Последният рицар на завод „Елпром“ – Троян (80 г. от рождението на инж. Пенчо Адърски)

През 2024 г. се навършват 80 години от рождението на Пенчо Калев Адърски, изявен инженер, стопански ръководител и общественик, отдал живота си на развитието на родното машиностроене, като дългогодишен ръководител в Електромоторен завод „Елпром“ – Троян. Личността на Адърски може да бъде само пример за човек, който отдава всичките си сили и енергия до последния си дъх за развитието на индустриализацията.

Житието му започва на 13 март 1944 г. в махала Трапето – до Троян. От съвсем ранна детска възраст се сблъсква с трудностите на живота, ненавършил една година губи баща си Калю Адърски, който е изявен печатар, ремсист и антифашист. Малкият Пенчо израства с голямата майчина обич и закрила. Средно образование завършва през 1964 г. в ТМТ (Техникум по механотехника) „Ц. Станчев“ – Плевен. Приет е да следва висше образование във ВМЕИ (Висш машинно-електротехнически институт) „В. И. Ленин“ – София. След 5 години завършва (през 1972 г.) с квалификацията „инженер по технология на машиностроенето и металорежещи машини”. Адърски има честата да има за преподаватели водещите учени по инженерните науки, като един от тях е световно известния троянец – академик Ангел Балевски.

Още като студент в III-ти курс (през 1968 г.) Пенчо Адърски е приет за член на БКП (Българска комунистическа партия). След завършване на висшето образование, започва професионалният му път на г-н Адърски (през 1971 г.), като най-напред е технолог в Електромоторен завод „Елпром“ – Троян. Само след една година (през 1972 г.) е вече ръководител на технологична група, през следващата (1973 г.) е избран за началник на технологично бюро, а от 1976 г. е и началник на инструменталния отдел. Работи на тази длъжност до 1978 г., когато е издигнат за заместник–директор по производствените въпроси.
Един важен етап от професионалното развитие на Пенчо Адърски е 1979 г., когато е определен за заместник–директор по високо моментни задвижвания. Той застава начело на една сложна и нова технология, която има особено важно значение за електронизация на металорежещите машини. Произвежданите по това време електромотори в Завод „Елпром“ са на световно ниво и са оценени с оценка КЕ – над световна оценка за качество. Когато вече е доказан ръководител, през 1988 г. вече става първи заместник-генерален директор на ДФ (Държавна фирма) „Елма“.

След политическите промени в страната – на 10 ноември 1989 г. – предстои най-важният момент от професионалното развитие на г-н Адърски: през януари 1990 г. е избран за изпълнителен директор на предприятието ДФ „Елма”, като ще бъде на този пост до 1997 г. Важно е да се отбележи, че в този толкова труден за страната период, производството в завода не намалява, защото директорът успява да го запази с много усилия. През 1992 г. се прави опит да бъде политически уволнен от правителството на СДС (Съюз на демократичните сили), но опитът е неуспешен, защото само след два месеца г-н Адърски се завръща на директорския стол.

Последният опит за спасяване предприятието е работниците да закупят дялове във фонд „Свети Никола“ и „Алианс България“, но масовата приватизация се оказва, че е престъпна, а основните фондове на икономиката са разпределени между власт имащите на прехода. До 2008 г. заводът е на печалба, но през 2009 г. следва огромен срив, който слага край на една индустриална епоха за Троян.

Вижда се ясно, че Пенчо Адърски, който е подготвен много добре теоретично в техническите науки, започва своята кариера съвсем млад от най-ниското инженерно ниво. Още в този момент показва високи професионални качества, с които се налага, после преминава по цялата „стълбица“ на развитие като ръководител, т.е. никъде не е „спускан с парашут“. И не само той така се е изграждал и доказвал.
Наред с богатата стопанска работа на г-н Адърски, друг не по-малко важен елемент от биографията му е фактът, че той (за разлика от много други „другари“ в Троян) не се отрича от идеологията, която наследява от баща си – комунизма, като след 1989 г. остава член на социалистическата партия и се включва активно в политическият живот на Троян. През 1991 г. е водач на листата за общински съветници на БСП (Българска социалистическа партия). Това му коства много, защото при провеждането на първите демократични избори в Троян на центъра на града е издигнат дървен кръст с окачен плакат на листата на БСП, която води Адърски. Тази постановка на антикомунистите е затрупана с камъни, всички членове и привърженици на „сините“ (СДС) минават, заплюват и викат: „Който не подскача е червен!” Въпреки всичко това инж. Пенчо Адърски е избиран за общински съветник в три последователни мандата (от 1991 до 2003 г.). През 1998 г. е избран от Пленума на ОбС (Общински съвет) на БСП – Троян за член на изпълнителното бюро – до 2003 г. В периода от 1990 до 2021 г. е избиран за член на Пленума на ОбС на БСП – Троян и дългогодишен партиен секретар на ОПО (Основна партийната организация) „Тодора Балевска“ в квартал „Балкан“. Отделно е избран и за председател на Кварталния съвет.
Извън политическата си дейност Пенчо Адърски отдава не малко сили и работа и като член на УС (Управителния съвет) на Кооперация „Троянска популярна банка“. Под негово ръководство през 2018 г. се създава Инициативен комитет за поставянето на паметен знак на академик Ангел Балевски в Троян. Интересно е да се отбележи и факта, че Адърски често обичаше да казва следното: „Троян е дал две големи личности на България – Иван Хаджийски и акад. Ангел Балевски“. В този период става и председател на инициативния комитет – „Музикални празници в Троян – Минко Босев и Лиляна Кисьова“. Целта му е да възкреси спомена за славното оперетно минало на града. На 3 юни 2019 г. в читалището се провежда първият Ден на оперетата в Троян. Инициативните комитети, в които е инж. Адърски, създават документални филми за живота на академик Ангел Балевски и оперетната прима Лиляна Кисьова, със заглавията: „Ангел Балевски – академикът-инженер“ и „Лиляна Кисьова – родена да лети“. Филмите са създените от екипа на режисьора проф. д-р Александър Илиев и сценариста Петко Колев.

