Позиция на Донка Михайлова след конгреса на БСП

Кметът на община Троян, член на Националния съвет на Българската социалистическа партия (БСП) и зам.-председател на Националното сдружение на общините в България (НСОРБ) – Донка Михайлова отговори след приключването на юбилейния конгрес на левицата  на въпроса на  репортер на Троян експрес как е преминал най-висшия форум на БСП само една дума – скандално.

Във фейсбук тя написа, че много рядко пише тук по партийни теми. Тя счита,  че един кмет е кмет на всички.  Ето и нейната позиция.

„Никога не критикувам партията си публично – правя го там където му е мястото – на партийни форуми. Но мисля, че има моменти, в които човек няма право да мълчи. Срамувам се от станалото вчера на 50-я конгрес на БСП.“, пояснява Донка Михайлова и продължава:

„Изключени бяха 14 млади, интелигентни, образовани и доказали себе си хора, с тях и двама професори. Заради това, че искат смяна на ръководството на партията, сред поредица съкрушителни загуби. Направиха го по един емоционален, а някои и по непремерен начин. Аз не бих го направила така сега, а може би, ако бях на тяхната възраст – бих. В петък, на заседание на Националния съвет на БСП бяха предложени за изключване в подобен сценарий други над двайсет души от друго поколение – сред тях някои от най-добрите ми приятели – Коста Паскалев, Петър Мутафчиев, Дора Янкова се самопредложи. Бивш вицепремиер, бивш министър, емблематичен кмет и депутат…Тогава изказванията ни с Дора обърнаха гласуването.

Ето част от това, което е  казала в петък: ”Не съм присъствала на по-срамен епизод в живота на партията ни. Георги (Свиленски – водещ заседанието), спри това безумие. Корнелия (Нинова), един лидер не може да мълчи в моменти като този. Ако не го направите, ще взривите утрешния конгрес и ще предопределите поредна огромна загуба на партията на предстоящите избори…”. Националният съвет не изключи предложените, но на другия ден бе направено. Вчера много хора ми се обадиха да питат изключена ли съм. Не съм предлагана. Засега… А на всички, които вчера с поглед в земята мълчаха и гузно вдигаха ръка за изключването на бъдещето на партията, разчитайки на места в листи за депутати, в бордове и агенции и на тези, за които партийната лоялност е лоялност не към партията, а към лидера, ще кажа – аз мисля, че основната вина е ваша.“