Лекарят с душа на рок звезда: Поетичната изповед на д-р Стефан Станимиров в Троян
Има вечери, в които въздухът трепти от нещо повече от думи. Такава беше вечерта в Троян, когато местната публика се срещна с един нестандартен творец – д-р Стефан Станимиров. Човек, който цял живот слуша пулса на пациентите си, реши за първи път да позволи на хората да чуят пулса на неговата собствена душа чрез книгата му „Непостоянен поет“.
Рок дух под лекарската престилка
Организаторите го представиха точно: „Лекар с душа на рок звезда“. Роден в семейство на медици, д-р Станимиров извървява пътя на професионалист по пулмология и бронхология с десетилетия практика в Плевен. Но зад бялата престилка винаги е стоял фотоапаратът и свободната мисъл. Неговите студенти го познават като „нестандартния асистент“, който ги нарича „синко“ и „дъще“, превръщайки сухата материя на медицината в житейска философия.
Поезията като „Танц с живота“
Стиховете на д-р Станимиров не са просто рими, те са равносметка. Той пише за раждането си в най-късата юнска нощ, за духа на оптимиста, който отказва да угасне. Но най-силно публиката бе докосната от неговата изповед за професията:
„Медицината — ненаситна, ревнива жена, иска всичко: сърцето, душата…“ – споделя той. В неговия свят лекарят е пионка в една вечна игра между Бога и дявола, борещ се да изтръгне души от ръцете на смъртта, докато самият живот често минава покрай него незабелязан. Но изборът на доктора е категоричен: „Аз избрах да танцувам живота!“
🇧🇬 С България в сърцето
Един от най-емоционалните моменти на вечерта беше посветен на отечеството. Въпреки фалшивите ценности и трудните времена, д-р Станимиров заяви своята непоколебима връзка с родината:
„България е жива и аз съм част от нея. С нея ще пропадна, но ще я надживея… Докато мен ме има, тя няма да изстине.“
Сърцето на Балкана прегърна поета
Г-н Христо Костов от Дружеството на троянските писатели приветства автора в „люлката на артистите и борците“, подчертавайки значимостта на събитието: „За първи път си отворихте душата и ни позволихте да надникнем в стаята на един лекар, за да се докоснем до трепетите на половин век.“
Тази вечер в Троян доказа, че медицината и метафората могат да вървят ръка за ръка. Когато лекарската прецизност срещне нежната лирика, се ражда нещо истинско – памет за това, което ни прави човеци.
