Майката на Милена Тодорова – Йоанна: Вярвам, че тя ще извърви своя път до медал

Интервю с майката на Милена Тодорова, Йоанна,  за таланта, трудните моменти и ролята на родителя зад кадър.

   Здравейте! Първо Ви поздравявам за успехите на Милена Тодорова. Най-високото ѝ постижение   на Олимпиадата досега е четвъртото място. Може ли да ни разкажете за момента, в който разбрахте, че спортът за Вашето дете не е просто хоби, а истински талант?

Отговор: Това беше доста отдавна, още когато влезе в националния отбор. Тогава тя стана изключително амбициозна. Беше казала, че ще постигне големи успехи, и наистина го направи. Всъщност тя започна със спорта заради здравословни проблеми – ставите на ръцете ѝ се вадеха от лактите и раменете. Посъветваха ме да запише някакъв „стабилен“ спорт за укрепване. Първо пробвахме с модерни танци, но видях, че не е за нея. Един ден я заведох на стадиона и я оставих. Когато се върна, каза: „Много ми харесва!“. Така започна всичко.

    Нека поговорим за емоциите „зад кулисите“. Имате ли ритуал или специфичен начин, по по който борите напрежението? Знам, че не гледате директните предавания…

Отговор: Не, не гледам директно по простата причина, че моето напрежение се предава и на нея. Затова предпочитам по време на старта да бъда някъде другаде. Едва когато състезанието приключи, гледам повторенията.

      А имате ли ритуал за късмет?

Отговор: Не. Просто си казвам, че тя трябва да направи каквото е необходимо, пък да става каквото ще.

     Кой е бил най-трудният момент за Милена досега и как ѝ помогнахте да премине през него?

Отговор: Преди години имаше момент, в който искаше да се отказва. Виждах, че го прави с желание, но явно напрежението беше дошло в повече. Беше казала: „Отивам, правя една последна тренировка и се отказвам. Връщам всичко на федерацията“. Тогава бяхме в Банско. Аз ѝ казах: „Иди, направи тренировката и ако наистина не ти хареса, лично аз ще те подкрепя да спреш“. След заниманието тя не се обади веднага. После каза: „Много е интересно, много е хубаво!“. Попитах я: „Нали обеща, че се отказваш?“, а тя отвърна: „Не, не, няма да го направя“. Това беше критичен момент. Преди 2-3 дни също беше трудно, но тя е боец.

    Как балансирате между ролята на подкрепящия родител и критичния наблюдател?

Отговор: Подкрепата е винаги на първо място – и при добри, и при лоши стартове. Това е моята роля. Цялото семейство сме зад нея, независимо от резултата.

    На какви качества научи биатлонът Милена – такива, които училището не успя да ѝ даде?

Отговор: Тя по принцип е много добре възпитана, но биатлонът ѝ даде изключителна отговорност и физическа стабилност. Този спорт ѝ даде много – там срещна любовта, там създаде семейство, там е всичко за нея.

Каква е тайната на добрия синхрон с треньора? Къде свършва Вашата роля и откъде започва неговата?

Отговор: Винаги съм оставяла треньора да работи сам с нея. Никога не сме се месили в професионалната част. Не сме ходили постоянно по състезания, за да не пречим. Тя е много дисциплинирана и слуша какво ѝ се казва. Първо Цветан Цочев, а после и другите треньори – те определено си свършиха работата.

Преживяхте момент, в който Милена изпусна бронза само за 16 секунди. Как реагирахте? Какво ѝ казахте?

Отговор: Тя не губи нищо. Тези 16 секунди просто са показали, че не е бил нейният ден. Казах ѝ: „Има още една Олимпиада, има много стартове, дотогава ще вземеш своето“. Сигурна съм, че тя ще стигне много високо.

   Как реагирате при големите победи на Милена ?

Отговор: Радваме се, плачем от радост. Сърцето винаги е „на макс“. Помня първия медал в Оберхоф. Бяхме в Германия с малката Ивайла (в Руполдинг) , а Милена беше на пистата. Просто тогава знаеш, че тя ще се върне с медал. Усеща се.

   Личните Ви амбиции за нея съвпадат ли с нейните?

Отговор: Предполагам, че тя е вдигнала летвата много по-високо от това, което аз си мисля. Естествено, за мен би било гордост да спечели олимпийски медал или Кристалния глобус. Вярвам, че ще стигне дотам.

Бихте ли променили нещо в пътя ѝ дотук? Какъв е Вашият съвет към другите родители на спортисти?

Отговор: Не, нищо не бих променила. Най-важното е родителите да оставят децата в ръцете на треньора и да не се бъркат в неговата работа, защото ние не разбираме толкова, колкото специалистите. Децата трябва да бъдат упорити и да не се отказват, защото не може всеки път да си на почетната стълбичка. Важно е да се върви само напред и нагоре. Успех в утрешния старт и в масовия старт!

   Благодаря Ви много за това интервю! Пожелавам да преживеете още успехи с Милена  и дано и с малката Ивайла.