Трима бивши депутати от „Възраждане“ оттеглиха подписите си от жалба в КС след разговори с кметовете на Троян и Ловеч
Николай Дренчев, Иво Русчев и Александър Арангелов, изключени от парламентарната група на „Възраждане“, оттеглиха подписите си от жалба до Конституционния съд (КС), след разговори с кметове от техните региони, включително Донка Михайлова (Троян) и Страцимир Петков (Ловеч).
Жалбата, внесена в края на февруари от „Възраждане“ и ИТН, оспорва текстове от държавния бюджет за 2024 г.
Николай Дренчев, един от бившите депутати, обясни, че жалбата блокира важни общински проекти, като например: нови улици и тротоари, ВиК, спортна инфраструктура, паркинги и гробищни паркове
Дренчев подчерта още, че не е бил подтикван от никого да оттегли подписа си, освен от кметове.
Не е ясно доколко е релевантно оттеглянето на подписите и дали то ще отмени жалбата в КС.
„Аз лично имах много сериозен и задълбочен разговор с г-жа Донка Михайлова, която е кмет на община Троян – един от най-добрите кметове в България“, заяви Николай Дренчев.
Независимият депутат каза още пред медии: „Специално аз общувам с три кмета в нашата община изключително постоянно. Г-жа Донка Михайлова я считам за много сериозен репер, от който може да получим винаги правилна информация; разбира се, кметът на Ловеч Страцимир Петков. Но трябва да ви кажа, че не само там, но също така и в София-област получихме много информация по отношение на това, че ще бъдат спрени най-различни проекти, в т.ч. и проекти за гробищни паркове, в това число и за велосипедни алеи, пречиствателни станции, ВиК-цикъла, който е с канализация и водоснабдяване. Огромен проблем за Ловеч е водоснабдяването. Знаете, че той беше на много тежък режим – най-внезапно изпадна. Така че, подозирам, че това, което ние сме видели на, да кажем, десетина места, е това, което го има във всички общини на България.“
Това, че тримата депутати водили разговори с кметове, демонстрира значението на комуникацията с местните лидери за представителите на народа в парламента.
Оттеглянето на подписите си от жалбата в Конституционния съд е насочено към предотвратяване на блокирането на общинските проекти и поддържане на функционирането на местните общности.
Важно е да се отбележи, че тази информация може да има влияние върху политическия ландшафт и върху взаимоотношенията между централната и местната власт в България.