
Да затворим ли улиците „Христо Ботев“ и „Минко Радковски“ заради Минко Георгиев – Финта
Повод да започна тази статия е постъпило в редакционната поща писмо от съпругата на Владимир Симеонов и фирма „ПилМес“ относно един казус, свързан с фирмата и с уважавания от нас спортен деятел Минко Георгиев – Финта.
В писмото е казано, че магазин „Лале“ е актуван като магазин за хранителни стоки на 24.07.1978 г. Собствениците и живущите там са придобили апартаменти с ясното съзнание, че там има хранителен магазин. Още тогава се е знаело, че в такъв тип магазини трябва да има хладилна техника и няма как да не се издава шум от хладилните съоръжения. Нека уточним, че през тези години климатичната и хладината техника е била с пъти повече завишен шум, отколкото съвременната.
По данни на собственика на фирмата проблемът датира отпреди 4 години, като през този период са направени пет проверки от РЗИ за превишаване на нормите на шум и е имало едно-единствено предписание заради леко превишение – 38 db при норма 35. Предписанието е изпълнено, което е потвърдено с протокол от поредно замерване от служителите на здравната инспекция.
Справка може да се направи в РЗИ – Ловеч.
„В отговор на обвиненията за безхаберие искам да уточня, че първите 3–4 години при възникването на проблема с шума няколко пъти са сменени здрави климатични тела с други, постоянно се сменят тампоните на машините, а една от тях, която най-много шумеше, бе свалена на стойка, отделена от сградата.
Всичко това се правеше именно заради г-н Георгиев.
И след всяко едно действие от наша страна шумът спираше, според него, за месец-два, след които сагата започваше на нов глас. Това разиграване, придружено с жалби и съответно с протоколи за шум в норма от РЗИ – Ловеч, беше придружено с денонощните телефонни обаждания от страна на ветерана баскетболист във връзка с шума от климатичните тела, които при всяко измерване след поредната жалба от негова страна са в нормите.
Неволите ни, свързани с г-н Георгиев, продължават от 2018 г. до днес с жалби до Регионалната здравна инспекция – Ловеч (РЗИ), Инспекцията по труда и Районно управление на МВР – Троян и впоследствие през 2022 г. със заведено дело, срещу фирмата, именно заради тези климатични тела. На последното (поредно) съдебно заседание е допусната повторна експертиза, тъй като вещото лице е извършило замерване само на едно от климатичните тела. Резултатът от това замерване вещото лице използва в математическа формула и дава предположения за останалите тела, но според него, ако се направи действително замерване, резултатът може да е различен от теоретичното изчисление. Заради това е назначена и повторна експертиза.
А относно предлаганата „безплатна помощ“ от г-н Владо Младенов да ни прати заварчици с цел преместване на телата извън сградата, искаме да заявим, че удължаването на тръбния път на газа повишава шума на машината. Това, че не бива да се местят телата от сградата, бе потвърдено на въпросното дело (състояло се на 24.04.2023 г.) от вещото лице, замервало шума.
Ние останахме приятно изненадани от факта, че живущите в блок „Лале“ са изявили самоинициатива и са събрали над 200 подписа в подкрепа на хранителния магазин „Лале“. Като тази подписка е трябвало да помогне в съда, но ние не я представихме, тъй като може да се счете, че е инициирана от нас.
Искам също така да добавя, че писмото, което пиша, не е с цел да обиди Минко Лалев Георгиев и Владо Младенов, а само и единствено с цел да защитя името на съпруга си Владимир Симеонов, което беше многократно опетнявано чрез лъжи и клевети от гореупоменатите и от Генади Маринов – журналист на „Троян 21“. Благодарим на всички, които ни подкрепиха“.
Това четем в писмото, изпратено до нашата медия.
Посетихме магазин „Лале“ в най-пиковото време – 17:00–18:00 часа.
За съжаление, шумът от превозните средства заглушаваше в пъти повече този от телата, поставени под жилището на г-н Георгиев. Да, те работят, но не непрекъснато, а се изключват автоматично през определено време и никога не работят заедно. За да чуем колко „силен“ звук издават, трябваше да се доближим до тях на 50 см. Отново отбелязваме, че шумът от превозните средства, преминаващи по улиците „Христо Ботев“ и „Минко Радковски“, бе в пъти повече.
Направихме посещение и в късните часове, когато не преминават толкова коли, но и част от телата, които остават дежурни, пеят една тихичка песен. И това не може да попречи на живущите да почиват през нощта.
Но не мисли така г-н Георгиев, който на всяка цена е решил да нанесе психична травма на собствениците на този магазин чрез нонстоп жалби и телефонни обаждания и, разбира се, чрез дело срещу тях.
Повторната експертиза ще забави желанието на Финта да спечели – ей така, на гърба на хората, които дават хляб на 25 троянци и още 250 човека от тази махала ще пазаруват от по-далечните магазини.
Реално този магазин няма да може да продължи да функционира като хранителен магазин, ако многоуважаемия Минко Георгиев не престане с фикс-идеите си, че климатичните тела му пречат.
Да, когато преминем една възраст, ние не можем да спим вечер, събуждаме се по-често и понякога ни пречи всичко. Но защо да пречим на хората, които се опитват правят някакъв бизнес, да създават работни места в тази държава и град?
Какво ще постигнем след като се затвори магазин „Лале“ – защото това ще е единственият вариант според собствениците, за да спре тази сага и този тормоз? Работниците ще останат без прехрана, а собствениците, които все още са млади и в разцвета си, ще се лекуват от психичния тормоз, налаган от Минко Георгиев Лалев – Финта.
Защо?
Дано всички, които прочетат тази статия, да се замислят защо в ината си ние вредим?
Защо хора, които са почетни граждани на Троян, се намесват в тази безмисленост?