Историята на Камен мост в троянското село Дебнево

В село Дебнево, четиридесет млади юнаци, водени от майстор Филип, се отправили на път, за да изградят голям каменен мост над река Видима.

…Тръгнали калфи, чираци,

четиридесет млади юнаци

на ден ми Свети Четиридесет

начело с майстор Филипа

в Троянско село Дебнево

мост голям да строят

на река люта Видима…

 

Че никой майстор троянски,

троянски още тревненски

не се наема, ни вдига

мостът сред село да гради

над буйни води дълбоки,

над пясък и тиня – устои…

Едничек Филип – баш майстор,

прегази води дълбоки

със пръте дъно изпита,

измери брега широки,

на пясък моста исписа

и пред хората отсече:

Двете ви махли ще свържа

с  мост голям и шарен,

с пет дълги превоя

и със шест здрави устоя,

без на мома сянка да вградя

и курбан вода да вземе…

Тази песен, създадена от народния певец на гусла, е запечатала в паметта на поколенията момента, в който мостът е свързал не само двете разделени махали на селото, но и полския с планинския край. Събитието е било значимо и с основание мостът е възпят, тъй като няма строеж, който да му съперничи по красота и мащаб.

Новият окръжен център Ловеч е свързан със селищата си чрез неадекватни пътища, а река Видима представлява преграда. Възниква необходимостта от изграждане на мост, който да свърже селищата от Балкана с Ловеч. Преди това е съществувал дървен мост от времето на Османската империя.

През 1889 г. общинският бюджет на селото отчита приходи от 1875 лв. и разходи от 3443 лв. Въпреки това, местният съвет, ръководен от кмета Стефан Пенов, взема решение за изграждане на голям сводов каменен мост над река Видима. Окръжният съвет в Ловеч предвижда за 1890 г. помощ в размер на 5000 лв. за построяването на моста. Поради недостатъчните средства и необходимостта строежът да започне през пролетта, се отправя искане до окръжния управител за разрешение за събиране на доброволни помощи от селата в Ловешкия окръг. Членовете на съвета успяват да ангажират цялото население. На общоселски събрания се обсъждат въпросите, свързани със строежа, местоположението и финансирането. Селяните се обединяват в усилията си. До 1902 г. значителна част от материалите е подготвена и остава само да се намери майстор. Вероятно тогава песента е започнала да се ражда в нечии гърди, вдъхновявайки хората с мечти и надежда.

Не е известно кой е препоръчал майстор дядо Филип Райков от Габровско, но той вече е бил известен строител, работил като чирак при Колю Фичето и участвал в изграждането на моста в град Бяла, както и на Покрития мост в Ловеч. В сътрудничество с Уста Генчо Новаков, той е строил църкви, камбанарии, мостове и училища в различни региони.

Дядо Филип, заедно с двамата си сина и множество работници, започва строежа на моста. Селата от Ловеч до Ново село предоставят помощ. Преди да започне строителството, дядо Филип изработва макет на моста с помощта на конци и колчета, който служи за ръководство по време на изграждането. Строителството е подкрепяно от селяните в продължение на две години.

Мостът в с. Дебнево е завършен през 1904 г. и има дължина 82,5 метра и ширина 6,5 метра, с пет свода. Строителството е оценено на 14 хиляди лева. След завършването на моста и разплащането с работниците, дядо Филип и синовете му не остават с нищо. В знак на благодарност, селяните отново събират помощи в жито и царевица, за да се отблагодарят на майстора за чудото на Видима, където на един от парапетните камъни е изписано:

„Този мост е построен през 1902 – 1904 година по инициативата на жителите от село Дебнево.