Троянски къщи красят центъра на Троян

Една прекрасно изрисувана бетонна арка в центъра на Троян на пешеходната алея, привлича гости и граждани на града. Този проект е наречен от Десислава Банева  – майсторката на тази хубавеня – „Говорещите живи стари къщи на Троян“

Това звучи като вдъхновяваща инициатива, която променя градската среда и я прави по-привлекателна за живеене и посещение. Десислава Банева и Христина изглеждат като ангажирани художници и активисти, които се грижат за културното и визуално обогатяване на своя град.

Изрисуването на стара къща от село Балабанско, Троянско, върху бетонната арка звучи като чудесен начин да се съчетае градската среда с историческото наследство на региона. Това може да бъде интересен начин да се подчертае и запази културната история на троянския край..

Социалните медии и подкрепата, която те предоставят, могат да играят важна роля в разпространението на такива инициативи и вдъхновяването на други да се включат в облагородяването на своя град. Поздравления за Десислава и Христина за тяхната ангажираност и желание да направят Троян по-красив и привлекателен за всички!

Арките са три и се намират на пешеходната алея край река Осъм на центъра на града.
За тази красота се изписа много в социалната мрежа Фейсбук, последваха много лайкове. Това стана повод да се срещнем с художничката Десислава Банева и нейната помощничка Христина.

Художничките

С Христина се познаваме отдавна.Тя е активистка в много начинания, свързани с облагородяването на нашия балканския град. И двете млади сестри  са решили да превърнат света около себе си в по-добро и по-красиво място за живеене. Христина участва в множество доброволчески инициативи, включително създава някои от тях, за да може да се подобри градската среда и тя да бъде все по-свежа, все по-чиста и все по-привлекателна.

Десислава Банева е художник и иконописец и от години мечтае да изрисува  бетонни пространства. И ги намира. Това са бетонните арки ,  които се намират над река Осъм близо до центъра на град Троян, за да бъдат още по-цветни и да се вписват някак си с красивата природа.

Сбъдва мечтата си миналата есен, когато най-сетне се престрашава, свързва се с Община Троян и така върху едната  бетонна арка се появяват прекрасни пейзажи и стари български къщи.

Деси е по-свита в сравнение със сестра си – Христина, но се отзова на молбата ни да отговори за тази прекрасна композиция. Откога е тази идея?

– Тази идея е от много години. Но миналата година реших да изпълня тази своя мечта. Първо отидох при кмета на общината – Донка Михайлова, която веднага прие идеята. След това имах среща с тогавашната архитекта Мария Атанасова и обсъдихме проекта. Последва и изработката му, който бе приет с единодушие от общинска администрация. Общината пое ангажимента да подготви бетоновите плоскости, да закупи боите, които ми бяха необходими. Да се подготвят със специална мазилка , която да може да е трайна и да се рисува на нея.

И тази пролет започнах работа. Първо направих скицата и започнах по-малко да изработвам това пано – първия модул. На този стенопис е изрисувана къща от Балабанско. На останалите 2 модула, които тепърва ще работя – ще са от друг край на троянския Балкан – от Терзийско от началото на 19 в.

До теб плътно бе твоята сестра Христина. Каква бе нейната роля?

– Сестра ми запълваше фоновите места, които не изискваха такава прецизност. Понякога лягахме на тротоара, свивахме се като охлюви, само и само да рисуваме. Самите бетонови арки са много ниски и това ни принуждаваше да правим акробатически стойки, за да работим.

Сега вече стенописът е готов. Ще бъде покрит с лаково покритие, които ще го опазят при по сурови атмосферни условия

Кога да очакваме да бъдат изрисувани другите арки?

Проектите са готови, но все още не е завършена защитата на първия стенопис. На мен ми се ще да започнем още есента, но се оказа, че мазилката започва да пада. Служителите на Комунални услуги сега са заети с подготовката на фестивала н Сливата и няма кой да отремонтира арките.
С новия архитект все още не можем да се срещнем. И това също спира дейността. Иска ми се да изрисувам тези арки и да е красиво.

Доколкото разбирам трудът е като подарък за Троян?

Да, точно така е. Аз не искам пари за труда си. Искам хората да се радват и чувстват комфортно, когато минават оттам

Цялото интервю с Деси може да чуете във видеоматериала