ИНТЕРВЮ | Милена Тодорова и Владимир Илиев: „Спортът е до време, семейството и дисциплината остават“

Милена Тодорова: Предполагам, че баба й (смее се). Тя прекарва повече време с нея, отколкото ние. Ние с Владо сме по-скоро „добрите“. Майка ми често ни казва: „Вие като си дойдете и всичко е позволено“. Така че тя е човекът, който я възпитава основно.

“Ако трябваше да инвестирам 1 милион лева в българския биатлон, бих ги вложила на Беклемето! Тук са най-добрите условия за подготовка в цяла България.” — Милена Тодорова

Въпрос: Нека преминем към финансовата част. Често чуваме, че зимните спортове не са за България, че е скъпо. Как се справяте?

Милена Тодорова: Скъп спорт е, чисто като оборудване и поддръжка на бази. Виждаме го в чужбина, където прекарваме много време. Имаме приятели там, които ни разказват как работят техните структури – там става въпрос за много голяма политика и много пари. Що се отнася до националния ни отбор – не сме усетили липса. И при старото, и при новото управление винаги са намирали средства, за да сме обезпечени и да се подготвяме в чужбина.

Въпрос: Ако трябваше да инвестирате 1 милион евро в българския биатлон, къде бихте ги вложили?

Милена Тодорова: На Беклемето! Не го казвам, защото съм оттук, но в района на Троян са най-добрите условия за подготовка в цяла България. Имаме Беклемето, имаме стрелбището, имаме толкова много места за тичане и колоездене, които са критично важни за нашия спорт.

Въпрос: Други състезатели като Валентина Димитрова и Благой Тодев изразиха мнение, че атмосферата в националния отбор не е здравословна. Вие как мислите?

Милена Тодорова: Всеки си има мнение. За мен лично нещата са добре. Чувствах се добре през последните две години с тази подготовка и с тези треньори. Смятам, че дадохме максимума един на друг. В крайна сметка ние живеем и работим заедно, но трябва да поддържаме професионални взаимоотношения. Когато се работи професионално, няма място за такива проблеми.

Въпрос: На тази Олимпиада ти имаше сериозни здравословни проблеми. Как премина през това?

Милена Тодорова: Никога досега не бях имала такива проблеми. През какво преминахме знаехме само аз и треньорът ми. Подготвях се отделно в Руполдинг заради тежката ангина – не можех да седя на високо. Треньорът беше неотлъчно до мен и ми каза: „Знам колко сериозно се отнесе. Малко хора биха се върнали по този начин след такова разболяване. Това не е провал, а успех“. Бях много обезкуражена, но тези думи ми помогнаха.

“Може би ми изигра лоша шега фактът, че това е моята последна Олимпиада. Имах огромно желание да се представя добре.” — Владимир Илиев

Въпрос: Владо, ти имаш стаж от пет Олимпиади. Как ти помогна този опит да овладееш напрежението сега?

Владимир Илиев: Честно казано – никак. Имаше напрежение, което беше много странно. Може би ми изигра лоша шега фактът, че това е моята последна Олимпиада. Имах огромно желание да се представя добре, чувствах се отлично физически преди старта, но това ме напрегна и не се получи точно както исках. Това е спортът – невинаги нещата се получават, както и във всяка друга професия.

Въпрос: Какво означава за вас подкрепата на хората от Троян?

Владимир Илиев: Означава много. Основата ни е оттук – треньорите, учителите, хората. Троян е много важен за нас, тук искаме да живеем и да се развиваме занапред.

Милена Тодорова: Винаги ни е приятно да се връщаме. Мечтата ни е Троян да става все по-добро място за децата, за да растат здрави и да остават в града ни.

Въпрос: Какъв е вашият урок към младите, които мечтаят за върхове?

Милена Тодорова: Да не се предават. Който и път да изберат, няма да е лесно. Трябва да се научат да бъдат адаптивни и да се борят.

Владимир Илиев: Дисциплината! Това е ключовата дума. И трябва да знаят, че спортът е до време. Използвайте момента да спортувате и да прославяте България, защото след това ще имате време за всичко останало, но в спорта не можете да се върнете.

Въпрос: Каква е следващата цел? Какво ви държи мотивирани?

Милена Тодорова: За мен целта са следващите две години и световните първенства. Но тъй като сме семейство, имаме и други приоритети – нашето дете, нашия дом. След две години ще реша как продължавам.

Владимир Илиев: За мен приоритет са „две жени“ – Милена и дъщеря ми. Ще седнем след сезона, ще обсъдим нещата семейно. Най-важното е семейството да е цяло, тогава ще реша за моите цели.

Въпрос: Далеч ли сме от световните сили в биатлона?

Владимир Илиев: Това е политически въпрос и съм малко „болен“ на тази тема. Колкото и да се залъгваме с успехи, много сме далеч от чуждестранните държави. В България спортът е сред последните приоритети, а политиците трябва да разберат, че той е основата за здравеопазването и здравето на децата ни. Системата е сбъркана. Трябва хората да се променят, за да има промяна в спорта. Нашите успехи не се повтарят често, защото нямаме условия – 90% от времето сме в чужбина. Всичко правим с много любов и лишения, далеч от дома.