Полк. д-р Красимир Лалев: НСО не е място за екшън герои

Ето едно интервю на Виктория Пенкова с е с троянеца полковник д-р Красимир Лалев , който ни пренася в дискретния и напрегнат свят на Националната служба за охрана (НСО) – свят, в който тишината е по-силна от гърмежите, а най-добрият ден е този, в който нищо не се е случило. Това интервю във вестник „Телеграф“ от 02.02.2026 г. . Полковник Лалев много често участва в провежданите от карате клуб „Атнес“ семинари по „Самозащита“. Брат е на председателя на баскетболен клуб „Чавдар“ – Троян и може да говидите в спортната зала да гледа срешите на троянския баскетболен клуб.

– Полк. Лалев, как се охраняват най-важните хора в държавата – „първите“, както ги наричат?

– С една дума – сложно. С повече думи – това е един изключително трудоемък и всеобхватен процес. Има много плоскости, от които трябва да се погледне сигурността на дадено лице. За всички тях трябва да се погрижим и да обезпечим по най-добрия начин нашата дейност.

– Има ли разлика в охраната на премиер, президент, шеф на Народното събрание, депутати?

– Ще коментирам единствено подхода. Подходът ни към всички охранявани лица е еднакво сериозен. Когато се касае за живота и здравето на хората, не можем да си позволим да подходим по различен начин.

– Хората са заинтригувани от едно черно куфарче, което носите – кевлареното одеяло. Може ли да кажете винаги ли се носи и какви са правилата за него?

– За огромно съжаление правилата са недостъпни за аудиторията и така трябва да бъде, тъй като това са стандартни оперативни процедури, разработени от нашата структура, и ние си ги пазим добре.

– Преди да станете началник на Учебния център на НСО, години наред работите на терен. Кои хора сте пазили?

– Охранявал съм различни лица, и то не само българи. Участвал съм в различни мероприятия както в България, така и в чужбина. Бил съм на различни охранителни мисии.

– Гардовете от НСО ходят въоръжени. Налагало ли се е лично на Вас да изваждате оръжие?

– На мен лично не ми се е налагало, но това е отговор, в който няма да се закълна пред Вас.

– Коя е ситуацията, която няма да забравите?

– Не мога да навлизам в конкретика, но имаше случай, в който пресичахме един мост и не знаехме дали отсрещната страна знае, че идваме. Не знаехме дали ни очакват. Трябваше да го направим сами, без подкрепа, в чужда държава.

– У нас са идвали американските президенти Бил Клинтън и Джордж Буш, руските Владимир Путин и Медведев, папа Йоан-Павел II и папа Франциск, както и стотици други световни лидери. НСО е участвала в охраната на всички тях. Кое е най-трудното в такива ситуации?

– Подходът ни към охраняваните лица е професионален. В този смисъл ангажиментът какъв точно пост заема даденият човек не е от съществено значение. Тук се касае за фундамент – за човешки живот и здраве. Ако нарушим някой от принципите си, веднага ще се получи проблем. Разликата идва единствено оттам, че ако е по-голям форум, естествено, това е свързано с повече организация.

– Кой е най-важният принцип, освен да защитите живота на охраняваното лице?

– Ще Ви кажа един, който се нарича „непрекъснатост“. Това означава охраняваният да не бъде оставен без охрана дори за 5 минути.

– Каква е разликата между Вашата работа и филмите?

– Не гледайте филми с мен, защото няма да Ви е интересно. Броя патроните и когато главният герой непрестанно стреля и непрестанно презарежда, аз имам представа той какво трябва да носи в себе си… и дотук спирам. Затова си мълча, защото близките ми вече не искат да гледат филми с мен.

– След нападението над Доналд Тръмп се заговори много за „Сикрет сървис“. Какви са приликите и разликите между НСО и тях?

– С течение на времето и съвместната ни работа и обучения сме установили, че има доста прилики. Принципите на охраната са едни и същи – те не могат да бъдат различни в България и в Китай.

– В момента имате кампания за 20 свободни места. Какви хора търсите? Идват ли кандидати с големи мускули?

– Търсим образа на човек, който би могъл да изпълни нашите процедури и да издържи обучението. Външният вид понякога лъже. Ние не търсим обема на мускулатурата, търсим функционалност. Не търсим образа като „сянка на човек“.

– Тези нови служители за лична охрана ли са?

– Започва се винаги от най-ниското ниво. След редица подготовки, които не са леки, започват да служат в определени звена, след което имат възможност да се развият. Няма как да станат лични охранители веднага с постъпването.

– Има ли нещо, което Ви кара директно да отпратите някой кандидат?

– Те самите решават. Когато човек е достатъчно мотивиран, той се подготвя. Единственото, което трябва да притежава, е мотивация.

– Около 40% от кандидатите за НСО  отпадат още на медицинските тестове. Защо?

– Това не означава, че са болни, а че не отговарят на специфичните условия за тази служба. Същото се отнася и за психологическия тест. Ние имаме психологическа рамка, в която кандидатът трябва да попадне. Нашата професия е сред тези, при които излизаш на задача и никога не знаеш дали ще се върнеш. Това е „сигнална лампичка“, която мига в главите ни.

– Тренирате нападения с нож, с пистолет, ситуации на зимна писта. Тези практики от реалния живот ли са? – Разбира се. Не можем да си позволим да се развиваме на принципа „проба-грешка“. Повечето процедури се базират на техники за нападение и добри практики от други държави, включително такива, които са имали печален опит. Ако някой Ви каже, че може да предвиди 100% от начините за нападение, ще Ви излъже на секундата.

– Кое се учи най-трудно в НСО?

– Отношението към работата. Тя трябва да бъде непрестанна. Научи ли се един младеж на отношение към това, което е избрал за призвание, значи сме го научили на най-важното. Разликата с Холивуд е колосална. Там е красиво и непрактично, при нас е грозно, но практично и работещо.

– При Вас работят и жени. Те търпят ли лишения наравно с мъжете?

– Лишават се точно толкова, колкото и ние. Колкото се подготвяме ние, такива нормативи покриват и те. Няма разлика. Всичко се постига с правилно изградено отношение. Ние не се учим да нападаме, а да защитаваме живота на хората и нашия собствен. В тази поредност. Това е нашето призвание и себеотрицание.

– Чувала съм, че търсите и ученици от последните класове за работа при вас.Вероятно от спортни училища?

– Готови сме да тестваме всички кандидати, които покриват критериите за кандидатстване. В никакъв случай не става дума само за ученици от спортни училища. Достатъчно добре е и без да си завършил такова. Трябва да знаем, че ако нямаме достатъчно търпение, ако не сме готови да понесем обучението, няма да стане. А то се понася с достатъчно търпеливост и положен труд. Между нас няма нито един с повече ръце, повече крака или повече глави от останалите. Никой не е по-различен от другия, разликата идва единствено от подготвеността.

– Ние, в  НСО, отговаряме за живота на човека, когото охраняваме, и за нашия собствен. Ние сме хора, които се занимаваме с противодействие, със защита. Защита! Ние не се учим да нападаме. Ние се учим да защитаваме хората, които охраняваме, и нас самите. Това е поредността. Това е нашето призвание и там е, ако щете, себеотрицанието. Защото на първо място поставяме задачата, която сме излезли да изпълним, и на следващо място поставяме нашите собствени увреждания, които бихме могли да понесем.

– Надяваме се да няма такива увреждания…

– Всички в НСО  се надяваме, но трябва да сме подготвени