Писателят от село Белиш

През настоящата 2023 г. се навършват 120 години от рождението на известния български писател Христо Радевски, който е с дълбоки троянски корени в китното балканско село Белиш!

Житието му започва на 10 октомври 1903 г. в Радевската махала на с. Белиш, Троянско. Израства в селско семейство. Завършва гимназия в Ловеч през 1922 г. Следва романска филология в СУ „Св. Климент Охридски “. Още в младежките си години се включва в младежкото комунистическо движение и сътрудник на редица прогресивни издания. За неговото развитие като поет значителна роля изиграва работата му в сп. „Наковалня“ с редактор Д. Ив. Поляков. След това редактира хумористичната страница на в. „Новини“ и в. „РЛФ“ 1929 г. Участва със свои материали и в „Ехо“, „Жупел“, „Кормило“, „Звезда“, „Брод“ и др. В първата си стихосбирка „Към партията“ 1932 г. решително изповядва комунистическото си верую с граждански патос и мъжествено партийно слово.

За първи път в нашата поезия темата за партията се налага така открито и с ярката художествена сила. Сближава се с Никола Вапцаров и насърчава поетическата му дейност. Веднага след 9. IX. 1944 г. се включва в борбата за утвърждаване на революционните завоевания. Работи като редактор в културния отдел на в. „Работническо дело“, гл. редактор на в. „Литературен фронт“ 1945 г., съветник по културните въпроси на Българското посолство в Москва 1945/48 г. Много от обрисуваните образи в следващите му книги „Пулс“- 1936 г. и „Въздух не достига“ 1945 г. са нови за нашата гражданска литература, като в тях защитава класовото самочувствие на работника. Избран за гл. секретар на СБП 1949/58 г., а след това е гл. редактор на сп. „Септември“ 1958/1963 г. В периода 1958/1962 г. е член на ЦК на БКП. Избиран за народен представител във II НС (1953/1957 г.), III НС (1957/1962 г.) и VII НС (1976/1981 г.). Цялата поезия на Христо Радевски е проникната от идеята за твърда и непоколебима служба на народа и родината, за висотата на комунистическия идеал.

В късната лирика навлизат нови чувства и настроения, възпява обновената родина, нейната природна красота, възхвалява званието на човешката дръзновена мисъл, открехва нежни и интимни страни от своя свят: „Извоювана родина“ – 1961 г., „Премъдрата книга“ – 1971 г., „Гледец“ – 1980 г., „Лирически бележник“ – 1982 г. и др. Хуморът и сатирата представляват съществен дял от неговото творчество: „Ние сме правова страна“ – 1933 г., „Уважаемите“ – 1947 г., „Басни“ – 1950 г., „Те още живеят“ – 1959 г., „Не е верно ли?“ – 1966 г., „Сатира“ – 1975 г. и др. Поетът Радевски е находчив и изобретателен при характеристиката на своите отрицателни герои. Особена сполука са неговите басни, в които разработва политически теми, бичува смело нравствените недостатъци. Създава и няколко мемоарно-документални книги, в които разказва за своята младост, за отделни личности от обществения и културен живот, за любими творци: двата тома на спомените му „Живи като живите“ -1970-1972 г., „Слово за поетите“ – 1970 г., „Битка за утре“-1979 г. Преводаческата му дейност е богата и многостранна, особена известност му донася превеждането на руска и съветска поезия. Неговата „Антология на съвременната руска поезия“-1938 г. навремето става истинско културно събитие за прогресивната интелигенция.

За своята богата творческа дейност Христо Радевски през 1950 и 1951 г. е удостоен с Димитровска награда за литература, през 1963 г. – със званието „Заслужил деятел на културата”, през 1969 г. – със званието „Народен деятел на културата”. С Указ № 2449 от 9 октомври 1973 г. на Държавния съвет в Народна република България му е присъдено званието Герой на социалистическия труд по случай неговата 70- годишнина и за цялостния му принос в развитието на съвременната гражданска и партийна поезия. Носител на литературната награда на Министерството на просветата „П. Р. Славейков“ за 1984 г. Вписан в почетния списък на Международния съвет за детската книга за превода “При вълшебниците”, 1982 г. Многобройни отличия бележат неговия богат творчески път в социалистическата ни литература и култура, между които ордени: „9 септември 1944 г.“ – I ст., „Народна република България“ – I ст., „Кирил и Методий“, „Георги Димитров“ и др. Богатата творческа личност на Христо Радевски като български поет, публицист, мемоарист, сатирик, автор на произведения за деца, преводач на поезия, с комунистически убеждения. Радевски е оставил своята дълбока диря в историята на българската литература през XX в. Житейският и творчески път на този талантлив троянец завършва на 14 февруари 1996 г. в София на достолепните деветдесет и две години. Но дори и след него писаното от, него остава за българската култура!

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

1. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 420
2. Бойко Панов, „Антон Радевски – архитектът на картоненото познание“, в-к „Сега“, 22 декември 2001.
3. Симеонов, П. (2009). Клубът. София: Фондация „Д-р Желю Желев“. ISBN 978-954-91142-6-3, стр. 86.
4. Тончо Жечев, Христо Радевски, София, Народна просвета,1983, с. 5-8.
5. Радевски, Хр. Библиография, Окръжна библиотека-Ловеч, Л., 1973, с. 3.
6. Радевски, Хр. Библиография, Окръжна библиотека-Ловеч, Л., 1973, с. 4.
7. Радевски, Хр. Библиография, Окръжна библиотека-Ловеч, Л., 1973, с. 27.
8. Радевски, Хр. Библиография, Окръжна библиотека-Ловеч, Л., 1973, с. 76-77.
9. https://literaturensviat.com/?p=3326
10. https://chitanka.info/person/hristo-radevski
11. Снимки от Музей на народните художествени занаяти и приложни изкуства.

Христо Костов