Почина Бащата на Троянския куклен театър – Богомил Събчев

Почина четиринадесетият носител на отличието за цялостно творчество приз „Николай Ганков” Троян за всеотдайност в областта на културата, изкуството и духовните ценности“ е Богомил Събчев.
Самият той се представи през 2019 -та година  така:

„Майка ми е софиянка. В Орландовци имаме къща и роднини. Бях в София по работа и от Троян се обади баща ми. Търсил го е Сергей Висонов, да отида да видя защо. Серго е троянец, но и един от основателите на Централния куклен театър през 1946-та година. Режисьор, първо заслужил, а после и народен артист. Заварих го в Централния куклен театър, репетира седнал сам в салона на Гурго 14. Зарадва ми се. Покаин ме да почакам до него. И магията започна…
В кукления театър на сцената всичко се движи. Отгоре пада Арлекин, отстрани влиза Блендо. Отзад – рунд хоризонт. Ослепително осветление, музика, актьори, кукли. Пленително!
Серго попита искам ли да стана част от това. Без колебание казах „Да!“.
„Тогава върви се сбогувай с Троян и в понеделник те чакам тук“ – отвърна той.
„Така и стана. В понеделник ме представи на целия екип на Централния куклен театър. За два-три месеца ме въведе в столичния артистичен свят. Артисти, художници, композитори – всички го обичаха и искаха да работят с него. Така започнах и аз. За три сезона имам 720 представления в София и на турнета в цялата страна и в чужбина“ – казва носителя на Приза тази година и продължава…
„Междувременно с Магдалена създадохме семейство и в плановете ни не влизаше завръщане в Троян. Обратно – и двамата имахме прекрасно бъдеще в София, но съдбата мисли друго. …
Жена ми завърши Софийския университет и задължителното разпределеие я върна в Троян. В този момент аз бях на турне в Москва и Ярославъл, Празници на българската култура. 15 дни бяхме там заедно със състава от Народия театър, Мишо Белчев, Грета Ганчева и много други. Като се върнах много бързо, за три седмици, успях да отменя договори и ангажименти. Сбогувах се с колеги и незабравими приятели и се завърнах при семейството в Троян.
От Общината ми предложеха работа в Читалището – създаване на Куклен театър.Така започна моя десет годишен период посеветен на кукления и драматичния състав.
През това време направих десет посатновки за деца и една за възрастни – казва той, аз бих добавил техните имена: „Свирчица и гърненце“ от Леда Милева, сезон 74/75 година, “Червената шапчица“, драматизация на Нина Стойчева, сезон 75/76 годшна, „Тайнственото чекмежде“ от Юлиус Волски, сезон 76/77 година, „Грухчо и Слончо приятели“ от Сапгир и Циферов, сезон 77/78 година, „Наказаният пакостник“ от Йозеф Пеер и Лео Спачил, сезон 78/79 година, „Патенцето“ от Гернет и Гуревич, сезон 79/80 година, „Ангел войвода“ от Николай Хайтов, сезон 80/81 година, „Шестте пингвинчета“ от Борис Априлов, сезон 81/82 година, „Игра на куки“ от Борис Априлов, сезон 82/83 година, „Маша и мечокът“ от Пенчо Манчев, сезон 83/84 година и „Миниатюри“, сезон 84/85 година.
Неговия разказ продължава така:“В трупата на кукления театър участваха общо 32 детски учителки, както и други артисти от драматичния състав. Детските учители тогава изучаваха в Института куклено майсторство и за това някои от тях бяха много талантливи. В детските градни те са правили различни етюди и малки сценки. До завръщането ми в Троян не е имало кой да ги събере заедно, за да работят, да ги доразвие. Да им предостави истински кукли, музика, декори, осветление, драматургия и най-важното – истинска сцена.
От самото си създаване троянската куклена трупа е постоянен окръжен първенец. На 4-тия Републикански фестивал в Хасково са допуснати 64 състава от цялата страна. Нашият състав печели сръбърен медал и шест индивидуални златни. Тогава такива фестивали се провеждаха на всеки четири години.
