
Баща и дъщеря „превзеха“ Унгарския тенис
Разбрахме, че 9-годишната троянка Александра Босева, ученичка в 3-клас на НУ „Св.св. Кирил и Методий“ Троян е спечелила турнир по тенис в Унгария и се поинтересувахме каква е била причината за участието в това състезание.
Зададохме въпросите си към баща ѝ Владимир Босев.
Каква беше причината да отидете на тенис турнир чак в Унгария?
Причината да отидем в Унгария беше покана от Унгарската тенис федерация лично към мен, тъй като моята фирма от 2 години разработва и поддържа софтуер, който федерацията използва за организирането на тенис турнирите в Унгария. Трябваше да се подпише нов договор. Досега всичко се случваше онлайн, но тъй като трябваше да се подпише нов, по-дългосрочен договор, се очакваше да присъствам лично.
Всичко с договора беше подготвено предварително, така че самото подписване беше повече свободни разговори и смях, отколкото работа. Беше много забавно, защото никой от тях не ме беше виждал и бях като звезда, чувах в коридора как някой говори нещо, което, естествено, не разбирах; после казваше „Vladimir“ и в следващия миг някой влизаше в конферентната стая, за да се запознаем. Така за около час се запознах с цялата администрация и с треньорите във федерацията – за мен също беше интересно да видя как изглеждат хората, с които съм комуникирал.
Какво друго правихте в Унгария?
Бях поканен да отседна в къщата на моя унгарски партньор, който има две малки момичета близки до възрастта на моите дъщери. Така че им гостувахме семейно. Имах голямо притеснение за комуникацията между децата относно унгарския език, тъй като е изключително труден, но купонът за тях започна буквално 10 минути, след като пристигнахме. Разговорите между тях се водеха на английско-унгарско-български. Не знам как успяваха, но изключително рядко се нуждаеха от превод, трябва да сме благодарни на учителите им по английски.
Нашият домакин беше направил много сгъстена програма, за да можем да видим възможно най-много от Унгария, а там на всяка крачка има какво да се види. За съжаление, не можахме да се справим и с 30% от заплануваното, така че очакваме нова покана за довършим започнатото.
Как се отнасяха унгарците към вас?
Вероятно за всички народи по света се говори че са гостоприемни, но унгарците, по мое мнение, са супергостоприемни, давам им оценка 10 от 10. Чувствахме се добре и без никакви притеснения за нищо.
Да се върнем към Александра и нейната победа. Защо решихте да участвате в този тенис турнир?
Александра тренира тенис от 5–6 години и участва в състезания в България. Тази година има едно първо място и две втори на регионални турнири. През септември ѝ предстои Мастърс до 10 години, в който участват най-добрите 16 момичета. Преценихме, че ще е забавно да участва в турнир Унгария, а и като се има предвид и едно нелогично правило в България, че децата нямат право да участват в турнири от други региони, решихме да прескочим ограниченията. С други думи, в България не можеш да се състезаваш където искаш, в Унгария няма проблеми дори за чужденци.
Турнирът се проведе в град Егер, от серията Kinder участваха 11 момичета. Александра спечели и двата мача в групите си и трябваше да играе срещу други 2 момичета победителки в техните групи. Най-забавната част беше в последния мач, който щеше да определи победителката в турнира. Тъй като сетовете бяха 1:1 и се играе до 7 точки в сет, трябваше да се играе трети, решаващ сет. Тогава при резултат 5:1 за Александра публиката започна да ръкопляска, съдията поздрави момичетата, съперничката поздрави Александра, а ние вдигахме рамене и се чудим какво става – дали ние сме броили грешно резултата. Не сме се усетили, че третият сет се играе до 5 точки, а не до 7, както очаквахме. Така че радостта ни от победата беше със забавени реакции, но важното е, че купата е наша.
Много приятно ни стана, че родителите на другите момичета и треньорите в клуба ни поздравиха и ни разпитваха за Александра, всички бяха много любезни и добронамерени.
Купата ни отваряше широко вратите и по всички граници на връщане от Унгария всички митничари се радваха и ѝ пожелаваха успех, а тя не пропускаше да покаже наградата на всички.
Участието в турнира беше и от полза за работата ми, тъй като събрахме много мнения от съдиите и родителите относно софтуера, а също така спечелихме за клиент и клуба, в който се проведе състезанието.
Помага ли държавата на спортистите в Унгария?
Имам информация само за тенис федерацията. Давам за пример турнира, в който Александра участва. Беше без такса за нас, дотира се от Унгарската тенис федерация.
Клубовете имат няколко нива на финансиране. Държавата чрез федерацията, общините, членовете на клубовете и всички обикновени граждани, които имат право да кажат къде конкретно да бъдат насочени 1% от данъците им.
Надявам се някой политик да прочете това, защото това е гениално. Ясно е, че държавата има своите идеи за харчене на нашите пари, които се различават от желанията на гражданите, и по този начин можеш да насочиш дори и тази малка част (1% от данъците) конкретно към някоя кауза – било то нещо свързано със здравеопазването, спорта или културата.
И всички тези средства приоритетно се насочват към детския спорт; децата получават безплатни кортове и тренировки. Естествено не неограничено, но все пак има подкрепа. Там са изключително гъвкави. Виждах едни и същи недостатъци в правилата на двете федерации, предложих да бъдат променени, защото беше от полза за състезателите. Явно прецениха, че са от полза, и бяха приети за около 2 седмици и наложени веднага.
Какво следва?
Далеч сме от мисълта, че това е някакъв невероятен спортен успех, това е просто още един детски турнир, но все пак засега това е най-голямата победа на Александра и първа на чужда земя – така че много се гордеем. Следващата ѝ спортна цел е да победи на тенис приятелката си Пламена Кукенска, която е в по-голяма възрастова група, но за да стане това, трябва да удари само още 5–6 милиона топки.
Беше една много приятна седмица за цялото семейство, но ваканцията свършва, децата продължават с тренировките и училището, а ние, родителите, с работата и задълженията си.