Лалю Пиронков – Размишление след концерта „Музикална магия“
Представяме ви размисли на троянеца Лалю Пиронков относно концерта „Музикална магия“, който се проведе на 27 февруари в читалищния салон на НЧ „Наука-1870“ в Троян.
Въпреки тревогите на ежедневието, на 27 февруари читалището в Троян стана сцена на незабравим празник – концертът „Музикална магия“, който се утвърди като пореден културен връх за нашия град.
Звук и визуални изживявания се събраха в едно. Плевенската филхармония ни дари с богато звучене, а солистите Вероника Тодорова и великолепният кларинетист Атанас Маринов блеснаха на сцената. Координатор на това музикално преживяване беше маестро Йордан Камджалов, който отдавна е обичан от троянската публика. В програмата бяха включени произведения от класическата музика, увертюри от опери и оперети, импровизации, етюди и сюжетни пиеси. Въпреки общоприетото схващане, че кларинетът и акордеонът най-добре звучат във фолклора, Атанас и Вероника с филигранните си изпълнения опровергаха това.
От всички земни изкуства музиката е тази, която с лекота достига до душевните ни фибри и ни подтиква към хармония и градивно светоусещане. Красивата музика говори с отвъдното в нас. Какво се случва, когато нейните изразители са пред нас, можем да ги прегърнем с благодарност и да им отдадем почитта си. Те не са само имена, а ярко присъствие! От години вече тези празници на духа се въртят около чаровницата на акордеона – Вероника. С акордеон или без, тя винаги е алегро виваче. Тропоса пътя на Плевенската филхармония към Троян. От средата на миналата година е в творчески тандем с диригента Камджалов и съвместно продуцират концерти в цялата страна, още споделя Лалю Пиронков.
Не е по силите ми да правя творчески портрет на диригента Камджалов, но ще си позволя с няколко щриха да очертая контурите на една личност. Преди време попаднах на две интервюта с маестрото и се убедих, че той както долавя мястото на всеки тон в полифонията, така точно и убедително звучи изказа му за нашите нрави, мястото ни в Европа и света. С лекотата, с която се разхожда по октавите, просторна и аналитична е мисълта му за днешния и бъдния ни ден.
Експериментира и доказва, че музика може да се извлича, не само от подредените тонове, но и от тишината, и че самата музика е вечна, защото не се състои само от шедьоври, а е едно вселенско звучене. Едва ли може да си представим, че един класен диригент би изглеждал по друг начин, дори в изящната му осанка се долавя творецът.
Какъв беше отзвукът на публиката? След всяка пиеса вълната от възхищение не стихваше. Ярко се откроиха обратната връзка, общението и сливането между сцена и салон, нещо като въведение в храма, ако мога да перифразирам библейския сюжет.
Извън темата, но не мога да подмина връзката между изкуството и социалната среда, в която то вирее и се развива. Казваме, че красотата е тази, която ще спаси света, а защо не чрез изкуството да отмием пошлостта в отношенията ни. Как е започнало Възраждането в стара Европа. Меценати се оказват кардиналите и императорите. Те са откривали талантите и им създавали условия да творят. Днес шедьоврите им привличат туристи от всичките кътчета на света. Да се върнем в Троян в днешния ден. Нашият кмет Донка Михайлова без никакви уговорки се вписва в реалната представа за меценат. През нейното управление – не чак толкова като шега – можем да кажем, че не всички пътища водят към Рим, а към Троян. Ето как се случват нещата, реакцията е верижна и не е на принципа „ти на мен, аз на теб“, а с интелект и морал. Финалните думи на маестро Камджалов не бяха за Берлин и Прага, а за Троян и троянци като откритие, което е обикнал! Тези празници не са притурка, а темели в духовния ни живот. Те правят нашия град не толкова възрожденски, колкото уникален.
Изкуството, в случая концертът „Музикална магия “ тази вечер беше чистилището, през което преминахме заедно! До нови срещи!
Лалю Пиронков
