Изложба „Разговор за градини и поляни“ на Пепа Църова открита в Троян

В Галерия „Серякова къща“ в Троян се състоя откриването на художествената изложба на Пепа Църова, озаглавена „Разговор за градини и поляни“. Събитието е резултат от спонтанно сътрудничество с галерия „Орловска 10“ в Габрово, като се изразява надежда за бъдещи обмени, включително изложби на троянски художници в Габрово.

Пепа Църова, известна с опита си в интериорния и мебелния дизайн, в последните години се е посветила сериозно на живописта. Нейните творби, представени на изложбата, са подбрани от куратора Ива, като акцентът е върху произведения от последната година, допълнени от по-ранни творби.

Докторът по изкуствознание Диян Боев изнесе встъпително слово, в което разгледа художествените посоки на Царова. Той отбеляза развитието ѝ от пълна абстракция към сюрреалистични пейзажи с флорални мотиви. Боев високо оцени работата ѝ, подчертавайки нейната искреност, прецизност и деликатно отражение на духовността на авторката.

Очаква се изложбата да предизвика голям интерес, привличайки както много туристи, така и завръщащи се жители на Троян.

Пепа Църова е възпитаник на Художественото училище в Трявна. Дълги години тя работи като дизайнер-проектант на интериори за магазини, офиси и жилища, както и в областта на проектирането и производството на мебели. Въпреки ангажиментите си в тези сфери, страстта ѝ към изкуството никога не е намалявала, което я води до настоящата ѝ изява в живописта.

Послание от Пепа Църова за изложбата:

РАЗГОВОР ЗА ГРАДИНИ И ПОЛЯНИ
Леко мрачно и влажно, но топло и меланхолично.
Лека досада и лятна скука … разконцентрирано, небрежно,
спокойно състояние, когато душата си почива.
В градините зрее живот. По поляните цветовете се
промиват от дъжда, проявяват се от слънцето и като на филмовата
лента всичко се завърта, повтаря се, но с различно настроение
и безкрайни нюанси. В леката обедна мараня са загатнати
призрачни образи, а сфуматото преди изгрева вълшебно
избистря началото на деня.
Но…зад тази красота и привидно спокойствие има
известна доза кръвожадност, която се усеща във въздуха.
Всичко расте, цъфти, умира, гние с онази безпощадност
на колелото, което смила, но и дава нов живот.
И…какво от това, че Самият свят и Самото време висят на косъм!