Емоционално „Завръщане“: Випуск ’94 на СХУПИ събра творчество и носталгия в галерия „Серякова къща“ в Троян

Галерия „Серякова къща“ в град Троян се превърна в пристан на едно изключително топло и емоционално събитие – юбилейната изложба „Завръщане“ на випуск 1994 от тогавашното СХУПИ (днес Национална професионална гимназия за приложни изкуства „Професор Венко Колев“). Събитието събра отново съученици, пръснати из различни краища на България и света, за да отбележат три десетилетия от завършването си и да почетат своя класен ръководител – известния троянски художник Енчо Ганковски, който през тази година празнува своя 80-годишен юбилей.

Корабът, който отплава от Троян преди 32 години
Един от най-въздействащите моменти по време на откриването беше специалното аудио обръщение на Гергана Балева, която днес живее в Германия и не успя да присъства лично. В своя запис тя направи красиво сравнение на училището с кораб:

„Този кораб, макар и здраво закотвен, ни е завел много далеч. На неговата палуба… преплувахме тези пет години, които ни оформиха, научиха ни да пазим равновесие и да намерим собствения си курс в живота.“

Гергана върна присъстващите към безгрижните години на младостта, припомняйки бяганията по физическо около Капинчо, катеренето по балконите на пансиона след вечерен час и часовете, прекарани в разговори за живота в сладкарница „Крупская“.

„И между всичко това беше глината. Тя ни учеше не само на занаят, тя ни учеше и на търпение – на това, че когато нещо не се получи от първия път, не се отказваш, а започваш отново.“

Глината и връзката, която остава за цял живот
Основен двигател на събитието е Ралица, която съвместно с Емилия подготвя изложбата в продължение на две години. Според нея нещата, които ги свързват, надхвърлят чисто професионалното:

„Глината е тази, която ни свързва. Но според мене не е само глината… а просто усещането, което сме имали през тия всичките пет години – това е нашата връзка. И която виждам, че все още е жива…“

Тази силна връзка се усещаше в разказите на всеки от присъстващите автори, чиито житейски пътища днес са изключително разнообразни:

Василена Раданович, която пристигна за откриването специално от Белград, сподели чистосърдечно: „Преподавателите и в нашето художествено училище бяха на по-голяма височина от тези в Художествената академия.“

Десислава Дикова съчетава изкуството с ролята на държавен служител в Министерството на културата. Тя допълни с усмивка думите на Василена: „Това бяха едни изключително ползотворни пет години. Аз тук научих изключително много неща. И наистина Академията не ги научи.“

Емилия Очкова – понастоящем университетски преподавател в Техническия университет – се пошегува със своя непоправим оптимизъм: „Най-определящото е, че съм ентусиаст. Вярвам в позитивните неща… и смятам вече, че инженерите са артисти.“

Николина Андреева, която преподава на деца в Първомай, нарече Троян и изложбата истински културен „оазис“. Тя представи три свои пластики, обединени под името „Дом“ и подзаглавие „Инкубатор за мисли“: „Това са всъщност три души, които са затворени в себе си и са със собствените си мисли, които естествено им предстои да се родят по някакъв начин.“

Цонка Малева, която днес управлява семеен фермерски бизнес в Сливенския край, се завърна към изкуството благодарение на колегите си и представи авторска икона „Вознесение Господне“: „В училище се научихме на труд, на постоянство, да не се отказваме никога… Училището ми помогна точно в това – да не се отказвам, да не се предавам, да сме силни.“

Сред изложителите се отличават още Ангел Фюшилев (интериорен дизайнер), Ивайло Иванов – Бензо и половинката му Ирина, Цветослав Ангелов (професионален татуист от Габрово), както и Младен Пенев (автор на рекламните материали на изложбата).

Един затворен кръг на вдъхновение
Изложбата показва, че макар някои да са останали верни на традиционната керамика, а други да са поели по коренно различни професионални пътеки, школата в Троян е оставила незаличим отпечатък върху всички тях.

Като жест на признателност и спомен за паметното събитие, всеки от присъстващите автори получи керамичен магнит с лика на галерията, изработен лично от техния класен ръководител Енчо Ганковски.

Посланието на випуска, поставено на входа на експозицията, обобщава най-добре духа на събитието:

„Завръщане“ е нашият начин да кажем, че пътят на артиста никога не свършва, а само се завърта в нова спирала. В тази зала всеки експонат е частица от нашия общ пъзел, подреден с много любовь и безсънни нощи.“