Света преподобна Петка Параскева – молитвената покровителка на град Троян

Текст, написан по повод храмовия празник на църквата „Св. преп. Параскева Петка“ в град Троян от иерей Войден Божков, енорийски свещеник при храма

„Дивен е Бог в Своите светии, Бог Израилев: Той дава сила и могъщество на Своите Люде!”
/Псалтир 67:36/

Тези слова от свещеното Писание са свидетелство за Божието всемогъщество, което се проявява у човеците, уподобили се на Бога и изпълнили, по този начин, своя живот с истински смисъл (виж Битие 1: 26), постигайки най-важната цел в живота – уподобяването на Бога в Господнята святост. Не случайно от дълбока древност светата Църква (Тялото Христово – виж 1 Кор. 12: 27) осмисля своята работа, автентично, т.е. православно, тук в този земен живот, като своего рода работилница за човеците, които желаят да се уподобят на Бога (виж Галатяни 5: 19) и да бъдат „синове Божии“ (Йоан 1:12). Такъв е и случаят и със света преподобна Петка (гр. ез. Параскева), която преди хилядолетие тръгнала по нелекия, но спасителен Христов път (виж Матей 7: 13 – 14), в следствие на което тя се превърнала в „храм на светия Дух“ (1 Кор. 6: 19 -20) и молитвеница пред Бога за всички, които пристъпват с чисто сърце и вяра Христова Православна. (Марк 11:24 / Лука 20: 38/ Яков 5:16)

I. Коя е света преподобна Петка /гр.ез. Параскева/?

Не бива да се бърка с мъченичнките, носещи същото име – Параскева (бг. Ез. Петка), които са пострадали за Христа в първите векове и се честват съответно на 26-ти юли и 28-ми октомври!

Според Църковното Предание света Параскева (на български език името и било преведено като Петка от свети патриарх Евтимий през XIV-ти век) живяла приблизително в XI – ти век. Родена била в град Епиват (околностите на Константинопол – столица на Източната Римска империя). Родителите й били благочестиви православни християни. А брат й също живеейки благочестив християнски начин на живот в последствие достигнал до епископски архиерейски сан, след което просиял в святост. Когато родителите им се упокоили, света Петка раздала своят дял от наследството на бедни люде и сама се отдала на строг аскетичен живот – първо при някои константинополски църкви, а след това и в Йорданската пустиня по примера на много древни Божии угодници, следващи евангелския пример на Самия Господ Иисус Христос (виж Матей 4гл.). След време тя се завърнала в родния си град Епиват Тракийски, след като сам Ангел Господен й се явил в пустинята и й дал заръка за това.

След като прекарала още няколко години в родното си градче и не разкривайки своята личност, но живееща в бедност при местната църква, тя се упокоила блажено у Бога. Поради факта, че никой съгражданин не я познал, тя била погребана в гробно място, където погребвали различни странници. В следствие на това преподобната след време се явила на няколко благочестиви епиватци да отдадат нужната почит на нетленните й мощи (виж Прем. Сол. 2:23) и да ги положат в църквата, както подобава на Христовите угодници. Според житието й, при тялото, което и до ден днешен е нетленно, ставали много чудеса по молитвите на света преподобна Параскева Петка (сравни 4 Цар. 13:21).

През XIII – ти век цар Иван Асен II пренесъл светите й мощи в Царевград Търнов и светицата придобила още по-голяма прослава в целия Православен свят, поради което и била наречена още „Търновска“. Там свети патриарх Евтимий, написал първото житие на преподобната.

В края на XIV-ти век, след като България паднала под османска власт, мощите на света Петка Параскева били местени в градовете Видин и Белград (където била наречена „Сръбска“). По-късно се озовали в Истанбул и накрая били откупени от влахо-молдовския княз Василий Лупу (1595 – 1661), поради което и светите мощи на светицата се озовали в град Яш (Румъния), където са и до ден днешен.
Паметта на света преподобна Петка Параскева се чества на 14-ти октомври.

II. Света преподобна Петка /Параскева/ и град Троян.

Почитта към светицата в троянския край е от много стара. Според изследователите в района на съвременния град Троян през XVII – ти век е съществувал манастир на света Петка Параскева, зафиксиран в османските данъчни документи от същия период. Прави впечатление, че манастирът е бил с големи възможности, като земи и производство, поради което и властта е изземала големи данъчни суми от него.

Което свидетелства и косвено, че този манастир е бил книжовническо средище, поддържащо връзки със старите средновековни ловчански манастири, като манастира Ястреб. За съжаление според изследователите в края на същия век (XVII-ти) манастирът е бил разрушен от османците и повече няма никакви сведения за него.

За това пък на мястото на днешния храм света Параскева Петка в град Троян е съществувал стар параклис, който е запазил паметта и почитта за нея в района.

