За Николай Ганков през призмата на времето

На 28 октомври се навършват две десетилетия откакто Николай Ганков смени земната с небесната театрална, политическа и телевизионна сцена.

20 години без политика, общественика, читалищния секретар,

театралния режисьор и телевизионния водещ,
оставил дълбока диря в историята на съвременен Троян

„Голяма част от всичко написано по-долу се случи пред очите ми!“

Христо ГАНКОВ

Отиде си от този свят на крехките 49 години човекът, който чрез магията и езика на театъра, емоцията на митинга или познанието на телевизионното предаване, честно и почтено работеше за обществото, просвещението и самосъзнанието на хората в нашия град в едни доста бурни времена след демократичните промени от 1989г

Според мнозина Николай Ганков остави много. За съжаление оценката и признанието много пъти идват едва, когато човекът го няма. Още преди 20 години някои го нарекоха съвременен троянски будител…
Ганков е роден на Международния ден на театър 27 март 1955г. и така още тогава е орисан животът му да бъде белязан от магията на сценичното изкуство и музите Калиопа,Талия и Мелпомена.
През 70-те години на миналия век завършва Института по изкуства и култура в Благоевград, където негов преподавател е юристът, съдия и театрален режисьор Костадин Бандутов, който включва Николай в новосъздадената модерна и авангардна младежка театрална трупа.

Театърът
След завръщането си в родния Троян Николай Ганков постъпва на работа в читалище „Наука“. Наученото в Благоевград той пренася на троянска сцена, където създава втори актьорски състав от младежи. Трупата се нарича „Студио Съвременник“, а след това „Политически театър“ и „Експериментален театър“.
За първата постановка на Ганков на троянска сцена разказва журналистът Минчо Доков в своята статия „С ярко чувство за съвременност“ – предпремиерата на поетично – музикалния спектакъл “Самосъд” по стихове на Любомир Левчев“, в. “Троянски глас”, бр. 49 от 1 декември 1976 г.: „В тишината на театралния салон прозвучават началните строфи от стихосбирката “Дневник за изгаряне” на Любомир Левчев. Самодейците от театрално „Студио Съвременник” започват поредната репетиция на поетично – музикалния спектакъл “Самосъд”.“Стоп! Започваме отначало!” – младият постановчик Николай Ганков следи прецизно всяка реплика, всеки жест. До премиерата на спектакъла остават броени дни и сега му предстои най – трудното – “вързването” на отделните епизоди, синхронизация на хоровите изпълнения, индивидуална работа с всеки един участник за подобряване на пластиката и сглобяване на танците. “В нашия спектакъл словото е главният елемент. Главни роли в спектакъла няма. Работя с двадесет души – ученици, работници и служители. Всички са еднакво натоварени и с хорови партии, и с индивидуални изпълнения“ – разказва в една от почивките Николай Ганков. След една седмица те ще направят своя дебют на троянска сцена. Нека им пожелаем успешна среща със зрителя, защото съставът на Ганков постави началото на една нова за нашия град форма на общуване със зрителя. Тя безспорно и в бъдеще ще печели нови приятели и почитатели.“

Николай Ганков поставя „Реплики“ по Джон Рид през 1978 г. и „Двама на коне и един на магаре“ с автор Олджик Данек – две години по-късно, където участва и като актьор. През сезон 1980/1981г. умело пресъздава „Заклинание (А утрините тук са тихи)“ по Борис Василев, както и голямата пиеса на Джон Осбърн „Обърни се с гняв назад“.
Режисираните от него спектакли са много модерни по форма и стилистика за онова време и макар да не са приети еднозначно от Партията и част от консервативната публика, стават нов етап от театралната дейност на Троян.
Освен като режисьор Ганков успешно се изявява и като актьор в „Енергични хора“ по Василий Шукшкин с режисьор Борис Спиров през сезон 1976/1977г., „Любов под брястовете“ от Юджин О’Нийл, поставена от театралния и телевизионен режисьор Димитър Шарков през сезон 1977/1978г. и „Мата Хари“ от Недялко Йорданов с режисьор Росина Данченко – четири години по-късно.
През театралния сезон на 1984г. Николай Ганков създава Детско театрално студио и поставя изцяло с деца „Златното ключе“ по Алексей Толстой. Това студио създава интерес и дава възможност, опит и подготовка на ново поколение троянски театрални актьори.

През 1987г. той е режисьор на пиесата „Една за всички, всички за една“ по Недялко Йорданов – спектакъл с множество представления в различни градове и села.
На следващия театрален сезон Николай Ганков представя на троянската публика един нов прочит на „Свекърва“ по Антон Страшимиров, която се превръща в най-играната постановка в историята на Троянския читалищен театър с над 45 представления.

Пиесата „Лисицата и гроздето или Езоп“ по Гилерме Фигейреду Ганков режисира през 1993г. Интересен факт е, че песните към спектакъла са написани по поръчка и конкретно за това представление. Музиката е на композитора Юлиян Слабаков, а текстовете на песните са на Илия Ганчев. Сценографията е на професионалния сценограф и художник от Ловеч – Георги Мирчев.

И до днес много от театралната публика в Троян си спомня с емоция за режисираната също от Николай Ганков през сезон 1995/1996г. голяма българска пиеса на Рачо Стоянов „Майстори“. Сценографията за постановката е дело на Иван Хаджидимитров, като същата е една от най-модерните за времето си в България. Музиката пак е специално за представлението – отново на Юлиян Слабаков, а текстовете на песните са на поетесата Пенка Грошева.
В „Езоп“ и „Майстори“ постановчикът кани за участие в главната роля професионалния актьор от Ловешкия драматичен театър Ленко Гурков.

Читалището
През 80-те години на миналия век Ганков за кратко е директор на Профсъюзния дом на културата в Троян, но почти целият му трудов път от 1977г. до 2004г. е свързан с вечния храм на духовността и българщината – Троянското читалище. Там започва като главен завеждащ художествените дейности, но истинският му апогей в това амплоа започва през 1993г., когато с идейната си концепция печели конкурса за секретар на читалище „Наука -1870“.

През годините се утвърждава в своята работа да организира, менажира, продуцира и създава нови и неправени до сега в Троян спектакли, поетични вечери и събития. Той създава Читалищни празници на културата от 6 до 24 май. Един културен фестивал, на който след демократичните промени троянци вече по-често се докосваха до гостуващите звезди на българския театър, кино и музика, представящи нови и модерни театрални предсталения, концерти, литературни вечери и др.
Негова е идеята едно прекрасно оранжево слънце да стане емблемата на тези читалищни празници и лого на читалище „Наука“ – Троян. Ганков измисля и провеждането на двуседмичните Коледни празници на културата и традиционния концерт „Тиха нощ, свята нощ“. Той организира и Троянските празници на културата по повод празника на Троян – Петковден.

Отново по негов замисъл няколко поредни години след промените пролетта в Троян започва с Традиционен празник за Първа пролет в парк „Къпинчо“, където зрителите имат възможност да се забавляват с изпълнения на естрадни български звезди, хумор и буфосинхронада, първите модни ревюта в града, конкурс мис „Пролет“, киноложка изложба и много други изненади, а вечерта също няколко години по ред завършва с Пролетен бал с маски в Читалището.

За да има високо художестено театрално ниво, Николай Ганков предлага на читалищното настоятелство в Троян да гастролират, поставят и участват популярни и доказали професионализма си режисьори и актьори, които да поведат трупата на троянските артисти.

Снимките са предоставени от Христо Ганков – син на покойния Николай Ганков, за което му благодарим!