Битка за вода и природа: Жители на Черни Осъм и Орешак се изправят срещу язовир, предлагат алтернативи

Една от най-спорните теми в Троянския балкан придобива нови измерения след като жителите на Черни Осъм, Орешак и експерти обединиха гласовете си в открита съпротива срещу изграждането на язовир в района. Въпреки че проектът е представен като жизненоважен за водоснабдяването на Ловеч и Плевен, местната общност е категорична – цената, която ще плати природата, е твърде висока.

Проблемът с водата – корени и алтернативи
Според участниците в дискусията, липсата на вода не се дължи на недостатъчни водни ресурси, а на лошото състояние на съществуващата водоснабдителна мрежа. Жителката на Орешак, Изабела Плачкова, сподели личен пример за спукана тръба, която тече от месеци, като подчерта, че този проблем е масов. Експертите обвиниха и формулата за ценообразуване на КЕВР, която позволява на ВиК дружествата да калкулират загубите на вода в цената, което ги демотивира да инвестират в ремонт и поддръжка.

Вместо да се унищожава природата, бяха предложени няколко конструктивни алтернативи:

• Водопровод от река Дунав – определен като бързо и климатично независимо решение, особено за Плевен, който е само на 30 км от реката.
• Възстановяване на водопроводи от язовир „Сопот“ за Ловеч и от язовир „Горни Дъбник“ за Плевен, като към последния е нужно само да се добави модул за пречистване.
• Ремонт на водохващанията от Крушевица, повредени при изграждането на газопровод.

Застрашен туризъм и екология
Участниците в дискусията изразиха дълбока загриженост за бъдещето на района. Долината на Черни Осъм, която те наричат „перлата на Балканите“, е основен център на туризъм и препитание за местните хора. Според учителя Тихомир Нешев, изграждането на язовира би унищожило тази индустрия.

Освен това, архитект Десислава Василева заяви, че проектът е незаконен, тъй като предложеното място се намира в защитена територия на Национален парк „Централен Балкан“. Жителите се опасяват, че язовирът ще доведе до промени в микроклимата на региона и ще застраши флората и фауната в резервата.

Силен глас на общността
Модератор на събитието беше пенсионираният професор Марин Нешков. Сред основните говорители бяха и Минчо Копрински, който е един от организаторите, и Йонка Георгиева Иванова, която разказа за минали протести. Всички те призоваха за обединение и активни действия срещу проекта.

Дискусията показа, че местната общност не е склонна да приеме наложени отгоре решения. Тя е готова да се бори за запазването на природата си, като предлага разумни и устойчиви алтернативи, които биха решили проблема с водата без да застрашават бъдещето на региона.

В момента местните хора организират петиция, която ще бъде представена на съответните министерства, областния управител и общината. Бяха събрани над 400 подписа против изграждането на яаовир Те са решени да защитят поминъка си и природата, като призовават за рационални и дългосрочни решения, които няма да навредят на екологичното и икономическо равновесие на района. Битката за бъдещето на Черни Осъм е в разгара си, а местните хора са готови да я водят докрай.

Във  воторото видео, което обобщава интервюта с местни хора, разкрива основните аргументи срещу проекта, който според тях ще унищожи уникалната екосистема на Природен резерват „Централен Балкан“. Опасенията се разпростират и върху икономическото бъдеще на региона, който разчита основно на туризма. Жители изразяват страх, че строителните дейности и масираният приток на работна сила ще доведат до разрушаване на съществуващата инфраструктура и потенциален ръст на престъпността.

Вместо да се противопоставят сляпо, противниците на язовира представят няколко конкретни и добре обмислени алтернативи:

Ремонт на водопровода за Плевен: Подчертава се, че съществуващата мрежа е в изключително лошо състояние и регистрира до 70% загуба на вода. Вместо да се строи нов язовир, ремонтът на стария водопровод би решил проблема с водата много по-ефективно.

Използване на други язовири: Предлага се водоснабдяването на Ловеч да се осигури от язовир „Сопот“, а това на Плевен – от язовир „Горни Дъбник“, които са по-подходящи за целта.