На следващия 5-ти по ред, пак в Хасково, троянският състав взема бронзов медал и 11 индивидуални златни медала. На този фестивал тогава допуснаха над 100 състава и за това бронзът и особено златните отличия бяха изключително признание за артистичните качества на хората, които съм подбрал и обучил.
През същите 10 години бях и постоянен участник в легендарния драматичен състав на Читалището“, казва той а аз бих добавил и запомнящата му роля в „Двама на коне и един на магаре“ от Олдрижик Данек, постановка на Николай Ганков през 1980 година.
„Участвах….. продължава той“ и в двете постановки, представили Троян на 4-ти и 5-ти Републикански фестивал. И двете донесоха златни медали.
Голямо признание за мен са присъдените ми два сребърни медала за актьорско майсторство. „Енергични хора“ е първото златно заглавие играно в целия окръг и в салона на ВИТИЗ в София.
В пиесата гастролираха актьори на Столичния сатиричен театър – Парцалев, Кисимов, Васил Попов, Саркиз Мухибян. Огромен сценичен опит за троянските самодейци в партньрството със софийските актьори. Аз бих добавил, че режисьор на постановката е Борис Спиров през 1977 година.
И тук се случва нещо неочаквано! Продължава той…Троянската общественост и Общината награждават трупата с едноседмична екскурзия до Цариград и Принцовите острови. Това едва ли ще се случи някога отново, но беше израз на признателност за славата на Троян в артистичния свят.
Друго изключително събитие за града ни е първият кафе – театър „Прерия“. Участват Кирил Русанов, Атанаска Ненковска, Събина Димитрова и аз. Този феноменален проект се играе в овалната зала на „Къпинчо“. Билетите се продаваха за два месеца напред. Изиграните над 90 представления са гордост за Троянското читалище и за всеки от участниците. Гастролите в София и особено на фестивала „Театър в куар“ в Благоевград са истинско призанние за мощта на троянските артисти.
На десетата година реших, че е време да направя една куклена пиеса за възрастни. Четири миниатюри, които в хумористичен, саркастичен и сатиричен план отразяваха някои черти на съвременния живот.
За пръв път на сцената показах две революционни техники – черна камера и ултравиолет. С обиграния колектив и модерната техника се получи доста привлекатеен спектакъл, който всички искаха да видят.
Но тук се намеси партията, казва той…, която три дни преди премиерата свали афиша и цензорира спектакъла. Принудиха ме да нанеса корекции и промени, които променят идеята и смисъла на всичко.
Пред съгледвачите на властта имитирах корекции, но на дълогочакваната премиера пуснах спектакъла в оригиналния му вид. На другия ден си подадох оставката. В молбата написах: „ Другарю председател, любовта ражда любов. Омразата – омраза, а неуважението – неуважене. Моля да бъда освободен поради това, че вече не уважавам ръководството.“ Освободиха ме, разбира се!
Седмица след това вече бях на работа в Горското стопанство. А след месец започнаха атаките да ме върнат в театъра. Първо приятели и колеги, после емисари на партията. Година след това лично секретаря на Читалището Тончо Власковски дойде да ме моли, а после ходил и при директора. Как ли не опитваха……
Всичко това става в 1985 година. 5 години, до демократичните промени, не стъпих в читалището, макар че Управителният съвет гласуваше всяка година бюджет за кукления театър.
През 1990-та на голямото отчетно-изборно събрание най-после читалището беше проветрено, казва той.
По волята на народа бях единодушно избран за член на Управителния съвет. Новият председател – мачкан да промените, но легенда за Троян – Ганко Цанов. Той ми предложи секретарското място, но вече бях началник на дейност в Горското стопанство. Съдбата на много хора зависеше от мен. Много мислих и останах при хората си в стопанството.
Това погреба театъра на куклите в Троянското читалище. Той вече беше само минало. Вече го нямаше. Нямаше го и след промените, няма го и днес. Жалко!
Но аз вярвам, че на читалищната сцена куклите отново ще оживеят.
Все някой ще довърши започнатото!“

Поклон пред Бащата на Троянския куклен театър!

Богомил Събчев!!!