Асът на бойната ни авиация о.з. полк. Стефан Павлов от Врабево днес навършва 95 години

Има хора, чийто живот не просто се измерва с годините, а с размаха на крилете им. Днес един истински доайен и ас на българската бойна авиация, гордост за родното Врабево и целия наш край – о.з. полковник Стефан Павлов – навършва забележителните 95 години.

Роден на 30 август 1931 г. в село Врабево, той извървява път, достоен за филмов сценарий. Път, белязан от желязна воля, любов към висините и над 4000 летателни часа в служба на родното небе.

От селското училище до кабината на реактивния изтребител
След като завършва средното си образование във Врабево през 1949 г., любовта към авиацията го отвежда първо в аероклуба в Казанлък, а през есента на 1950 г. е приет за курсант в НВВУ „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия. Дипломира се през 1953 г. със специалност „Летец-пилот“, а по-късно защитава и най-високия клас „Летец-инструктор“ – първи клас. Не спира да надгражда знанията си и през 1970 г. завършва задочно с отличен успех и ВИФ „Георги Димитров“.

За 30 години безупречна служба в Българската армия полк. Павлов преминава през всички командни стъпала:

• Старши инструктор и командир на звено;
• Щурман и ЗКПЧ на ескадрила;
• Командир на ескадрила и щурман на полк;
• Зам.-началник и началник на командния факултет във ВНВВУ „Георги Бенковски“.

В летателната си биография записва 11 типа бойни и учебни самолети: легендарните учебни „Врабче“, „Синигер“, „Сойка“ и Лаз-7 / Лаз-7М; витловите бойни асове Як-9М и Як-11; реактивния Л-29; както и мощните реактивни изтребители МиГ-15, МиГ-15 Бис и МиГ-17.

За своя изключителен принос към сигурността на страната полковник Павлов е удостоен с ордените „9 септември 1944 г.“ – II степен, орден „Червено знаме на труда“ – златен, и множество юбилейни медали.

Секунди между живота и смъртта: Изпитанията във въздуха

Небето изисква пълна концентрация, а професията на военния летец крие постоянни рискове. В спомените си юбилярят пази десетки напрегнати ситуации, при които само хладнокръвието и високият професионализъм са спасявали човешки животи.

„През 30-годишната си летателна дейност съм преживял редица особени случаи във въздуха… През 1954 г. като млад инструктор в Долна Митрополия излетяхме в двойка с Лаз-7. При маневра воденият самолет връхлетя отгоре и счупи крилото ми. Успях да овладея машината с разцепено крило и да кацна невредим. Оказа се, че колегата бе спал едва 1–2 часа след пътуване с влака. Тогава осъзнах – криво разбраното приятелство в авиацията може да доведе до най-тъжния край. Хубаво е да го знаят младите!“, връща лентата назад полковникът.

Само две години по-късно, през 1956 г. над Телиш, двигателят на пилотирания от него Як-11 заглъхва във въздуха и той хладнокръвно изгражда разчет за безмоторно принудително кацане. Още по-драматичен е инцидентът с реактивния изтребител МиГ-15 „спарка“ край Каменец през 1957 г. На едва 800 метра височина с курсант в кабината реактивният двигател напълно спира заради скъсан горивопровод:

„Изпълнявах четвъртия завой за принудително кацане без двигател. Прецених, че няма да достигна полосата, и не пуснах колесника. Настоятелно повтарях на курсанта да включи изолиращия клапан. На около 50 метра височина и 400 метра преди пистата двигателят внезапно заработи отново. Простартирахме и кацнахме нормално. Изолиращият клапан ни спаси.“

Завръщане към корените и изграждане на модерно Врабево

След пенсионирането си от ВВС през 1979 г., полковник Павлов работи като отговорен секретар във физкултурно дружество „Спартак“ – Плевен, където привлича на работа и други офицери от запаса, доказвайки дисциплината и управленския потенциал на авиаторите и в цивилния живот.

През май 1981 г. той се завръща в родното село, за да оглави мащабен проект – изграждането на машиностроителен завод от отбранителната промишленост.

„Приех да се върна в моето родно село и бях назначен за директор на новостроящия се завод. От два малки цеха израсна красив и много модерен завод. Привлякохме работници и инженерен състав от Троян, Ловеч, Русе, Свищов, Плевен, София и околните села. Усилията на целия колектив бяха оценени високо.“

След завършването на завода през 1988 г. работи като зам.-директор на сладкарския комбинат във Врабево до пенсионирането си през 1991 г. И след това остава неделима част от пулса на родния край – два мандата е общински съветник в Община Троян, зам.-председател на Областния съвет на офицерите от запаса в Ловеч, дългогодишен председател на местния клуб на СОСЗР и активен деец на кооперация „Зора“.

Достоен празник и признателност

Тържественото честване на 95-годишнината събра колеги, съмишленици и признателни съселяни в клуба на СОСЗР във Врабево, превръщайки се в истински празник на паметта и уважението. Поводът за радост бе двоен – тази година полковник Павлов и неговата съпруга Радка отбелязват забележителния благодатен юбилей от 70 години семеен живот – истински пример за споделен път, вярност и взаимна опора през десетилетията.

Сред най-вълнуващите моменти бе връчването на високото отличие – Почетен знак на СОСЗР, предаден на рожденика от председателя на Общинската организация в Троян подполковник от запаса Тотю Ангелов от името на председателя на съюза ген. о.з. Златан Стойков . Кметът на селото г-жа Мария Михова засвидетелства обичта и признателността на цялата местна общност, като му подари карта-пъзел на родното Врабево – символичен жест към човека, прославил родното си място.

Приемствеността между поколенията намери своя израз в топлото послание на младия учител и родолюбец Христо Костов, който поздрави полковник Павлов от името на Съюза на ветераните от войните и го дари със специална юбилейна ракия. Празничната атмосфера бе допълнена от председателя на СОСЗР във Врабево, полковник от запаса Тодор Костовски, който поднесе красива резбована българска бъклица с пожелания за крепко здраве и още дълги години бодър дух.

Поклон пред един вдъхновяващ житейски полет

Да се докоснеш до личност като полковник Стефан Павлов е истински житейски урок по достойнство, чест и всеотдайност. Макар крилете на бойната авиация да го понасят надлъж и шир над пределите на цяла България, неговият най-сигурен пристан остава родното Врабево – мястото, на което посвещава неизчерпаемата си енергия и мъдрост. Днес целият наш край изразява своята дълбока признателност към човека, пазил мирното ни небе с висок професионализъм и градил общността с непоколебим дух.

Използвани са материали и снимки от  НВВУ „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия, Христо Костов,  подполковник от запаса Тотю Ангелов и  Мария Михова  – кмет на  Врабево