Преклонение пред героите от битката за Троянския проход

Битката за Троянския проход е  един от ключовите моменти в Руско-турската война от 1877-1878 г., което имаше значително влияние върху освобождението на България от османско владичество.

На 7 януари 2024 г., троянци почетоха паметта  на онези, които останаха в смразяващата прегръдка на Балкана. Спомниха  си за плановете, разузнаването, настъплението към билото на планината, за суровите зимни условия през м. декември 1877 и януари 1878 г.

Д-р Десислава Вутова от Музея на занаятите припомни историческите събития от тази битка  много детайлно и описа значениетоим за хода на войната. Тежките условия, през които са преминали руските войски, и героичният им подвиг за освобождение на страната открояват значението на техния принос.

В тези паметни дни и решителни боеве геройски загива и Христо Исикийски. Роден в Троян, послушник в Троянския манастир. Рано напуска светата обител и отива в Румъния. Там се записва в опълчението. Участва в боевете на Шипка. В края на 1877 г. се връща в Троян и става доброволец като планински водач. Тръгва с полк. Бородин начело на десети стрелкови батальон. В битката за прохода е убит. За гибелта му е съобщено в Троян, а тялото на Христо е свалено в Хр. Даново, за да бъде прибрано от близките. Сред всички роднини и приятели само сестра му се осмелява на тръгне, минавайки сама през мразовития Балкан. Подвиг, който е сравним с героизма и саможертвата на самия Христо. Битката за Троянския проход дава възможност на руските войски да обкръжат и разгромят основните сили на Централната османска армия, което води до окончателното освобождение на България.

В тях загиват 26 руски воини, шестима са безследно изчезнали, 48 са измръзнали, а 62-ма са ранените. След битката героите предвождани от ген. Павел Карцов са посрещнати в Троян като освободители.

Следобеда на 7 януари укреплението на Курт хисар пада. „Когато стигнах в Троян към 8 ч. вечерта – пише ген. Карцов в спомените си – там вече се беше стекло населението от планинските махали, от манастира и околните села, за да ме посрещне и да се убеди в действителната победа. Изображенията на тази среща и на някои от епизодите през тези дни се появиха сетне на страниците на илюстрованите списания. Но изобразявайки външния вид на събитията, тези картини не можеха да предадат тяхното вътрешно съдържание и чувства, изпитани от участниците в тях…”.
Поклон пред подвига на тези, които дадоха живота си за освобождението на България и Троянския край.
Троянци не са забравили тези събития и хора, и днес се завръщат към местата в тяхна прослава. Смелостта, героизмът, подвигът на нашите деди е завет към нас да пазим спомена за саможертвата, с която те платиха за нашата свобода.

Бяха поднасени венци и цветя от  община Троян, Общинския съвет, Военното формирование 24430 и Музей на занаятите, училища, политически партии и читалища пред паметника на генерал Павел Карцов, последвано от посещението на с. Балканец и Карцовия бук на Беклемето.

По този начин бе проявено уважение и признание към героите и техния жертвен дух за свободата на България.

Със сведени глави троянци  почетоха  незнайните войни  и на тези, които си спомнят имената.