
Калоян Кирилов от Троян: Успехът е резултат от постоянство, труд и желание да помагаш на хората
Едно младо момче, което в Троян може да срещнете буквално навсякъде. Доброволец в почти всяко местно събитие и на редица обществени прояви, активен червенокръстец, танцьор с огън в кръвта, член на Обществено-консултативния съвет по училищни политики (ОКСУП) Ловеч и запален фотограф. Всички го познават как слънчево и отзивчиво момче, но зад тази огромна обществена и творческа енергия стои и забележителен учебен успех. Това е Калоян Кирилов, който завърши Професионалната гимназия по механикоелектротехника „Ангел Балевски“ (ПГМЕТ) – Троян като първенец на випуска и носител на плакет.
Днес ви срещаме с Калоян и ще поговорим за силата на словото, фотографията, танците, доброволчеството като начин на живот и пътя към бъдещето.
– В дигиталното време, в което живеем, езикът често бива съкращаван. Какво е за теб българският език?
– За мен той е много повече от учебен предмет. Той е част от нашата история, культура и национална идентичност. Чрез него не само общуваме, но и изразяваме своите мисли, чувства и ценности. Вярно е, че в интернет общуването е бързо и ползваме съкращения, но това не трябва да ни кара да забываме колко красив и богат е българският ни език. Доброто му владеене отваря врати – помага ни да изразяваме ясно идеите си и да бъдем разбрани.
– Има ли учител, на когото искаш да благодариш публично?
– Искам публично да благодарим на моята учителка по български език и литература – г-жа Костова. Тя беше човекът, който през всичките години ме подкрепяше, мотивираше и ми помагаше да се развивам. Благодарение на нейните ценни съвети, професионализъм и вяра в мен успях да се подготвя по най-добрия начин.
Балансът: Зад кулисите на златния медал, танците и БМЧК
„Отличният успех не е резултат от усилията през една година, а от труда, дисциплината и упоритостта през целия гимназиален етап.“
– За да си отличник изисква постоянство. Как изглеждаше ежедневието ти през последната година и как балансираше между изпитите, отличните оценки и личния живот?
– Последната година беше изключително динамична. Освен ученето за изпитите и поддържането на отличния успех в ПГМЕТ, аз категорично отказах да се дистанцирам от заниманията, които ме зареждат. Народните танци са моята голяма страст, а актьорското майсторство ми помага да бъда по-уверен.
Паралелно с това бях активно ангажиран в различни инициативи и хуманитарни акции на Българския младежки Червен кръст (БМЧК) – за мен винаги е било от първостепенно значение да бъда полезен на обществеността в Троян и да помагам на хората.
Разбира се, намирах време и за приятелите си. Всичко е въпрос на добра организация, дисциплина и ясна подредба на приоритетите.
– Какво за теб тежи повече – вроденият талант или чистата дисциплина?
– Талантът и вродената интелигентност са важно предимство, но без дисциплина и постоянен труд трудно могат да доведат до истински успех. Успехът не идва за една нощ – той е резултат от ежедневни усилия. Затова за мен дисциплината и трудът са основата, върху която талантът може да се развие.
Спомените и местната общност
– Кой е най-ценният урок, който научи извън учебниците?
– Че успехът се постига с постоянство, уважение и добро отношение към хората. В училище се научих да работя в екип, да поемам отговорност и да не се отказвам пред трудностите.
– Кои три думи описват твоя клас и випуск?
– Сплотеност, приятелство и амбиция. През годините преминахме заедно през много неща, подкрепяхме се и се радвахме на успехите си.
– Усещаше ли подкрепата на град Троян и училищната общност?
– Да, определено. Винаги съм срещал разбиране и насърчение от учителите, съучениците и ръководството на ПГМЕТ „Академик Ангел Балевски“. Град като Троян създава прекрасна среда за развитие на младежите. За мен е чест да представям достойно както училището си, така и родния си град.
Накъде след гимназията?
– Накъде продължаваш? Избра ли вече висше училище?
– Следващата стъпка вече е избрана – продължавам образованието си в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Публична администрация“. Избрах сфера, която ще ми даде възможност да се развивам в посока, чрез която да бъда пряко полезен на обществото. Вярвам, че уменията ми за общуване и критично мислене ще ми бъдат от огромна полза там.
– Къде виждаш себе си след 5 години?
– Виждам себе си в България! Надявам се да се реализирам успешно в сферата на публичната администрация и един ден да се върна в родния си Троян. Това е градът, в който съм израснал и който винаги ще заема специално място в сърцето ми. Искам с натрупания опит и знания да допринеса за развитието на Троян и да върна част от това, което той ми е дал.
С мисъл за следващите
– Коя книга е оставила най-ярък отпечатък у теб?
– Романът „Под игото“ на Иван Вазов. Впечатли ме със силното си послание за българския дух, свободата и любовта към родината. Смятам, че Вазовите творби са вечни и ни напомнят да пазим своята идентичност.
– Какво би казал на по-малките ученици, които гледат към твоя успех?
– Бих им казал да вярват в себе си и да не се сравняват с останалите. Успехът не идва изведнъж – той е резултат от постоянство, труд и желание да помагаш и на хората около себе си. С правилните цели и упорита работа всичко е постижимо!



