Откриха край Дебнево пет златни монети от времето на Юстиниан Велики

При археологически разкопки в село Дебнево, разположено в района на Троян, бяха открити пет златни монети от времето на Юстиниан Велики. Монетите са намерени разпилени по пода на опожарено жилище от по-късен период, съобщи доц. д-р Стилиян Иванов от Националния исторически институт с музей към Българската академия на науките, който ръководи проучванията на крепостта „Калето“ над селото.

За шеста поредна година доц. Иванов, заедно с помощниците си Доротея Иванова и Мирослав Марков от Чипровския музей, извършват разкопки на археологическия обект „Калето“. В екипа участват и млади археолози от Великотърновския университет.

„Тази година най-забележителната находка е ранносредновековно жилище, което е било опожарено. В предишни случаи подобни жилища са откривани без останки от вътрешната конструкция, но тук имаме рядката възможност да видим дървената облицовка, която, макар и овъглена, е ясно различима. Жилището вероятно датира от 10-ти век, по времето на българските царе Симеон и Петър“, обясни доцентът.

Собствениците на жилището са оставили целия инвентар, включително два железни сърпа, железни инструменти, токи за колан, три бронзови пръстена и различни керамични съдове, което предполага, че са се занимавали със земеделие.

„Най-интересната находка е петте златни монети, разпилени по пода. Две от тях са сериозно повредени от огъня. Интересното е, че те са много по-стари от самото жилище, датиращи от 6-ти век, времето на император Юстиниан I. Вероятно са били открити от строителите на жилището и запазени, въпреки че не са били в обръщение. Тези монети са били ценни, тъй като златото е било високо ценено и през Средновековието“, добави археологът.

Проучванията на крепостта „Калето“ започват през 1974 г., но след няколко сезона са прекратени за дълги години. През 2019 г. те бяха възобновени благодарение на финансиране от Министерството на културата и Община Троян.

Според доц. Иванов, площта на крепостта е 18 декара, като част от стените са добре запазени, а други са пострадали, тъй като материал от тях е използван за строежа на близкото селище.

Крепостта е разположена на естествено укрепен хълм, близо до река и обработваеми земи, което предполага, че е била населявана през различни исторически периоди. Открити са следи от голямо тракийско селище от 4-3-ти век пр. Хр., три фази на обитаване от късната Античност (4-6-ти век), некропол от Второто българско царство и следи от Османския период.

Според работни хипотези, хълмът е бил активно обитаван и през 18-ти век заради кърджалийските вълнения. Проучванията ще продължат до края на август, след което ще се предприемат действия за теренна консервация на разкритите археологически структури.