Житието и битието на един лидер

През 2023 г. се навършват 100 години от рождението на Пенко Христов Герганов, един от ярките примери от най-новата история на България за титлата Лидер, които отговаря на мисълта „работа в ползу роду“.

Личността на Пенко Герганов може спокойно да се разгледа като човек, преминал през много страдания и неволи, но въпреки всичко е запазил силен дух, който му е давал куража да не спира да се бори за целите си, посветени на развитието на държавата ни. Той е един от главните дейци за развитието на Плевенска област във времето на социализма в периода от 60-те до началото на 80-те години на миналия век. Житието на Пенко Герганов започава на 27 ноември 1923 г. в бедно селско семейство в с. Белиш.

Завършва Троянската смесена гимназия набор 1924 г. и е в един клас с бъдещият партизанин и поет Тончо Стаевски също с Тотка Съева и Дочо Съев. През 1941г. е приет за член на РМС (Работнически младежки съюз). В периода 1942/1943 г. е член на бойна група на РМ. Поддържа връзка с III-та Троянска чета на партизанския отряд „Христо Кърпачев“. Когато е войник в Севлиево става провал, той е арестуван и интерниран в концлагер Левуново. След 9 септември 1944 г. Пенко Герганов става учител в родното си село и председател на РМС. В последствие завършва висше образование във Висш агрономически институт – София – със специалност аргономство. Там е състудент с бъдещата си съпруга Елена Кукуш. Интерсно е да се отбележи потеклото на съпругата му. Нейният баща Илия Панов Кукуш (1892 – 1982 г.) е от гр. Кукуш, Македония. Семейството първоначално се заселва в Бургас, а след това в Плевен. Илия Кукуш е виден деятел на ВМРО по-късно и на БКП, заради което е многократно интернирван и в последствие осъден на доживотен затвор. След 9 септември 1944 г. е признат за АБПФК (Активен борец против фашизма и капитализма) и се отдава на стопанска и партийна работа в Плевен. За свойте заслуги с Указ на Държавния съвет е удостоен със званието „Герой на социалистическия труд“. Това е една важна бележка към живота на Пенко Герганов, затова я отбелязах.

След завършването на висшето образование трудовият път на Пенко Герганов започва като журналист във вестник „Работническо дело“. Завършва и ВПШ (Висша партийна школа) към ЦК (Централен комитет) на БКП. Завръща се в Троян, за да бъде на разположение на Околийския комитет на БКП и Окръжния народен съвет – Ловеч. В родното си село прекарва само няколко дни и е извикан отново в София – от комисията на ЦК на БКП (начело с Добри Терпешев член на Политбюро). На Герганов му е предложено да бъде назначен за заместник-завеждащ отдел „Селско-стопански“ към ЦК на БКП (с ранг на заместник-министър). Той отказва с мотива, че е обещал на другаря Сава Дълбоков (Секретар на ЦК на БКП) да бъде на разположение на Окръжния комитет на БКП – Плевен (в периода от 1949 до 1959 г. Плевенски окръг е на територията на днешна Плевенска и Ловечка област и Свищовска околия.) В Плевен Пенко Герагнов е назначен, като инструктор на ОК на БКП – Плевен, отговаря за учредяването и укрепването на структорите на ТКЗС (Трудово кооперативно селско стопанство) по райони.

След това е назначен за завеждащ отдел „Селско-стопански“ на Оръжния комитет. Той има активно участие при учредяването на ТКЗС в Троянска околия. При учредяването на новите окръзи през 1959 г. (отделянато на Ловеч и Плевен), Герганов е избран за секретар на ОК на БКП – Плевен, отговаря за селското стопанство. Даже има един интересен казус с избирането му: в Ловеч, няма подходящ човек, който да поеме този ресор и Марин Грашнов (Първи секретар на ОК на БКП – Ловеч по това време) предлага Герганов да се премести в Ловеч, но той отказва. В периода между 1962 и 1966 г. министърът на селското-стопанство и производство Марин Вачков изтегля Герганов за свой заместник-министър. Любопитно е да се отбележи, че през месец март 1965 г., Герганов, като зам.-министър посещава няколко ТКЗС-та в Ловешки окръг, в това число и ТКЗС „Троянска комуна“, към което е и родното му село Белиш. По врме на посещението си в стопанството в с. Слатина е извикан спешно от Дочо Шипков (Първи секрета на ОК на БКП – Ловеч), който го уведомява, че трябва да се яви вечерта в Плевен при Борис Велчев (член на Политбюро и секретар по организационните въпроси към ЦК на БКП).

