Ламар – творецът от Калейца

През 2024 г. се навършват петдесет години от кончината на Лалю Маринов Пончев, известен с литературния си псевдоним Ламар, който е български поет и писател. Той е една от големите емблеми от творците, които са произлезли от троянския балкан. За своето родно село Калейца Ламар пише следното:

Побеляват пастири и кучета –
жален вой разлюлява долините;
ти отдай, село, на внуците
своя труд и жалби безименни!

Житието на Ламар започва на 1 януари 1898 г. в с. Калейца, Троянско. Завършва Търговската гимназия в Свищов през 1916 г. и е мобилизиран в ШЗО (Школа за запасни офицери), за да участва в Първата световна война като подпоручик-артилерист. По-късно военната тема става една от основните в неговото творчество. Завръща се от фронта и постъпва като чиновник в Земеделската банка в Троян, но заради анархистичните си леви убеждения е уволнен.
До 1922 г., когато излиза първата му стихосбирка „Арена“, Ламар следва различни линии в литературата. Съдбовен за творчеството му поврат е запознанството му с Гео Милев, който публикува негови произведения в своето списание „Везни“. Когато издава първата си стихосбирка „Арена“ през 1922 г., Ламар вече е под влиянието на модернистичните течения и в продължение на две десетилетия претворява посланието на своя приятел експресионист: „Българската литература се нуждае от оварваряване“.

Книгата „Арена“ се появява като гръмогласен авангарден манифест – „плесница“ върху лицето на всевъзможните литературни конвенции. Всичко в нея е различно от общоприетото до момента: тя надхвърля всякакви представи за поетически допустимото, разбива тематичния кръг на преводната поезия, подиграва се саркастично с клишетата на литературната традиция. Това е първата българска стихосбирка, в която категорично се пренебрегва пунктуацията, а експресивните рисунки на Иван Милев рязко се ограничават от техниката на тогавашната илюстрация. „Арена” е недвусмислен симптом на едно преломно време, в което е неизбежна преоценката на художествените критерии на предходната епоха. Всичко онова, което в „Арена“ присъства в абстрактно-манифестна форма, се конкретизира концептуално и естетически във втората книга на Ламар „Железни икони“. Доловимо е преливането между авангарда и фолклора. Поезията на Ламар от 20-те и 30-те години е свидетелство за реализацията на родното в неговата ориентирана към авангардни форми поетика. При този поет става дума преди всичко за разпадането на сакралността на понятието „родно“ чрез силно огрубена, материално приземена и карнавално-шумна образност, която носи поетическото послание. А поемата „Запад-Изток“ е на военна тематика и е писана през годините на Втората световна война. След нея в творчеството на Ламар настъпват бързи обрати, които засягат същностните негови поетични аспекти. Постепенно се избистрят социалните вълнения на поета, които намират израз в много от стиховете, писани през 30-те години. Все по-ярко изпъква в реалистично изображение социалните и обществените явления.
След Септемврийското въстание през 1923 г. Ламар се свързва с прогресивните среди в България. Отзвукът от преживяното по време на войната намира отражение в книгата му „Мирни размирни години“ (1928 г.). Като собственик на печатница „Ново изкуство“ издава редица партийни нелегални материали. Редактира още сп. „Новис“ (1929­1932 г.), в което помества статии и изследвания върху пролетарската литература и изкуство, също така и произведения на съветски писатели.

Въодушевлението си от народната победа Ламар изявява в стихотворенията си, публикувани във вестниците „Литературен фронт“ и „Фронтовак“. Като командир на пропагандната рота на Първа българска армия участва в Отечествената война на България (1944-1945 г.). Работи като заместник-главен редактор на сп. „Български воин“ (1962/1974 г.), член на редколегията на сп. „Турист“ и в. „Ехо“ и пръв негов главен редактор. Секретар е на СБП (Съюз на българските писатели) в периода от 1956 до 1958 г.
С темата за войната Ламар навлиза в съвременната социалистическа поезия – поемите „Запад-Изток“ (1944 г.), „Горан Горинов“ (1946 г.) и книгата „Бойни песни“ (1949 г.), по-късно събрани в „Преславни походи“ (1958 г.). В много от стихосбирките си – „Зуници над България“ (1962 г.), „ „Шумка зелена, букова“ (1971 г.), „Земни видения“ (1975 г.) – поетът възпява неподправената хубост на земята ни, родния пейзаж, селския бит, разкрива здравата си връзка с хората. Част от творбите си посвещава на социалистическите преобразования – стихосбирките „Утро над родината“ (1951 г.), „Строителни години“ (1952 г.). Ламар има и белетристични творби – романите „Светло и сред нощ“ (1962 г.), „От изгрев до залез“ (1966 г.), сборника с разкази „По планини и равнини“ (1958 г.), книгата с есета „Размразените лавини“ (1970 г.) Писателят издава още книги за деца и юноши. Същевременно със своите литературни занимания Ламар е много активен турист – член е на туристическото дружество „Алеко“ от 1926 г.

Важно е да се отбележат спомените на изтъкнатия учител по литература от Езикова гимназия в Ловеч и съселянин на Ламар – Найден Ангелов: „Такъв „зевзек“ беше писателят Лалю Маринов – Ламар от село Калейца, Троянско. Той приличаше на особен гръмоотвод, на троянските смешници с техния първичен образнометафоричен и диалектен стил на изказване и мисловни импровизации. Неговият хумор бе израз на светоусещане му, на мирогледната му позиция и обич към хората. Дори и когато беше ядосан на някой критик, неразбрал богатството на народностно-поетичния му език, той намираше сили в себе си да поддържа духа си добър и жизнерадостен, служейки си с цветиста импровизирана сентенция. Неговият девиз беше: „Гледай на живота на изплесък!“ Наследил от старопланинците жизненоутвърждаващи сентенции, а и мъдрост от своя баща дядо Марин Поневски, той ги разнообразяваше и обогатяваше със своите наблюдения и житейска практика, с освежаващата струя на народния поетичен език и фразеология“.

За своята многолетна неуморна творческа дейност и активна гражданска позиция Ламар е награждаван с редица високи държавни и правителствени отличия: Лауреат на Димитровска награда – 1950 и 1952 г., носител на ордените „Народна република България“ – II ст. през 1958 г., „Кирил и Методий“ – I степен – 1963 г. народен деятел на културата – 1970 г. По случай своя седемдесет годишен юбилей е удостоен със званието „Герой на социалистическия труд“ – с Указ № 18 от 15 януари 1968 г. Земният път на този изтъкнат писател и творец завършва на 21 февруари 1974 г. в София на седемдесет и шест годишна възраст.

В негова памет признателните му съселяни поставят барелеф на родната му къща в село Калейца. С решение № 985/30.07.2015 г. на Общински съвет – Троян, със съдействието на Съюза на българските писатели, е учредена Националната литературна награда „Ламар“. Тя се връчва на всеки 2 години (на ротационен принцип с наградата на името на „Николай Петев“) на Петковден (14 октомври – празник на град Троян) от Кмета на Община Троян. Основна цел на наградата е да стимулира автори на художествени произведения в най-добрите традиции на българската поезията, дава се за цялостно творчество.

Христо Костов