Фестивал на съвременната българска керамика 2024 г „От Традиция към Новаторство“
Фестивалът на съвременната българска керамика се провежда за седма поредна година и отново е притегателен център за различни генерации творци работещи със земния материал глина.
За първа година фестивалът е гостуващ в три различни места: Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата в Орешак, до Троян, София и Плевен. Интересът към темата „От традиция към новаторство“ и българските новаторски идеи в областта на керамиката ни подтикна да направим това своеобразно турне с цел популяризиране на съвременната българска керамика. Тази година в събитието участват 38 художници, от България, избрали нелеката съдба и стръмен път на керамиката.
Новото събитие-турне ни подканя към обединение и единно сформиране на колегия от всички краища на страната, защо не и от света. Всички знаем, че днес е почти геройство да се занимаваш с керамика, тъй като няма достатъчен брой публика, меценати и колекционери на керамика у нас. Любовта към земята и глината трябва да е водеща в художника и той да е поразен от болестта на изкуството, за да продължи да се изразява с точно този материал. Освен това в керамиката е известно, че без технология, занаят и естетика не може да се разгърне и усети потенциалът на прастария материал глина. От Традиция към новаторство е пътят на всеки един от нас – как занаятът (коренът) се трансформира в изкуство, което се разгръща пред погледа на реципиента и ни отправя и потапя в различни посоки и светове. Без корен дървото не би могло да разгърне потенциала си, именно затова е важно да съхраним и пазим занаята да го почитаме, като отправна точка на художествените търсения. Много съвременни творци в световен план се опират на „старото“ и го претворяват и му вдъхват нов модерен и артистичен прочит. Старото е познатото…отъпканата пътека… заветът на дедите ни… преживяното. Постмодерната керамика е именно тази, която изважда от прашните лавици старото изтупва го и го прекроява в абсолютно нов обект със съвременен прочит.
Съвременната българска керамика е динамична и разнообразна, съчетаваща традиции и иновации. Много съвременни български автори и те като своите колеги по света, черпят вдъхновение от народните традиции и фолклор, включително типични традиционни техники и мотиви, но ги адаптират към съвременните постмодерни естетически стандарти. Фолклорната идентичност и мотиви, някак умело и често навлизат дълбоко в глината и са изконно вдъхновение на всеки един народ. Това придава уникален локален характер на керамичните произведения по света. Смятам, че Захари Иванов е представител на точно този тип творци, които са катурнали гърнето в огъня на родовия корен. Захари Иванов е творецът, които за първи път разруши сакралния образ на стомната като я надупчи, разкъса и прободе, подобно на Лучо Фонатана, който за първи път разруши платното.
В последните години, керамичните тенденции се разгръщат в различни направления, някои от тях смятам за доста любопитни, тъй като дълговечната керамика съчетава технологично в себе си богат набор от изразни средства, като живопис, графика и скулптура в едно хармонично цяло. Ще се спра първо на глинения съд, той е сред утилитарните форми свързан с бит и фолклор, който попива първите белези на висша естетика и най-лесно излиза от утилитарността и преминава, подобно на кавалетната живопис, в естетически обект на съзерцание. Именно поради тази си многопластовост в колекцията на Фестивала може да открием, сред участниците творци, които умело представят авторския съд, като равностойно произведение на изкуството. Може да се спрем на имена като Силвия Чанева, Мария Вълчева, Гергана Димитрова, Диан Гранд, Емилия Емилева, Захари Иванов, Ирина Вачкова, Мария Йованович, Надежда Христова, Невелина Янакиева, Мария Дянкова.
След съда, керамичната пластика винаги е интригувала творците. Нейният корен също е прастар, но отъпканата пътека винаги има нови разклонения, като ни отвежда в непознати и новаторски хоризонти. Пластичният изказ е изконно право на глинения материал, това е едно от основните му физико-химични свойства, което умело се използва от художника. В областта на малката пластика, във Фестивала, може да открием творци като: Жени Адамова, Коста Данев, Цветан Донковски, Георги Миленов, Ирина Пожарицкая, Йоана Кемилева, Румяна Цветкова, Ива Иванова, Йована Димитрова, Миленка Златинова, Росица Шидерова, Владимир Стоянов, Таня Димитрова, Мила Воденичарова. Аз също намирам за любима керамичната скулптура, чрез която най-често се изразявам.
Керамичното кавалетно интериорно пано е сред често предпочитаните тематични изяви на българските художниците керамици. В това направление са представени във Фестивала творци като: Росица Трендафилова, д-р Марта Димитрова, Веселин Стоянов – Толби, Енчо Ганковски, Ирина Вачкова, Кристина Попова, Мария Радоева, Наргиз Бояджиева, Неда Личева, Розалия Христова.
Не бих могла да обхвана всички и всичко, което се ражда на родната сцена в полето на керамичното изкуство и не е обект на изследване и търсене, но бих искала да хвърля малка светлинка по темата в нашето родно гърне. Та да се върнем към днешната дълговечна тема: „От традиция към новаторство“. Да погледнем българския родов корен, какво се е родило на тази земя, какво се е изпекло и какво е дошло на бял свят точно тук и сега. Това е керамичният път на всеки един от участниците представен във Фестивала на Съвременната Българска Керамика.
Д-р Елена Виденова
