Изложба, посветена на 120-годишнината от рождението на Бочо Донев

На 14 ноември от 17:30 ч. в галерия „Серякова къща“ откриваме уникална изложба, посветена на 120-годишнината от рождението на Бочо Донев – основоположник на троянската живописна традиция.

В експозицията ще видите над 90 негови творби, включително и произведения, които ще бъдат показани за пръв път! Ще „гостуват“ и платна от НЧ „Наука-1870 г.“ и СУ „Св. Климент Охридски“, както и от частни колекции.

На откриването ще представим и книгата на Бочо Донев „Автобиографични бележки“, чийто ръкопис дълги години се съхраняваше в музейния архив.

Изложбата ще продължи до 30 декември 2024 г. Заповядайте да се насладите на изкуството!

Бочо Иванов Донев – талантлив български художник, роден на 30 май 1904 г. в с. Орешак! След завършване на Художествената академия през 1928 г., той става член на Дружеството на българските художници и започва кариерата си като учител по рисуване.

През 1935-36 г. Бочо специализира „Графика“ във Варшава, а след завръщането си продължава да вдъхновява учениците си. Неговите творби включват пейзажи, битови композиции и портрети, а също така се изявява в приложни изкуства като текстил, пирография и керамика.

През 1935–36 г. специализира „Графика” във Варшавския институт за изобразително изкуство, в ателието на Скочиляс, при доц. Червински. След завръщането си от Полша Бочо Донев продължава да учителства.
Като творец рисува предимно пейзажи, битови композиции, портрети. Изявява се и в редица приложни жанрове: текстил, пирография, металообработване, керамика. Създава десетки стругарски форми, дребномебелни изделия, кутии и украси. Бочо Донев участва заедно с Петко Съйчевски, Иван Пеевски, Ганко Цанов и други професионалисти в изграждането на музейната експозиция в Троян.
По-известни негови творби са: „Нашето семейство” (1929), „Портрет на Васка Емануилова” (1929), „Хлябът” (1930), „Мотиви от Карлово” (1938, графика), „Пейзаж”, „Мома” (1959), „Пролет” (1965), „Портрет на Марангозов” (1969).
Бочо Донев урежда 16 самостоятелни изложби в София, Русе, Плевен, Ловеч, Свищов, Троян. Участва в над 30 окръжни, околийски и групови изложби в Плевен, Ловеч и Троян. Признание за труда и постигнатото в областта на изкуството е наградата – орден „Кирил и Методий” II степен, с който е отличен художникът през 1964 г.