Най-масовите професионални направления

Според данните от Националната карта на висшето образование, най-масовите професионални направления в България са:

• Икономика
• Педагогика
• Медицина
• Администрация и управление
• Педагогика на обучението по …
• Комуникационна и компютърна техника
• Информатика и компютърни науки
• Право

В тези направления се обучават над половината студенти в национален мащаб. Това означава, че те са най-атрактивните за младите хора и имат най-голям потенциал за осигуряване на качествена подготовка и перспективна реализация на пазара на труда.

Брой на студентите

Броят на действащите студенти през академичната 2022/2023 година е 179 765. Това е с около 4% повече от предходната година. В образователна и квалификационна степен „бакалавър“ се обучават над 116 000, за „магистър“ учат 58 000, а за „професионален бакалавър“ малко над 5 000 студенти.

Български и чуждестранни студенти

Български граждани са 164 854, което е близо 92% от всички действащи студенти. Чуждестранните са 14 911, което е 8.3%. Над половината (58.4%) от тях се обучават в две професионални направления – „Медицина“ и „Стоматология“.

Висши училища и професионални направления

Най-много висши училища (27) има в Югозападния район за планиране, който включва София. На другия полюс е Северозападният район, в който са базирани само две висши училища, а други четири действат чрез филиали. Най-много професионални направления са достъпни в Югозападния район – 50, а най-малко в Северозападния – 14.

Цели на Националната карта на висшето образование

Националната карта на висшето образование се актуализира ежегодно, а информацията от нея се използва за определяне на държавната политика в сферата, включително приема в определени направления и специалности и разкриването на нови университети или филиали. Целта е да има балансирано развитие на мрежата от висши училища, която да отговаря на реалните нужди на регионите и на прогнозите на пазара на труда.

Заключение

Данните от Националната карта на висшето образование показват, че в България има тенденция за увеличаване броя на студентите, като най-атрактивни за тях са професионалните направления, свързани с икономиката, педагогиката, медицината и администрацията. Въпреки това, има дисбаланс в разпределението на висшите училища и професионалните направления в различните региони на страната. Това е един от проблемите, които трябва да се решат, за да се осигури балансирано развитие на мрежата от висши училища и да се отговори на нуждите на всички региони.