153 години създаването на Троянския революционен комитет

На  8 октомври 2024 г. в Троян беше отбелязана 153-ата годишнина от създаването на Троянския революционен комитет.
Бяха поднасени  цветя и венци на паметника на Васил Левски пред Народно читалище „Наука 1870“. Паметникът е изграден от скулптора  Борис Борисов и е открит на 17.07.2023 г.

Троянският революционен комитет

Троянският революционен комитет е ключов момент в историята на българското освободително движение.

През есента на 1871 г. (9 октомври) Левски основава революционен комитет в Троян. Архимандрит Макарий е избран за подпредседател и активно се включва в революционната борба.

Освен в самия Троян, комитетът активно работи за създаване на тайни революционни комитети в околните села. Това позволява на революционната идея да се разпространи бързо и да обхване широк кръг от хора. Някои от селата, в които са създадени комитети, са: Черни Осъм, Орешак, Шипково, Голяма Желязна.
Комитетът активно набира доброволци, готови да се жертват за свободата на България. Тези доброволци се обучават на военно дело и се подготвят за предстоящото въстание.
Събиране на оръжие и боеприпаси: За да бъде въстанието успешно, комитетът организира събирането на оръжие и боеприпаси. Това е трудна и опасна задача, тъй като турските власти са бдителни и всяко подозрително действие може да доведе до разкриване на комитета.
Разпространение на революционни идеи: Членовете на комитета разпространяват революционни идеи сред населението, като използват различни методи – листовки, сбирки, разговори. Те се стремят да пробудят националното съзнание на хората и да ги вдъхновят за борба.

Едно от безспорните доказателства за дейността на Троянския революционен комитет и участието на местните родолюбци в подготовката и сраженията по време на Новоселското въстание са оригинално знаме, пушки, револвери, саби и лични вещи на въстаници, които се съхраняват в Музея на занаятите в Троян.

По време на Априлското въстание и боевете при Ново село Макарий със 70 – 80 души въоръжени членове на комитета (монаси и миряни) отблъсква няколко нападения на башибозуци и черкези срещу манастира. Същата година, след разкриването на Троянския и на революционния комитет в манастира, Макарий е арестуван и откаран в Ловешкия, а после в Търновския затвор, където е подложен на жестоки изтезания. Захари Стоянов пише в своите „Записки по българските въстани”: „В Търновския затвор беше игуменът на Троянския манастир хаджи Макарий – истински Христов служител. Като ме видя в такова окаяно положение, скъсан, бос и с изранени крака, даде ми своите калцуни за път, като ме благославяше да ме пази Спасителят, където и да ме водят…”.

По време на Руско-турската война взема дейно участие и е незаменим помощник на Троянския отряд на ген. Карцов.
За съжаление, през 1872 г. комитетът е разкрит от турските власти. Много от членовете му са арестувани и подложени на жестоки изтезания. Някои от тях са осъдени на смърт, а други са изпратени на затвор или изгнание.

Въпреки трагичната съдба на много от членовете му, Троянският революционен комитет остава ярък пример за саможертва и патриотизъм. Неговото дело е важна част от историята на българското освободително движение и заслужава да бъде помнено и почитано.

Левски е посещавал Троян многократно, като е работил неуморно за организирането и укрепването на комитета.

Ето някои интересни моменти от хронологията, събрани от Дочо Дулев и Общински комитет „Васил Левски” – Троян

Многократни посещения: Левски посещава Троян поне 8 пъти в периода от октомври 1871 до декември 1872 г. Това показва колко важен е бил Троянският комитет за него и за освободителното движение.
Разнообразна дейност: Левски не само е основал комитета, но и е участвал в различни дейности – хвърляне на кръста в река Бели Осъм, посещение на Троянския манастир, основаване на Монашески революционен комитет, присъствие на сватба, полагане на клетва от членовете на комитета.
Определяне на ръководство: Левски лично е определил ръководството на комитета – Димитър Попов за председател, Хаджи Макарий за подпредседател, Пенчо Хадживасилев за писар и касиер.
Опит за обир: Интересен е фактът за опита за обир у Минко Пеновски, който е бил планиран от Левски и членове на комитета. Това показва, че комитетът е имал нужда от средства за своята дейност и е търсел различни начини за набавянето им.
Тайни срещи и пътувания: Левски е пътувал до Троян от различни места – Ловеч, Тетевенско, Орханийско, Пазарджик, Карлово. Той е използвал различни маршрути и е отсядал в различни ханове и къщи, за да запази конспирацията.
Тази хронология ни дава по-ясна представа за дейността на Левски в Троянско и за неговата отдаденост на освободителното дело.