Образът на троянският лидер от миналото
140 г. от рождението на Васил Цвятков
През настоящата 2024 г. се навършват 140 години от рождението на Васил Цвятков. Човекът, превърнал се през годините в образец за достолепие и мъдрост чрез своята работа като кмет на Троян, но най-вече като най-дългогодишен председател на УС (Управителен съвет) на ТПБ (Троянска популярна банка).
Малко са троянците от неговото поколение, които са запазили това строго балканджийско достолепие на тази порода хора, оставили една светла диря, посветили се на развитието на своя роден и мил Троян. Неговото житие започва на 7. март 1884 г. Васил Цвятков, макар и само с третокласно образование (сега осмокласно), е изключително любознателен, с аналитичен ум, природен интелект и трудно обяснима харизма. Тези качества му помагат да успее да пробие и да се наложи като фактор пред троянския еснаф. Троянската популярна банка се превръща в неговия втори дом още със започването на работата си там на 27. февруари 1920 г. като член на УС, секретар от 10. март 1921 г. и подпредседател от 31. октомври 1926 г., а от 24. февруари 1927 г. до 23. февруари 1951 г., точно 24 години е избиран за председател на УС на ТПБ – този факт е доказателство за силния му нюх към успеха. Ръководствата и болшинството от членовете на Банката убедено налагат кооперативната идея и са в основата на инициативите за учредяване на кооперации на занаятчиите по браншове, отначало като отдели на сдружението. Членове на УС и КС (Контролен съвет) като Васил Цвятков, Калю Балев, Димитър Гимиджийски и други са начело на управителните им тела. За всяко свое начинание УС създава комитет (комисия), която отговорно планира, организира, изпълнява и се отчита за свършеното; негова е идеята и за създаване на комитет по прехраната, който да осигури изхранването на града в следвоенните години, и то в остра борба със спекулата. Доставят се десетки тонове жито, брашно, боб „с една съвсем малка за банката печалба“. Откриват магазин за членовете на кооперацията, чрез който доставят и материали за занаятите, а в края на 20-те години и електроматериали за осветлението на домакинствата и „двигателната сила“ на занаятчиите.
Един допълнителен елемент към богатата обществена дейност на Цвятков е и ВС (Воден синдикат) „Троян“, той е един от създателите му, участва в управлението като член на ОК (Огледна комисия) от самото начало, а от март 1932 г. непрекъснато е избиран в УС на синдиката. Най-общополезна и призната е дейността му като кооперативен деятел в „Популярната“ и „Синдиката“, за чието създаване, укрепване и успехи има определена лична заслуга. Един от все още недостатъчно оценените троянски „възрожденци“ от първата половина на миналия век. Васил Цвятков наред със своята кооперативна дейност се изявява като синдикален деец още в началото на бурния XX век, израства до един от водещите социалисти в Троян, спечелва доверие, което никога няма да загуби, ставайки член на първата Троянска комуна и кмет на Втора и Трета през 1932 и 1934 г. Кмет на град Троян в периода 06.04.1932 – 20.12.1933 г. и втори мандат от 11. 04. 1934 до 10. 05. 1934 г. По време на изборите за неговия втори мандат (Трета комуна) буржоазните и комунистическите общински съветници са по равен брой. Затова кметът Васил Цвятков е избран чрез жребий. Строят се училища в махалите Горно и Долно Трапе. Изграждат се кланицата и два сводови моста над Алдица. Благоустрояват се улици и се подобрява водоснабдяването в махалите чрез строежи на кладенци, чешми и герани. Изгражда се подпорна стена от Оряшковския мост до банката – по левия бряг на реката. Негативно отношение има обществеността към грубите мерки, свързани с „изправянето“ на главната улица (принудителното „рязане“ на къщи). През периода 1934 до 1941 г. е един от двамата съветници, включени в Засилената общинска управа. Изгражда се подпорна стена от Оряшковия мост до банката – по левия бряг на реката, благоустрояват се улици и се подобрява водоснабдяването в махалите. Най-общополезна и общопризната е дейността му като кооперативен деец – дългогодишен председател на УС на кооперация Троянска популярна банка. След 9. септември 1944 г. не спира да присъства в активния обществен живот на Троян, защото през 1950 г. е избран в ОК (Околийският комитет) на БКП – Троян, за помощник–председател (заместник-кмет) на ГНС (Градски народен съвет) – Троян, в мандата на Иван Цонковски, който е председател от 1950 до 1952 г. Самият произход на Васил Цвятков, който е от занаятчийско-еснафската среда на това велико село под планината, както Неофит Бозвели през 1835 г. нарича Троян в своето „Землеописание“, надраства нейните класово ограничени интереси, умно и прозорливо отстоява кооперативната идея, за да може един ден да стигне до този момент на убеждение и вяра, че това е правилното. Земният път на този заслужил троянец завършва на 18. май 1959 г. на седемдесет и пет годишна възраст. В негова чест е организирано двудневно поклонение в залата на ГК (Градски комитет) на БКП, след което е изпратен с лафет, военни почести и е погребан. В негова памет в края на 1959 г. се открива ТПК (Трудово-производителна кооперация) носеща името „Васил Цвятков“ – Троян. Дейността на предприятието е производството в отдели за: кошничарство, дървообработване, чорапи, куриерски, пласьорски услуги и отдел за пластмасови изделия. Делото му не е забравено, затова признателните троянци откриват негов барелеф пред родната му къща по случай 100 години от рождението му през 1984 г. След всичко написано дотук се представи образът на един от заслужилите троянци, за които каквото и да се напише или каже ще е малко, но това е чарът на скромния човек – да не парадира с направеното, а да остави делата да говорят и да напомнят за него и след като вече не е този свят.
