Всичко започна от едно електронно писмо!

Всичко започна  от един имейл до Община Троян – така започва разказа на  троянката, която живее в София, но духом  е винаги в родния си град.

С Геновева Ненова се запознахме случайно през месец септември 2022 г. по време на 29-то издание на Българският фестивал на Сливата в Троян. Грабна ме нейната усмивка, нейният подход към децата. И последва една среща, втора и трета… Не ми омръзваше да си  говоря с Геви. За всичко, особено за старобългарските букви и връзката им с живота . И затова я помолих да разкаже за изминалата 2022 г и за нейните първи, но не последни срещи в Троян.  Тя ме върна в детството, когато изписвах първите букви с мастило и писалка.

И ето какво разказа чаровницата, която умее да грабва сърцата със своята усмивка и умение да изписва буквите, за тези  срещи с троянци.

„Изпратих писмо до Община Троян и участието ми в Българския фестивал на Сливата беше факт.

Подготовката за калиграфското събитие беше много емоционална, вълнувах се много. Денят преди събитието от Общината ми съобщиха, че са ми звъннали да питат защо ме няма и това ми даде ясна представа, че успехът е сигурен.
И така дойде дългоочакваният ден и слънцето изгря. Всичко беше както трябва, защото много хора ми помогнаха. Благодаря!
Калиграфското изписване на старобългарски букви беше обявено само за деца, но се включиха родители, баби и дядовци.
Едно семейство ми сподели, че специално са дошли от Плевен за да пишем заедно. Думите им бяха „Радваме се, че се случва нещо интересно“.
Докато децата изписваха буквите и овладяваха формите им, имах възможност да разговарям с вас и да ви питам за стари думи, които използвате в семействата си.
Знаете ли? Установих, че вашите семейства пазят и употребяват диалекта все още. Вие сте пазители на това богатство. Не го забравяйте!
Снимките са на младежи, които не спират да пишат калиграфски след първата ни среща на фестивала. Успяваме да се свържем, макар и от разстояние. Не мога да ви опиша с думи, какво значи да си калиграф. Те явно го усещат, но нали знаете, това чувство живее във всеки от нас, защото пишем и говорим на най-красивия език – българския.

След фестивала ме покани г-жа Митова, директор на НУ „Христо Ботев“, да пишем калиграфски с ученици от IV клас.
За мен беше едно чудо, емоциите бушуваха, защото това беше първото ми училище. То не се забравя никога!
Когато започнах да разказвам на учениците за калиграфското изкуство (изкуството на красивото писане, краснопис), те впериха поглед в мен и слушаха с голямо внимание.
Благодаря на г-жа Митова, че провокира децата и те научиха още факти за българската култура и изкуство. Учениците, които срещнах там, са родолюбци!
Разказът не свършва до тук.
И така дойде месец ноември. За мен целият ноември е месец на Народните будители!
През този месец СУ „Васил Левски“ организираха седмица на калиграфското изкуство, като започнахме с лекция в горен клас. Те разбраха, че калиграфията може да им помогне да изпишат красив подпис. На тях им предстои да подписват много документи. Всички се впечатляваме от красиво изписания подпис , в който можем да прочетем фамилията. Например подписите на Левски и Ботев. Видите ли ги веднъж, винаги ще ги познаете.

Когато влезнах в СУ „Васил Левски“ нямаше как да не забележа, че историята е на всяка крачка. Старобългарските букви са разпознаваеми за учениците на СУ „Васил Левски“, защото са част от техния музей.
Бях впечатлена не само аз, но и преподавателите, как децата хващат перодръжката за първи път и буквите се изнизват като мъниста. Красиви и правилно изписани. Знаете ли защо? Просто е част от тях. Разбрах, че старото и новото вървят ръка за ръка. Просто е нужно да им го покажем.
Сърдечни благодарности на Петя Нанковска.
Няма как да пропусна, че в тази магична седмица на калиграфското изкуство в СУ „Васил Левски“  Троян се роди мотото „Животът е калиграфия“. Благодаря за вдъхновението.“

Мили мои, малки калиграфи, тези думи са специално за вас.
Мина време от първата ни среща, но съм сигурна, че помните всяка една старобългарска буква, която изписахме заедно. Нали си спомняте, защо? Защото вие сте паметта – Ϯ – първата буква от Глаголицата – АЗ (памет).“

Всичко започна от едно електронно писмо! Благодаря ти Геновева за прекрасния разказ!