При срещата в Плевен Борис Велчев му съобщава, че поради появилите се редица организационни негативи в Окръжния комитет в Плевен, Първият секретар – Николай Тонев на предстоящата Окръжна партийна конференция ще бъде освободен и на поста му се предлага да бъде избран Герганов. След освобождаването му Николай Тонев е назначен за зам.-завеждащ отдел „Пропаганда и агитация“ на ЦК на БКП. Така идва най-същественият момент от биографията на Пенко Герганов: в продължение на 18 години (от март 1965 до юли 1983 г.) заема поста Първи секретар на ОК на БКП – Плевен. Така той се нарежда на второ място по продължителност на управление на заемане на тази висока длъжност по времена социализма в България, преди него е само Тодор Стойчев (23 години Първи секретар на ОК на БКП – Варна). Заемайки този висок пост Герганов полага големи усилия Плевенски окръг да заеме водещо място в промишлеността и селското стопанство. Плевен се утвърждава като важен център на нефтохимията, лозарството, овощарството и в други сектори.

Важно е тук да се отбележи, че се построяват редица комбинати на хранителна промишленост: Зърнено фуражния комбинат, Захарния комбинат, разширява се Консервния комбинат „Кирков“. Плевен се издига на високо ниво сред останалите окръзи. За първи път в страната по негова инициатива се въвежда системата за комплексна механизация на селското стопанство.

Създават се редица Междуокръжни школи, като тези на БКП и ОКС (Окръжен кооперативен съюз). Безспорен е фактът, че през шейсетте години на миналия век Плевен е център на строително обединение на няколко окръга, интересно е да се отбележи, че до 10 ноември 1989 г. в Плевен е обединението на Енергоснабдяването за Северозападна България. Отделно до политическите промени в Плевен е и Инспекцията по търговията за Плевенски и Ловешки окръг, по-рано до 1979 г. също Плевен е център по метрология – отново за двата окръга.

Създават се научни висши институти, начело с Медицински институт, и редица други от системата на средното образование. Тук е важната роля на Пенко Герганов като Първи секретар на партията, за да дава път на всички тези инициативи, който да бъдат в полза на израстването не само на Плевен, но и на целия окръг. Наред със своята богата дейност в Плевен Пенко Герганов никога не забравя родния Троянски край и активно работи за неговия просперитет, като има голям принос за подпомагането на ОСП (Общостройтелно предприятие) – Троян, АПК (Аграрно промишлен комплекс) „Балкан“ – Троян, РПК (Районна потребителска кооперация) „Стара планина“ – Троян – за снабдяване с фуражи, хранителни и промишлени стоки, също се открива цех на РТПК „Троянска керамика“ в едно от плевенските села. Герганов допринася за реконструкцията на троянската фабрика за бутилиране на бира, като филиал на Плевенския пивоварен комбинат.

Пенко Герганов е избиран в състава на ЦК на БКП на IX конгрес на БКП за кандидат-член на ЦК на БКП – в периода от 1966 до 1971 г. После от X до XIII конгрес на БКП е избран за член на ЦК на БКП (в периода от 1971 до 1990 г.) Избиран е и за народен представител последователно в четири Народни събрания ( IV, V, VI и VII от 1966 до 1986 г.) В своята активна работа за укрепването на Окръжната партийна организация, икономиката и селското стопанство Пенко Герганов полага големи усилия да съхрани и развитие културно-историческото наследство в Плевен. След много усилия, той успява да преодолее несъгласията на някои членове на Политбюро на ЦК на БКП, които не са съгласни Плевенската панорама да бъде в Плевен а не в Стара Загора Панорамата е построена и открита в края на 1977 г., за това разбирам и от следната публикация: „Инициатор за изграждането на Панорамата беше тогавашният Окръжен комитет на БКП в Плевен – по онова време негов секретар беше Пенко Герганов. Тогава бях в Окръжния комитет на Комсомола”. Той разказва плевенчанинът Илия Мургин.