Инж. Васил Радойчевски (близък приятел на Пенчо Адърски и негов съратник във всички начинания) е написал може би най-добрата характеристика за нашия именит и неуморен съгражданин: „Въпреки че дълги години е бил директор, той не страдаше от „директорска болест“. Обичаше да майстори различни неща с ръцете си. С удоволствие помагаше на съседи и, да не си кривим душата, на съседки за различни ремонти. „Аз съм авторитарен тип ръководител“, често казваше Адърски. Това твърдение се основаваше на резултатите от някакъв (май американски) тест, проведен в първите години на демокрацията от група психолози сред ръководните кадри на „Елпром“. Това обаче бе един „здравословен“ авторитаризъм, който му помагаше да взема бързи и почти винаги правилни решения. Сигурен съм, че без този авторитаризъм поставянето на паметен знак на акад. Балевски за по-малко от 10 месеца би било невъзможно… Споменатият авторитаризъм не му пречеше да се вслушва в противоположни мнения. Внимателно претегляше аргументите на опонента. Не възприемаше критиката като лична обида. Убеждавайки се в правотата на събеседника, се съгласяваше с него. Това не го правеше по-слаб. Напротив, беше знак за интелигентност и добро възпитание. С огромна любов и благоговение говореше за майка си. Загубил баща си в много ранна възраст, на нея той дължеше всичко, постигнато в живота. По това си приличаше с акад. Балевски, чиито лекции бе слушал като студент. Вероятно това бе една от причините за огромната симпатия, която изпитваше към знаменития ни съгражданин.“
Като изявен инженер, стопански ръководител и общественик за своите рационализации и изобретения инж. Пенчо Адърски става носител на редица награди, като: златна значка „За младежко научно и техническо творчество“ от Републикански център за техническо и научно творчество на младежта към ЦК (Централен комитет) на ДКМС (Димитровски комунистически младежки съюз). Тази престижна младежка награда получава за разработката си „Нов цетробежен прекъсвач за еднофазни асинхронни електродвигатели”; награда на X национален преглед на ТНТМ през 1979 г.; значка „Отличник на Министерството на машиностроенето и електрониката“– 1983 г. и „Орден на Труда“ – ЗЛАТЕН – 1986 г. През 2000 г., послучай 55 години от основаването на Елма АД – Троян, инж. Адърски е удостоен с паметен знак за заслугити си към предприятието. За своята дългогодишна активна и ползотворна обществено-политическа дейност през 2019 г. е награден с почетна грамота от УС на БАС (Български антифашистки съюз). Но най-големите награди за големия професионалист са изобретенията, които въвежда за подобряването на работата на завода, за тях той е получил авторски свидетелства от Института за изобретения и рационализации.
С всичко, написано до тук, се доказа характерността на образа на един човек, израснал от редови инженер до директор на най-големия завод в Троян, и то в самото началото на 90-те години на ХХ век, когато политическите промени събарят редица предприятия и ги пращат в небитието. Уволняван е и от „сини“ и от „червени“, но не е допуснал години наред съсипването на една от машиностроителните гордости на града си. Докато е начело на вече променилото първоначалното си име предприятие (от Завод „Елпром“ на ДФ „ЕЛМА“), инженер Пенчо Адърски е пример за ръководител, който е успял да даде своя голям принос за развитието и съхраняването на завода си. Жизненият му път завършва на 28 март 2021 г. – на седемдесет и седем годишна възраст.
Този човек остава в паметта на град Троян като един светъл образ на машиностроител, ръководител и общественик. Той с право може да бъде наречен „Последният рицар на завод „Елпром“ – Троян”.