„Трънливият път на един модернизатор: Музеят в Троян представи спомените на Никола Цонковски“

Историята на Никола Цонковски, представена в Музея на занаятите в Троян, е много повече от биография на един занаятчия – тя е микромодел на българската съдба през XX век. Представянето на книгата „Трънливият път на един специалист от обувната индустрия. Спомени – преживелици (1912 – 1972 г.)“ се превърна в емоционален мост между миналото и настоящето на града.

Ето основните акценти от събитието и стойността на това издание:

1. Личността на Никола Цонковски
Никола Цонковски е бил обувен моделиер и предприемач, чийто живот съчетава „балканджийския дух“ с „европейската цивилизованост“. Той е човекът, пренесъл модерните технологии в обувната индустрия в Троян, но и същият, който е трябвало да понесе ударите на политическите промени след 1944 г.

2. Книгата като историческа находка
Според научния редактор проф. Пенчо Пенчев, такива автентични спомени, обхващащи толкова дълъг период (60 години), са рядкост в българската историография.

Стойност: Тя служи като нов исторически извор за регионалната и стопанската история на България.

Конфликтът „индустрия – занаят“: Проф. Пенчев подчертава важен социален аспект – как държавните привилегии за индустриалците преди 1944 г. са настроили малките занаятчии срещу тях, създавайки разделение в обществото, което по-късно е експлоатирано политически.

3. Екипът зад проекта
Издаването на книгата е резултат от 7-годишен труд и усилията на много хора:

Екипът на МНХЗПИ – Троян: За тях това е мисия – да „извадят ръкописите от чекмеджето“ и да подредят мозайката на локалната история.

Веска Вачкова (вече покойница): Учител по история, която до последните си дни е работила по предговора и подбора на снимките, вярвайки, че младите хора трябва да познават тази история.

Лидия (дъщерята на Цонковски): Която споделя семейния архив, превръщайки личната памет в обществено достояние.

Инж. Калина Радевска: Спонсор на изданието, благодарение на която книгата става факт.

4. Личните истории на троянци
Един от най-вълнуващите моменти в дискусията е споделената история на присъстваща дама, чийто дядо също е от махала Попишка. Тя разказва за „кокаларника“ – място, създадено за обработка на кости, чиято неприятна миризма и разположение са били използвани като средство за отмъщение и тормоз над „неудобните“ семейства (включително това на Цонковски и нейния дядо) след деветосептемврийския преврат.

„Исках… да вградя събраните знания и опитност в полза на народ и държава и в края на отлетелите дни да мога да оставя една следа в стопанското поле на родината.“ – из спомените на Никола Цонковски.

Тази книга не е просто разказ за обувки, а за изпитанията пред човешките ценности и цената на това да бъдеш предприемчив и различен в бурни времена.