пловдив – Станимака (дн. Асеновград) – Чепеларе – Пашмакли (дн. Смолян) до гара Буково (Бук; дн. Паранестисион) с базов тунел от 5500 м. „Под Зеленика” през Стара планина при Троян. Същата би била „най-правия и рационален път от най-северната точка на Европа дори до най-южната на Африка” и изрично се обвързват с мост на Дунава в района на Никопол – Турну Мъгуреле. Предвижда се, линията да бъде „Нашата най-главна железница… главна артерия за износ на индустриалните и естествени продукти на Източна Европа към Средиземноморието”;

20.11.1927 г. – Тържествено откриване на отсечката Левски – Ловеч с дължина 46,7 км. Любопитна подробност е, че локомотивът, возещ специалния влак при откриването, в участъка Александрово-Ловеч е управляван лично от Цар Борис III-ти, който знае се, е бил запален железничар. В ж. п. гара Ловеч е издигната тържествена арка с многозначителните надписи “Левски – Ловеч” и “Дунав – Балкана – Бяло море”;

1929 г. – Публикуван е проектът “Железопътната линия Ловеч-Троян-Карлово” на инж. Андон Прахов, дългогодишен ръководител на изучаването и постройката на железниците у нас, предвиждаш преминаването на планината да се осъществи с ж. п. линия с обща дължина от 53 км. и тунел с дължина около 9 км. Инж. Прахов заключава: „Няма да бъде много преувеличено, ако кажем, че линията Свищов – Ловеч – Троян – Карлово е от първостепенно значение и може би най-важната линия в цялата ни ж. п. мрежа, поради което дълг на държавата е да ускори постройката на частта й между Троян и Карлово”;

1929 г. – Висшия експертен съвет на „БДЖ” одобрява проект за продължаване на юг на ж. п. линията Свищов – Левски – Ловеч с базисен ж. п. тунел Троян – Христо Даново с дължина 7500 – 9800 м. през Стара планина под Козя стена. Тогавашния Главен Директор на „БДЖ”, инж. Любен Божков е убеден, че „само с построяването на тунела при Троян се разрешава нашата железопътна проблема и се оформя железничната мрежа”. В бюджета за фонд „Постройка на нови линии” се предвижда целеви кредит от 1,5 млн. лв за линията Ловеч – Троян – Карлово. По този проект започва подготовка по прокопаване на тунела;

29.09.1929 г. – Министъра на железниците, пощите и телеграфите Рашко Маджаров, на мястото на бъдещата ж.п. гара Троян, тържествено прави първата копка от градежа на новия ж. п. участък Ловеч – Троян;

07.08.1938 г. – Комитетът за културно и стопанско повдигане на Троян и Троянско, свиква конференция в Троян и се учредява постоянен “АКЦИОНЕН КОМИТЕТ за свързване с ж.п. линия Свищов – Левски – Ловеч – Троян – Карлово – Пловдив” с цел не само за да се съживи замрялото строителство на линията, но и да се пробие тунела през Стара планина;

1939 г. – Приета е десетгодишна перспективна програма за строителство на нови ж. п. линии в България, в която е включен и ж. п. участъка Троян – Христо Даново;

31.10.1948 г. – Официално тържествено откриване на ж. п. участъка Ловеч – Троян с дължина 35,4 км. лично от Заместник министър-председателят и Министър на външните работи Васил Коларов и Подпредседателят на МС и Председател на Комитета за стопански и финансови въпроси Трайчо Костов. Подчертано е, че „Линията Ловеч – Троян ще има голямо национално и даже международно значение, защото тя представлява от себе си част от бъдещата голяма магистрала, която през големия тунел под Балкана, предвиден в петгодишния план, ще трябва да съединява сърцето на Северна България със сърцето на Южна България, а чрез моста над Дунава ще се съединява Балтийско море с Егейско”. Официалния влак се вози нарочно от първия изцяло произведен в България локомотив – лок. № 48.04;

17.07.1959 г. – Приема се 160-то постановление на Министерския съвет на НРБ “За извършване на технико-икономически проучвания за създаване на нова жп. връзка между Южна и Северна България”, която бурно развиващата се тогава икономика налага. Проучванията на общо 8 трасета продължават през 60-те години на миналия век и предизвикват широка обществена дискусия, завършила със заключението: “Да се създаде нова ж.п. връзка между Южна и Северна България, чрез тунел под билото на Ст. планина при Троян – Хр. Даново с дължина 12,3 км., през който да преминава двойна ж.п. линия”;

1970 г. – В началото на седемдесетте години на миналия век, започва проектирането на хидроенергийния възел Никопол – Турну Мъгуреле. Предвижда се по короната на язовирната стена да преминава и железен път, с което фактически ще се осъществи така необходимото още тогава второ българо-румънско премостване на р. Дунав. При това, цялата транспортна инфраструктура на българска територия е проектирана така, че тунела Троян – Хр. Даново да осигурява международните превози. По-късно отпада хидротехническата част от този проект, но не и транспортната.;

1988 г. – Задълбочени проучвания на ИПП „Транспроект” за ново трансбалканско ж. п. пресичане на Балкана при Троян;

03.06.1999 г. – Учредяване в гр. Троян на обществено неправителствено „Сдружение за изграждане на тунел Троян – Карлово”;

22.11.1999 г. – С Постановление на Министерския съвет № 208, проучването на тунела „Троян – Карлово” е включено в „Национален план за регионално развитие 2000 – 2006 г.”;

Продължаваме заедно да я пишем…