Вдъхновяващо наследство: Почит към 120 години Белодробна болница Троян през погледа на д-р Цанко Мондешки, младши

Д-р Цанко Мондешки, младши, от Александровска болница, София, изрази своята дълбока благодарност към организаторите и д-р Дудевска за поканата да участва в тържествата по повод 120-годишнината на Белодробна болница Троян. Събитието беше изключително емоционално за него, тъй като той се чувства силно свързан с Троян и при всяка възможност се връща там.

Професионалният път на д-р Цанко Мондешки: Отдаденост и принос
Д-р Мондешки, младши, разказа за своя дядо, д-р Цанко Мондешки, който завършва медицина през 1934 г. в Унгария. След дипломирането си, той натрупва ценен опит като участъков лекар в селата Оряховица и Ново село, а по-късно и като градски лекар в Троян.

През 1942 г. д-р Цанко Мондешки започва работа в Троянския противотуберкулозен санаториум. Неговата отдаденост и професионализъм са забелязани и през 1968 г. той е назначен за главен лекар, позиция, която заема до пенсионирането си през 1983 г. През цялата си кариера д-р Минко Мондешки е изцяло посветен на пациентите, страдащи от туберкулоза и други белодробни заболявания. Той има ключова роля за съхраняването на доброто име на санаториума и за издигането на авторитета на новосъздадената пневмологична болница.

• Сред неговите значими заслуги са:
• Създаването на кабинети за лечебна физкултура, рехабилитация и физиотерапия.
• Обособяването на кабинет за инхалаторно лечение.
• Изграждането на кислородни инсталации в отделенията.
• Закупуването на нова рентгенова апаратура, което значително подобрява диагностичните възможности на лечебното заведение.

Освен като забележителен лекар, д-р Цанко Мондешки оставя трайна следа и в историята на град Троян, като написва две исторически книги, посветени на развитието на здравеопазването на територията на общината. Той е пример за лекар, който съчетава дълбока професионална отдаденост с активен принос към обществото и историята на своя град.

Лични спомени и уроци от дядото
Д-р Цанко Мондешки, младши, сподели трогателни спомени от детството си, когато е бил на 4-5 години. Разказа как е обичал много дядо си и как е бягал от детската градина, за да го посещава в болницата, където дядо му го е черпел с бонбони и фъстъци. Той си спомня как веднъж на 8 март дори е изпратил съобщение до детската градина, че е в болницата, за да не го търсят учителите.

Описа преживяването си като малко дете в рапортната зала на болницата, където е виждал „много високи и големи хора с бели престилки и с едни бели шапки“. Възхищавал им се е, макар да не е разбирал езика, на който са говорили, нито какво е гледал на снимките. Именно тогава е осъзнал, че иска да се занимава с медицина, като според него дядо му го е „подхлъзнал“ към професията, насочвайки го да стане пулмолог.

Д-р Мондешки, младши, описа дядо си като достоен, горд и дори суров човек, изцяло отдаден на работата си. Санаториумът е бил целият му живот, и всичко – както в професионален, така и в личен план – е било насочено към това лечебно заведение.

Предизвикателства и мъдрост
Той сподели история, разказана от дядо му, за период, в който градът е искал да закрие болницата поради опасения от туберкулоза. Тогава дядо му и професор Мико Мондешки (споменат и като д-р Христо Добрев) са отишли в министерството и са успели да убедят властите да не закриват болницата. Дядо му е бил напълно отдаден на белодробноболните, като дори в петък, вместо да се прибере вкъщи, е отивал с колелото си във виличка в Райковското, за да избегне постоянния поток от пациенти.

Д-р Мондешки, младши, разказа, че дядо му го е научил да прави инжекции още в трети клас. По-късно, когато е започнал като лекар, е имал притеснения да не се разболее от туберкулоза. Дядо му се е усмихвал и му е казвал: „Цане, тя туберкулоза си избира кого да разболее. Ако не е избрала тебе, няма да те разболее. Аз цял живот съм работил с открити форми на туберкулоза. Двете ми сестри починаха от туберкулоза и не можах да се разболея от туберкулоза. Тя, вика, си знае работата, неделя да се страхуваш, вика, за да работиш, вика, иначе няма да стане.“

Когато е започнал да прави пункции и се е страхувал да направи пневмоторакс, дядо му го е показвал как с апаратите вкъщи. Смеел се е и го е питал: „Абе, на какво ви учат тия университети? Навремето ги лекувахме с пневмоторакс и хайде, тръгвайте, направете пневмоторакс.“

Ценности и съвети за бъдещите лекари
Най-много в съзнанието му е останала прямостта и гордостта на дядо му. Веднъж го е попитал: „Дядо, как да стана добър лекар?“ Дядо му, който е бил негов идол, го погледнал и отговорил: „Ца, лекар можеш да станеш, вика, като завършиш медицина. Обаче за да станеш, голям лекар, трябва, да си личност. Това не се учи. Ако ти си личност, ще бъдеш и добър лекар. Всичко останало няма смисъл. Трябва да си честен с пациентите и с колегите си.“

Дядо му винаги е давал колегите си за пример и никога не е говорил лошо за никой от тях, напротив – благоговеел е пред лекарите преди него, като например д-р Добрев. Д-р Мондешки, младши, разказа и за интересната история с избора на мястото за сегашната градска болница в Троян, когато общината и първенците на града са използвали четири свински бута на различни места, за да определят най-подходящите климатични условия. Оказва се, че бутът на мястото на сегашната болница е бил в най-добро състояние, а това е било наследствено място на д-р Добрев. Дядо му е давал д-р Добрев за пример, казвайки, че въпреки че му е частен имот, той е дарил земята на общината, за да може болницата да бъде построена на най-доброто място в града.

Д-р Мондешки, младши, завърши, като подчерта, че дядо му го е научил да уважава по-големите и по-умните от него хора, както и учителите си. Признава, че е пристрастен, тъй като дядо му е бил много важна фигура за него. Постоянно го е подканял да чете повече: „Цане, вземи книжката, вика, стига си губил времето, вика, малко четеш.“ Спомня си и как дядо му никога не му се е карал вкъщи или навън. Винаги го е викал в кабинета си на първия етаж, където е седял с костюм и папионка, и авторитетно го е карал да седне на определен стол, за да слуша „зазиданието“ от негова страна.

Д-р Мондешки, младши, изрази радостта си, че д-р Дудевска и екипът на болницата си спомнят за дядо му, чийто живот е преминал изцяло там. Д-р Дудевска допълни, че за съжаление дъщерята на д-р Мондешки, която е студентка по медицина, не е успяла да дойде. Тя ще бъде трето поколение лекар в семейството и се надяват да стане пулмолог, но това ще реши съдбата и самата тя.