Самата църква пък, построена в чест на света преподобна Петка Параскева, е построена в 1835 г. със задружните усилия на местните православни българи от Троян и района. Тя е била градена с голяма любов и усилие, които като плод са творили нашия великолепен възрожденски храм, за който австроунгарския изследовател Феликс Каниц (1829 – 1904.) заслужено отбелязва:

„Църквата, изградена през 1835 г., е единствената архитектурна красота на града. Аз исках в нейните хубави резби (марангоз) да позная ръката на бащата на прочутия майстор поп Константин от Трявна, а колкото до стълбовете, на които се крепеше олтарът, считам, че са от римски стил. Особено впечатление ми направи женското отделение, което е преградено от останалата част с дървена решетка.“

За съжаление обаче през бурните години на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878г.) троянската църква, построена в чест на света преподобна Параскева Петка, е подпалена и споделя участта на град Троян, който бил опожарен и разорен от отстъпващите османски орди в началото на месец август 1877г. – въпреки оказаната съпротива от страна на местния революционен комитет, който се опитал да организира отбрана на града, за съжаление обаче неуспешно, след като били проведени няколко отчаяни сражения в околностите на град Троян.

Интересен е и фактът, че в пожара оцелели по чудесен начин двете големи и най-стари икони (бг.ез. „образи“) на Господ Иисус Христос и Пресвета Богородица с Богомладенеца, положени за поклонение днес в притвора на храма.

След погрома от 1877-ма година, троянската църква на света преподобна Петка Параскева, била възстановена и функционира до ден днешен за духовна полза на вече редица поколения православни троянци и гости – поклонници при храма.

Важно е да се отбележи и факта, че в троянската църква от 10-тина години насам, благодарение на усилията на нашия Ловчански Митрополит г-н г-н Гавриил, се намира и съхранява покров (плащаница), с който е било повито тялото на светата преподобна Петка Параскева в град Яш. Това е изключително важна благодатна светиня, с която могат да се похвалят малко енорийски църкви!

III. Чудодейни дела на света преподобна Петка Параскева от по-ново време в нашия троянски храм

Както е казано в св. Писание (Библията): „голяма сила има усърдната молитва на праведника“ (Яков 5:16). И аз като свещеник при църквата на света преподобна Параскева Петка, мога да споделя няколко такива случая, с които да осветя вечната актуалност на нашата древна православна, т.е. автентична Христова вяра.
Много са чудесата, които са ставали по молитвите на света преподобна Петка Параскева, както при нейните свети мощи (днес намиращи се в гр. Яш, Румъния), така и тук в Троянската наша възрожденска църква.
Не малко са случаите, когато богомолците са споделяли от своя духовен опит, за духовната подкрепа и чудеса, които са се случвали в живота им, след като са се обръщали към светицата, просещи нейното молитвено застъпничество пред Бога. Лично аз няма да забравя, как преди години света Петка спаси деца играещи на футболното игрище, до близкия спрямо храма стадион, от падащите мълниите, които според разкази на очевидци, в последния момент са се отклонили. Защото, както знаем Божията милост е неизмерима и гръмотевиците се отклониха не къде да е, а в купола на троянската църква. Това беше през есента на 2008-ма година. След което през същата зима (2008 – 2009-та) два пъти под ред, в рамките на един и същи ден, лек автомобил и кола, поднасяйки се, по тогава заледения път към храма, бяха задържани от невидима сила да не паднат по стръмните стъпала, намиращи се пред входа на храма. Тогава водачите на тези превозни средства, с жива вяра влизаха в храма с благодарност към Бога и светицата, за да се помолят.
Наскоро света Петка се беше явила на хора от Асеновград, като ги беше призовала, цитирам: „Елате в моята църква, в град Троян!“. Откривайки се по чуден начин и изглеждаща както е изобразена на храмовата икона от царския ред в нашата църква. Начин, по който е изобразена така, само в нашия троянски православен храм Божий. След което беше прочетена благодарствена молитва пред иконата (бг. Ез. образа) на светицата за дошлите от Асеновград люде.

IV. Няколко думи за заключение.

От всичко казано до тук става ясно, че нашата Вяра Христова Православна живо преобразява и освещава всички, които пристъпват искрено към Бога (виж Матей 5: 8 / Римляни 5: 1 – 2). И че богоуподобените свети личности, като светата преподобна Петка Параскева, са носители на Божията благодат за полза на всички нас, които се стремим да живеем в Бога (виж1 Петър 1:16). От нас остава само да пожелаем и да тръгнем по „Пътят, Истината и Животът“ (Йоан 14:6) – Иисус Христос, нашият Господ Бог. Тъй както и нашите деди – православните троянци са вървяли, чрез молитвеното покровителство на света Петка Параскева, преминавайки през бурните вълни на този живот, който е само една сянка и подготовка
към вечния (1 Кор. 2:9)!

Нека днес, когато честваме паметта на света преподобна Петка Параскева и ние да запеем със следните слова:
„Ти, достославна света Петко, като си възлюбила пустинния и безшумен живот, усърдно си тръгнала след своя младоженец Христа, като още от младини си поела Неговото благо иго и молитвено си се въоръжила с кръстния знак против мислените врагове. С постнически подвизи, с пост и молитва и със сълзливи капки ти си изгасила въглените на страстите. Поради това, като стоиш, заедно с мъдрите девици в небесния чертог пред Христа, моли се за нас, които почитаме твоята честна памет.“
/Тропар на светицата, гл. 4/

Честит и благословен празник!
За много и благодатни години!
Аминъ!
Гр. Троян 14. 10. 23г.
/Петковден/