Той е един от участниците и в събитията, предшестващи решението за построяването на мемориала, както и в самото строителство.
Под ръководството на Герганов, Плевенски окръг активно работи за утвърждаването на българо-съветската дружба, чрез взаимоотношения между Плевен и Ростов на Дон. След като Пенко Герганов ръководи активно и целенасочено Плевенски окръг в продължение на почти две десетилетия, по решение на Политбюро (от юли 1983 г, до началото на 1988 г.) преминава на работа в София – като Първи заместник-председател на ОбК на БСД (Общонароден комитет за Българо-Съветска дружба), чиито председател е Начо Папазов (член на секретариата на ЦК на БКП и председател на Комитета за наука и технически прогрес). В качеството си на зам.-председател на ОбК на БСД, Герганов продължава линията на своята активна дейност в укрепването на българо-съветската дружба. В началото на 1988 г., по решение на ЦК на БКП, Герганов преминава на работа в новоучредения Обществен комитет за опазване и възпроизводство на природната среда, чиито председател е академик Мако Даков (министър на горите и горската промишленост, зам,-председател на Министерски съвет и зам.-председател на БАН). На новата длъжност Герганов работи до началото на 1990 г., след което преминава в заслужена пенсия. През 1991 г. се завръща в родното си село Белиш и се наслаждава на старините си, след повече от четиридесет години отдаден труд към отечеството! За своя голям професионализъм активна стопанска, политическа и обществена дейност за родината е отличаван с редица държавни и правителствени отличия като: Народен орден на труда – ЗЛАТЕН – 1973 г.,орден „Народна Република България“ – I степен – 1976 г., орден „Георги Димитров“ – 1981 г. и др.

Вече в края на този материал може смело да се каже, че личности като Пенко Герганов може да определят за Лидери и Строители на съвременния облик на България след Втората световна война. Той е един от многото управници, които посвещават живота си на възстановяването и благоустрояването на нашата страна. Но каквото и да се каже за този ръководител ще е малко, защото той остава в съзнанието и паметта на своите роднини, приятели и другари като един скромен човек, за когото развитието на родината е на първо място. В този текст се изрисува образът на един воин, които се калява в много битки, оцелява в тях и успява да постигне и да отстоява всичко това, на което е посветил живота си. За съжаление, колкото и да е богат един човешки живот, той рано или късно свършва, Пенко Герганов напуска този свят през 2003 г. на седемдесет и девет годишна възраст. Оставил е диря на Лидер, който не се отказва и винаги поставя на първо място общият интерес за благоденствието на обществото, в което е живял.

Христо Костов

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

Енциклопедичен справочник за носителите на най-високото трудово отличие – държавното звание в Народна Република България – Герой на социалистическия труд,- „Трудовата слава на България“, съставители- колектив с рецензенти доц. д-р Стефан Ефремов и доц. д-р Георги Янков, изд. д-р Петър Берон, С., 1987, с. 289.
Огнянов, Л., Политическата система в България 1949 – 1956. С., изд. Стандарт“, 2008, с. 282.
Вестник „Труд“, брой. 343, 2009 г.
Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей – Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Вт., 2009, с. 107 – 108.
Данчев, С., Което няма да се повтори…, изд. БЗНС, С., 1981, с. 5-6.
Груев, М., Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век. // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото, С., изд. „Сиела софт енд паблишинг“, 2009, с. 148.
Ташев, Т., Министрите на България 1879-1999. С., АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999, с. 126 – 127; 133 – 134; 345.
Христов, Хр., Тодор Живков. Биография., С., изд. Сиела, 2009, с. 120.
Тодор Живков не дошъл в Плевен за откриването на Панорамата, искал мемориалът да е в Стара Загора
https://www.actualno.com/pleven/todor-jivkov-ne-doshyl-v-pleven-za-otkrivaneto-na-panoramata-iskal-memorialyt-da-e-v-stara-zagora-news_1381631.html
Народни представители в Осмо народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1982, с. 341
Народни представители от Шесто народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 364
Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 340
Давидова, В., „Времето е в нас и ние сме във времето…“ Т. 1 (сборник 100 години гимназиоално образование в Троян), изд. Арт Студио БМ, Троян, 2016, с. 78.