Фронтовачката от Троян

През 2023 г. се навършват 100 години от рождението на Иванка Найденова Минева (Младенова), тя смело може да се определи, като една от смелите жени на модерен Троян във втората половина на XX в., защото нейната богата биография и обществена активност, впечатляват с това как консервативната черупка на обществения живот на Троян, успяват да я пропукат жени, като Петрана Делийска, Йонка Мичева и Иванка Младенова.

В този материал искам да изрисувам портрета на една от тях. Иванка Младенова, както е известна сред обществеността в Троян, е родена на 15 ноември 1923 г. в Троян израства в революционно семейство на Пена и Найден Колчевски, родителите й са активни участници в антифашистката съпротива през периода 1923 – 1944 г. Закърмена е от ранна възраст със социалистическата идея от своите прогресивни родители. Тя е ученичка в Средното педагогическо училище в Ловеч – периода 1940/1943 г.

Интересно е да се отбележи, че тя е живяла в дома на известния ловешки адвокат Цачо Сяров, който е член на нелегалния Околийски комитет на БКП, допринесъл за нейното идеологическо дооформяне. Като активна ремсистка през 1943 – 1944 г., чрез своята леля Пена Кондова поддържа връзка с партизаните от III-та Троянска чета. През пролетта на 1944 г., след погребението на ремсиста Дочко Добрев, Иванка Младенова е предупредена, че ще бъде арестувана и известно време се укрива от полицията – като избягва съдбата на Христо Цонковски от махала Попешка, Троян, който е арестуван и убит в полицията. След 9 септември 1944 г. Младенова отдава своите сили и ентусиазъм за укрепване на народната власт. Отстоявайки патриотичния си дълг и родолюбие, тя активно се включва като доброволка във II-рата фаза на Отечествената война от 10.10.1944 до 20.06.1945 г. с чин „Гвардейка“ – в медицинските части от Медицинска рота на д-р Минко Топалов. Любопитен е фактът, че преди да се включи във войната, заедно с няколко ремсистки от Троян, отива в Ловеч при бившия командир на партизанския отряд „Христо Кърпачев“ – майор Петър Нешев, като желанието им е да ги зачисли в гвардията. Майор Нешев им отказва, поради факта, че главно в гвардията набират мъже, а и защото те нямат необходимата военна подготовка. Приета е за член на БКП през месец септември 1944 г.

Вече идва другата емблематична дата – 9 май 1945 г., също много важна дата в живота на младата Иванка, защото следва най-важният момент от живота ѝ създава семейство с Младен Петров Минев, с когото се запознава още като ученичка в Средното педагогическо училище в Ловеч. Той е родом от село Крушуна, Ловешко и също е изявен ремсист, като такъв подържа активна връзка с партизаните в това число и със самият Христо Кърпачев. През зимата на 1944 г. Младен е арестуван и малтретиран в полицията, но поради липса на доказателства е освободен. Отделно той е първи братовчед на Моню Минев (Първият партизанин в Ловешко). След 9 септември, за активната си антифашистка дейност, Младен Петров е признат за АБПФК (Активен борец против фашизма и капитализма). От брака между Иванка и Младен се раждат две деца. Младенова след войната завършва задочно Полувисш педагогически институт във Враца и от 1946 до 1949 г. работи като учителка в Ловешката околия, след което заема важни партийни и обществени длъжности, като кадър на РМС (Работнически младежки съюз) и БКП. През 1950 г. е атестирана, като личност и е избрана за секретар на ГНС (Градски народен съвет) – Троян. Заедно с Петрана Делийска – заместник-кмет на града – реализират програмата за стопанското изграждане на Троян. Иванка Младенова се доказала, като добре подготвен организационен работник, през 1959 г. е издигната за секретар по организационните въпроси на ГК (Градския комитет) на БКП – Троян, дори в периода от 1959 до 1960 г. е временно изпълняваща длъжността Първи секретар на ГК на БКП (това е период в който замества Събчо Търновски, защото е изпратен на обучение във ВПШ, той заема този висок пост от 1960 до 1986 г. ). Същата школа завършва и Иванка Младенова 1960/1961 г. Интерес в нейната биография и факта, че през 1959 г. и 1961 г., (когато се утвърждават множество Активни борци против фашизма и капитализма).

Тя проявява висок морал и доблест и отказва да бъде атестирана за Активен борец, като казва: „От моя дом са трима Активни борци против фашизма и капитализма – майка ми, баща ми и мъжът ми, стига толкова!“. Това е един сериозен показател за характера на Младенова, защото във време, когото всеки се бори за подобно звание особено хора без никакви заслуги в антифашистката борба, тя въпреки свои те доказани дела, отказва това звание и всички привилегии, които вървят с него. През 1966 г. Иванка Младенова е избрана за председател на ГК на ОФ – Троян, като тук е важно да се отбележи, че в тази си длъжност през 1968 г. е член на Оперативното бюро за честванията на 100 годишния юбилей от обявяването на Троян за град. Няколко месеца след този емблематичен юбилей, вследствие на нейната дългогодишна организационна и целенасочена работа, по решение на ОК (Окръжния комитет) на БКП – Ловеч (през 1969 г.) е изтеглена за секретар на ОК на ОФ – Ловеч, където работи до своето пенсиониране през 1973 г. Въпреки това тя не се откъсва от обществения живот в Троян и преминава на работа като председател на Профкомитета на РКМ (Районна кооперация по металообработване) „Балканска звезда“ – Троян от 1974 до 1979 г., където активно се включва в разработката свързана с концентрацията и специализацията в местната промишленост и битови услуги. В последствие е избрана за член на Бюрото на ОК на Профсъюза и работниците от търговията и услугите. Като активен обществен деятел в Троян Иванка Минева в периода от 1965 до 1970 г. е избрана и за председател на Градския съвет на жените. Малко по рано в текста споменах съпруга ѝ Младен Петров, той също има едно активно присъствие в Троян, като стопански ръководител.

През годините той заема отговорни длъжности, издиган е за секретар на ГНС, директор на няколко предприятия в Троян, като: „Комунални услуги“, ГТП (Градско търговско предприятие) „Градска търговия“, ДСП (Държавно стопанско предприятие) „Сердика“, партиен секретар на РПК (Районна потребителска кооперация) „Стара планина“. След политическите промени в България на 10 ноември 1989 г. Иванка Младенова остава вярна на социалистическата идея и активно се включва в мероприятията на ОбС (Общински съвет ) на БАС (Български антифашистки съюз) – Троян. Тя има дейно участие, като съосновател на ОбС на СВВБ (Съюз на ветераните от войните на България) – Троян, където от 1992 г. до последния си дъх е член на Почетното бюро на общинското ръководство. През 2014 г. е удостоена със званието „Заслужил деец на антифашисткото движение“ от ЦС (Централен съвет) на БАС – София, а през 2017 г. и със званието „Почетен член на СВВБ“ от ЦУС (Централен управителен съвет) на СВВБ – София. Иванка Младенова е избирана също за общински съветник в Троян, за окръжен съветник в Плевенски окръг, а след това в Ловешки окръг, както за член на Пленума, и Бюрото на ГК на БКП – Троян. За своето активно участие в Отечествената война 1944 – 1945 г. и в строителството на социализма е удостоена с много държавни отличия сред, които Орден на Труда – ЗЛАТЕН, звание „Заслужил деятел на ОФ“ и десет медала послучай различни знакови юбилейни годишнини, както и четири юбилейни медала от Руската федерация. Грамоти от държавни и обществени институции, но безспорно, най-високото признание за своята работата е личната писмена благодарност от Тодор Живков за нейните големи заслуги и дейното участие в икономическото изграждане и развитието на родния Троянски край.

През 2018 г. по повод 150 години от обявяването на Троян за град Младенова е удостоена с Почетна значка на Община Троян. Вече (в края на този материал) се изрисува образът на една смела жена, която притежава чувство на висок морал и отговорност и е докрай отдадена на своите идеи на които е посветила живота си.

Подчерта се, че тя е докрай вярна на своя пролетарски произход, изключително скромна, активна и честна е в своята работа – като ръководител и общественик в Троян. За съжаление, този изпълнен с токова много емоции живот приключва на 15 юли 2021 г. – на преклонните деветдесет и осем години. Почти един век живот, отдаден на обществото!

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
Борисов, Хр., Индустриалният Троян, изд. Делакорт, Троян, 2020, с. 129; 216; 222; 311; 384; 463.
Магунски. Н., Общинска организация на Съюза на ветераните от войните на България Община Троян, изд. Военно формирование 24 430, 2012, Троян, с. 17; 19-20; 31; 53; 56; 66; 69.
Тодоров, Р., Общинска организация на Съюза на ветераните от войните на България Община Троян, изд. Военно формирование 24 430, 2017, Троян, с. 7-8; 36; 45; 83; 90; 94; 96-97.
Вестник Троян 21, Връчиха почетните отличия на Троян, 2018.
https://www.troyan21.com/2018/10/blog-post_17.html